Георги Клисурски: Успяхме да предотвратим спирането на държавните разплащания

В новата поредица на OFFNews "След властта" Георги Клисурски - бившият финансов министър в служебния кабинет на Андрей Гюров - говори пред Искра Ангелова за цените, еврото, бюджета, културата, Белене, администрацията и връщането си в България.

Георги Клисурски е финансист, възпитаник на Американския колеж в София, Dartmouth College, Wharton School и Harvard Kennedy School. Работил е в международни консултантски и технологични компании в Ню Йорк и Лондон. След завръщането си в България през 2021 г. влиза в Министерството на финансите по време на правителството на Кирил Петков. По-късно е част от екипа на Столична община и е заместник-кмет на Васил Терзиев, а през 2026 г. става министър на финансите в служебното правителство на Андрей Гюров.

В подкаста на OFFNews Клисурски говори за равносметката от служебния кабинет, за това как държавата е избегнала блокиране на плащанията при липсата на редовен бюджет, за финансирането на изборите, за общинските проекти, културата, остров Св. св. Кирик и Юлита, Белене, инфлацията, еврото, пенсиите и реформата в администрацията.

Тъй като той се връща като заместник-кмет в Столична община, разговорът започва от постижението на Дара на Евровизия и продължава към София: детски градини и училища.

Клисурски говори за работата си в Столична община. Той определя детските ясли, детските градини и училищата като основен приоритет на екипа на кмета Васил Терзиев.

По думите му при училищата големият проблем е липсата на достатъчно класни стаи, което държи много училища на двусменен режим. Решението според него е разширяване на съществуващите училища и строителство на нови.

При детските градини недостигът е намалял от около 10 000 места до около 6 000 за последните две години, а целта е в следващите две години да падне под 3000 или 2000.

„Това е основен приоритет на екипа на Васил Терзиев от ден първи.“

Образованието като подготовка за държавна работа

Клисурски разказва, че след седми клас е избрал Американския колеж заради нивото му, но и заради възможностите извън класната стая — спорт, ученически съвет, училищен вестник, планинарство. По-късно учи в САЩ, работи в Ню Йорк, завършва MBA във Wharton и магистратура по държавно управление в Harvard Kennedy School.

Той поставя акцент върху три умения, които според него американското образование развива последователно: работа в екип, критично мислене и практическо прилагане на знанията.

„Ти вече не работиш само за себе си. Трябва да можеш да взаимодействаш ефективно с други хора.“

За него най-близко до публичната работа се оказва обучението в Harvard Kennedy School, защото е насочено към реални политики и работа с институции.

„Целият образователен процес беше насочен към това как ние можем реално да помогнем обществото да стане по-добро.“

Защо се връща в България

След повече от десет години в САЩ и работа в Лондон Клисурски решава да се върне окончателно в България. По думите му въпросът никога не е бил дали ще се върне, а кога.

„Винаги съм си мислел какво мога да науча и как да се развия така, че да помогна на България.“

Решаващият момент идва след протестите през 2020 г. и съставянето на правителството на Кирил Петков. Клисурски приема покана да се присъедини към Министерството на финансите и от 2022 г. живее и работи в България.

Какво свали правителството на Кирил Петков

Според Клисурски кабинетът на Кирил Петков се е сблъскал с вътрешно напрежение между партии, които искат сериозни реформи, и партньори, които предпочитат запазване на установени механизми.

Той посочва няколко области, в които реформите са били ключови: администрация, енергетика, съдебна система и прекъсване на корупционни практики.

„Когато част от коалицията няма желание за силни реформи, тогава до някъде логично тя скоро се разпада.“

Кабинетът „Гюров“: професионализъм и надпартиен подход

Клисурски описва служебното правителство на Андрей Гюров като кабинет, събран около ясна задача: държавата да функционира до провеждането на избори и до встъпването на следваща легитимна власт.

По думите му при служебен кабинет личната партийна принадлежност трябва да отстъпи пред конституционната функция на управлението.

„Когато разбираш, че твоята задача е държавата да функционира, тогава можеш да работиш надпартийно.“

Той определя подхода на Андрей Гюров като умерен, професионален и основан на добра преценка на обществения пулс и вътрешните напрежения в институциите.

