Гърция отново е заплашена от фалит и опасността от това не намалява, въпреки редицата разговори, които представители на новото правителство в Гърция провеждат непрекъснато с Международния валутен фонд и представители на ЕК. В същото време правителството на СИРИЗА е изправено пред невъзможността да сложи край на рестрикционните мерки в страната, както обеща преди изборите. За това има ли вероятност Гърция да обяви фалит и има ли вероятност да се стигне до предсрочни избори в страната разговаряхме с главния редактор на сайта за новини на български език в Гърция GRReporter.info Мария Спасова. 

Днес Гърция трябва да изплати част от дълга към МВФ в размер на 450 млн. евро. Финансовият министър Янис Варуфакис обяви, че дългът ще бъде изплатен, но се появи и информация, че това може да не се случи. Има ли вероятност задължението все пак да не бъде изплатено? 

Нямаме никакви основания да се доверяваме на това, което казва финансовият министър Янис Варуфакис, защото той един ден казва едно, а на следващия - обратното. За съжаление, това е стил на цялото правителство на СИРИЗА и Независимите гърци - един министър казва, например, че ще се увеличи ДДС в най-посещаваните острови Миконос и Санторини, а всички останали го опровергават и казват, че това било негово лично мнение. Правителственият говорител Гаврил Сакеларидис всяка сутрин се появява в телевизионни предавания и заявява някакви неща, които ресорните министри още същия ден опровергават. Създава се впечатлението, че министрите не говорят помежду си, че няма единна политика на правителството по какъвто и да е въпрос. Ако трябва да отговоря конкретно, изглежда, че правителството събра парите и най-вероятно ще изплати транша.

Какви мерки са предприети, за да се осигурят средствата за заплащането на транша?

За целта областните управи, държавните организации, осигурителните каси и дори болниците бяха задължени да предоставят милиони евро на срочни влогове в Банката на Гърция, за да може правителството да оперира с тези суми. Иззети бяха дори средствата, заделени за ремонт на училищата. Изглежда, че поне през април Гърция ще избегне фалита. 

Какви ще са последиците, ако дългът не бъде изплатен?

Ако все пак това задължение от 450 милиона евро не бъде изплатено, най-вероятно Международният валутен фонд ще даде на Гърция един месец гратисен период. През това време представител на Фонда ще посети Гърция, ще разговаря с правителството, ще се види какви части от транша могат да бъдат изплатени до 9 май и съответно в какъв точно фалит ще изпадне Гърция на 9 май, ако дотогава не успее да погаси задължението си.

Какви мерки трябва да предприеме Гърция, за да се спаси от фалит?

Гърция трябва да започне да се придържа към бюджети с първични излишъци, за да може с тях да погасява дълговете си. За целта трябва да се свият разходите в бюджета и да се увеличат приходите. За да се свият разходите, трябва да се извършат няколко болезнени реформи. Трябва да се съкрати огромният държавен сектор на Гърция, който не е производителен и е огромно бреме на врата на гръцката икономика. Ще ви дам едно сравнение. България има население 7,5 милиона души и държавна администрация от 125 хиляди души. Гърция има население от 10,5 милиона души и държавна администрация от над 700 000 души. Е, тази несъразмерно голяма държавна администрация трябва да се свие.

Друг проблем, който създава бюджетен дефицит е пенсионната система. Всяка година Гърция изплаща пенсии за 27 милиарда евро, от които едва 15 милиарда евро идват от осигуровки. Останалите 12 милиарда идват от държавния бюджет. Просто в Гърция има твърде много пенсионери, които получават твърде високи пенсии. Ако сте жена и имате непълнолетно дете, вие получавате пенсия на 51 години. Има категории трудещи се, които могат да получат пенсия още по-рано. Например стюардесите от фалиралия национален превозвач "Олимпик Еър" получават пенсия след 15 години трудов стаж. Ако започнат работа на 20 години, на 35 вече са пенсионерки. Е, разбирате, че такава пенсионна система не може да е устойчива, пенсионната реформа е спешна.

Корупцията и бюрокрацията също са голяма тежест в бюджета. Едно изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие показа, че построяването на една и съща пътна отсечка в Гърция струва 7 пъти повече, отколкото в Германия.

По отношение на приходната част в бюджета - досега тя се пълни само с увеличаване на данъците, което наистина има пожарогасителен ефект, но не може да се прилага прекалено дълго време. Необходимо е спешно възстановяване на положителния ръст на икономиката и точно тук на помощ идват структурните реформи, за които настояват кредиторите и които със или без кредиторите трябва да бъдат извършени. Техният списък е дълъг, аз ще спомена само няколко.

Не може в един туристически град като Атина музеите в неделя да работят до 15.00 часа, а магазините изобщо да не отварят, защото така искат профсъюзите. Не може държавата да регулира колко аптеки трябва да има на глава от населението, за да се гарантира печалбата им от 31%. Очевидно, че либерализирането на пазара е една от най-необходимите структурни реформи. Друг проблем са данъците в полза на трети лица. Знаете ли, че в цената на всеки билет за ферибот е включен и някакъв процент, малък наистина, който отива в осигурителната каса на адвокатите. Мога да добавя премахването на колективните трудови договори и още много спешни реформи, които ще освободят гръцката икономика от оковите на прекалената регулация и браншов протекционализъм.