Трите задачи на Министерството на финансите

Клисурски формулира три основни приоритета на Министерството на финансите в служебния кабинет:

Първият е финансирането на изборите. По думите му в рамките на по-малко от седмица кабинетът приема план-сметка за 65 млн. евро, за да бъдат обезпечени бюлетини, машини, транспорт, организация и всички останали разходи по изборния процес.

„Това беше задача номер едно — за по-малко от седмица да подсигурим финансирането за изборите.“

Вторият приоритет е удължаването на действието на удължителния бюджет. Клисурски обяснява, че ако това не е било направено навреме, държавата е можела да загуби юридическо основание да извършва плащания.

Той уточнява, че не става дума за фалит, а за риск от блокиране на плащания към администрация, болници, пътни ремонти и други дейности.

„Справихме се добре, въобще не се усети. Ако не се бяхме справили, щеше да се усети много силно.“

Третият приоритет е отпушването на плащанията по националната програма за общински проекти.

Общинските проекти: 460 млн. евро в удължителния бюджет

Клисурски казва, че през годината в много общини са започнати инфраструктурни проекти — улици, водопроводи, пътища — без яснота кога и при какви условия ще бъдат разплатени от държавата.

Целта на служебния кабинет е била да се плаща там, където има реално свършена работа.

„Нашият основен приоритет беше да отпушим тези плащания към общините, там където има реално свършена работа.“

По думите му в удължителния бюджет са били заложени 460 млн. евро по тази програма, а до края на мандата са разплатени над 350 млн. евро, вероятно близо 400 млн. евро.

Културата като държавен приоритет

В разговора значително място заема темата за културата. Клисурски свързва спасяването на проектите на Национален фонд „Култура“ и на самия фонд, отпускането на 3 милиона за 56 събития от Националния културен календар и 1.3 милиона за честванията на 150 години от Априлското въстание из цяла България с политическия тон, зададен от премиера Андрей Гюров и министъра на културата Найден Тодоров.

„Когато премиерът каже, че за правителството тези неща са абсолютен приоритет, тогава те се случват. Той започна управлението си с идеята, че културата трябва да е приоритет, големите културни чествания трябва да са приоритет.“

Клисурски казва, че като финансов министър е бил впечатлен от Найден Тодоров не само като диригент, но и като човек с визия за културната политика.

Остров Св. св. Кирик и Юлита: възможност за световен културен център

Сред решенията, които Клисурски откроява, е връщането на целия остров Св. св. Кирик и Юлита към Министерството на културата. Той критикува предходното решение половината остров да бъде предоставен за пристанищна функция.

По думите му подобно решение би застрашило концепцията островът да се превърне в международен културен център, разработвана с участието на Министерството на културата, френската страна и в контекста на културното наследство.

„Връщайки замяната изцяло на Министерство на културата, се надяваме следващото правителство да разработи и изпълни тази концепция.“

Клисурски вижда в проекта потенциал за културен туризъм и международно позициониране на България.

Белене: памет, природа и липсваща национална рамка

Клисурски разказва и за посещението си на остров Персин и лагера „Белене“. За него това е място, което всеки българин трябва да познава — заради паметта за жертвите на комунистическия режим, но и заради сложността на самия остров.

Той посочва, че Персин съчетава няколко пласта: лагер, действащ затвор, природен парк, защитени видове, римска и антична история около самия град Белене, силна католическа общност.

„Белене е един от ярките примери за най-големите проблеми в периода 1945–1982 година. Целият този период трябва да се изучава.“

Според него съществуващата музейна експозиция трябва да бъде развита и издигната на национално ниво.

Цените: глобална инфлационна среда и български фактори

Втората голяма част на разговора е посветена на цените и инфлацията. Клисурски започва с по-широката рамка: последните четири години са период на висока инфлация в развитите икономики и в глобален мащаб.

Той свързва инфлационния натиск с последствията от COVID пандемията и войната на Русия срещу Украйна, особено през енергийните пазари — природен газ, петрол, горива, торове, земеделска продукция и транспортни разходи.

„Не е само изцяло български проблем. Важно е да знаем голямата среда, в която се намираме.“

Клисурски признава, че цените в България растат по-бързо от тези в Западна Европа, но настоява причините да се търсят по цялата верига на разходите.

Еврото и закръгляването

На въпроса дали еврото е причина за поскъпването, Клисурски прави разграничение между еднократни ефекти от превалутиране и общата инфлационна картина.

Той допуска, че при част от услугите има закръгляване нагоре — например фризьорски салони, маникюр, педикюр и други малки услуги. Според него това не е ефект от монетарната политика на еврото, а от практическото пренаписване на цените в нова валута.

„Със сигурност основната причина за скока на цените не е еврото.“

Клисурски цитира анализ на Европейската централна банка, според който от инфлация около 6% само 0,3 процентни пункта се дължат на самото евро, а останалите 5,7 пункта идват от други фактори.

„Искам това наистина българските граждани да го знаят.“

Контролът върху цените може да има обратен ефект

Клисурски коментира проверките на НАП и КЗП по търговски обекти и идеята да се следи дали повишението на цените е икономически обосновано.

Той предупреждава, че подобен подход може да доведе до превантивно вдигане на цените. Ако търговците знаят, че след определена дата ще им бъде трудно да ги променят, част от тях ще ги увеличат по-рано, за да избегнат бъдещ риск.

„Ако знаеш, че след известно време има период на неувеличение на цени, ти сега ще си ги дигнеш.“

Според него проблемът с цените е реален и изисква мерки, но инструментите трябва да бъдат подбрани така, че да не усилят инфлационния натиск.

Какви мерки предлага Клисурски

Клисурски посочва като по-ефективен подход мерките на служебния кабинет „Гюров“ — таргетирани, насочени към началото на веригата на разходите, а не към крайния рафт.

За гражданите кабинетът беше предвидил компенсация за горива за една пета от хората с най-ниски доходи.

„80% от гражданите, които имат по-високи доходи, ще го поемат. За 20%, които са с най-ниски доходи, държавата може да има ангажимент да ги подкрепи.“

За бизнеса фокусът е върху секторите, които пренасят разходи надолу по веригата — транспорт, земеделие, електроенергия. Клисурски говори за мерки към транспортния бранш, възстановяване на акциза за дизел в земеделието и механизъм за компенсации при високи цени на тока за бизнеса.

„Идеята беше да подпомогнем секторите, които биха препредали увеличение на цените в самото начало на веригите.“

Той казва, че Международният валутен фонд е давал България като добър пример за ефективни и сравнително бюджетно щадящи мерки.

Администрацията и изключенията за МВР и МО

В разговора се обсъжда и идеята за ограничаване на разходите за администрация. Клисурски подкрепя закриването на системно незаети щатни бройки, за които има заложени бюджети, но никой реално не работи.

Той обаче предупреждава, че ако МВР и Министерството на отбраната останат извън тази логика, ефектът ще бъде ограничен.

Според него такава мярка ще бъде дискредитирана и финансово, защото най-големите икономии трудно могат да бъдат постигнати, ако големи бюджетни системи останат извън обхвата ѝ.

Пенсии, дефицит и социална политика

Клисурски отговаря и на обвинението, че правителствата на „Продължаваме промяната“ са теглили дълг, за да плащат пенсии. Той го определя като погрешно внушение.

„Дълг не се е теглил, за да се плащат пенсии.“

По думите му дефицитът и дълговото финансиране са били насочени към капиталови инвестиции — инфраструктура, икономика, модернизация. Според него пенсиите и социалните разходи трябва да се покриват с приходи, а дълг има смисъл само когато финансира инвестиции с бъдеща възвръщаемост.

Клисурски поставя темата за пенсиите и в по-широкия проблем на бедността и неравенствата в България. Според него преди 2020 г. минималната пенсия е била много под линията на бедност, а сега е около нея.

„Не казвам, че всички пенсионери сега живеят много по-добре. Но със сигурност драстично се увеличиха нивата поне на минималните пенсии.“

...

Разговорът с Георги Клисурски преминава през няколко теми, които на пръв поглед стоят далеч една от друга — цени, бюджет, култура, Белене, администрация, София. Общата линия е управлението като работа по причините, а не по симптомите.

При инфлацията това означава мерки в началото на разходната верига. При бюджета — юридическо осигуряване на плащанията, преди системата да блокира. При общинските проекти — разплащане само там, където има реално свършена работа. При културата — политически приоритет, даден навреме. При администрацията — преглед на реалната работа, щатовете и изключенията.

В този смисъл Клисурски защитава модел на управление, който разчита на подготовка, финансова дисциплина и ясна институционална последователност.

Следете новините ни в GoogleNews