Какви следващи плащания предстоят на Гърция към кредиторите и ще има ли възможност тя да ги изплати?

Според Организацията за обслужване на държавния дълг до края на юни Гърция трябва да изплати 6,6 милиарда евро дългове. През април изтичат падежи на стойност 820 милиона евро, през май 1,03 милиарда евро, а през юни 2,5 милиарда евро. Това са дългове към така наречените официални кредитори - Европейската комисия, Европейската централна банка и международния валутен фонд, както и към частните кредитори, които не бяха обхванати от т.нар. PSI (Private Sector Involvement) - частичното отписване на дълга към частните инвеститори, което Гърция извърши в началото на 2012.

Тъй като става дума за значителни суми, ако Гърция спешно не сключи ново споразумение с кредиторите, няма как да изплати тези задължения. И тук е трудното място, в което СИРИЗА сама се постави. Преди изборите обещаваше, че едностранно ще отпише дълга и няма да иска нови заеми. Сега правителството на Ципрас не само не говори за отписване на дълга, но и иска нови заеми. Съпротивлението в момента е само срещу реформите, защото кредиторите не дават пари без реформи.

Атина предложи нов пакет мерки на кредиторите си от ЕС и МВФ, за да получи следващ транш от помощта за Гърция. Какво включват тези мерки?

Пакетът мерки има претенциите да доведе до бюджетен излишък от порядъка на 3,9%, а мерките включват увеличаване на данъците за хората с високи доходи, увеличение на цените на билетите в музеите и археологичните обекти, пълен достъп на данъчните служби до банковите досиета на гражданите, премахването на разплащането в брой с държавата и държавните институции, възстановяване на 13-а пенсия и на колективните трудови договори, увеличаването на минималната работна заплата. В пакета се включва и възможността за приватизация, която предизборно СИРИЗА отричаше категорично, но много внимателно и без да се бърза. Както виждате мерките са толкова противоречиви, че кредиторите ги приеха единствено като основа за диалог. Някои от тях имат и чисто пожелателен характер, като например мерките за борба с данъчните измамници.

Както и вие казахте, предложените мерки противоречат на обещаниято на СИРИЗА преди изборите за слагането на край на политиките за рестриктивни мерки. Какви са настроенията в Гърция по този повод? Губи ли подкрепа новото правителство?

Традиционните гласоподаватели на СИРИЗА, които споделят идеите на радикалната левица в Гърция, са между 4 и 5 процента. Преди изборите Алексис Ципрас се погрижи да привлече гласовете на групи клиенти като им обеща това, което те искаха да чуят. На бедните обеща безплатен ток, на уволнените държавни служители - че ще бъдат възстановени на работа, на аптекарите - че клиентелистката държава ще продължи да ги покровителства, на богатите - че ще премахне имотния данък, на пенсионерите - че ще възстанови размерите на пенсиите им. И така 36% от гръцките гласоподаватели се подведоха по тези нереалистични обещания. Те гласуваха за СИРИЗА не защото отъждествяват радикалната левица с промяната в Гърция, точно обратното. Гласуваха за СИРИЗА, защото коалицията им обещаваше връщането на статус-квото на клиентелистката държава. Е, сега тези хора вече губят търпение. Например, служителите от закритата от предишното правителство държавна телевизия ЕРТ трябваше отдавна да са върнати на работа, а това не се случва. Имотният данък все още не е отменен, но дори и това да стане, той ще бъде заменен с още по-висок данък, който просто ще носи друго име. Някои домакинства може и да получат безплатен ток, но техният брой в никакъв случай няма да е 300 000, каквото беше предизборното обещание на Ципрас. И съответно подкрепата за СИРИЗА намалява. Ако в първите седмици след изборите коалицията водеше пред опозиционната Нова демокрация с 23, 24 процента, последните проучвания на общественото мнение показват, че тази преднина се е свила до 11%.

Вчера гръцкият премиер Алексис Ципрас се срещна с руския президент Владимир Путин. В руските медии излезе информация, че Москва е готова да намали цената на газа за Гърция и да отпусне нови кредити "в замяна на определени активи в страната". По-късно Путин обяви, че Ципрас не е поискал финансова помощ за Гърция. Какви бяха очакванията на Гърция за това посещение?

Срещата на Алексис Ципрас с Путин приключи без някакви видими постижения. Очакванията, че Русия ще премахне ембаргото за гръцки продукти не се сбъдна. Руският министър на финансите Антон Силуанов още преди седмица попари гръцките надежди за кредити като заяви, че Москва дава кредити само в рубли и не повече от стотина милиона. Е, като сравните стотина милиона рубли с финансовите нужди на Гърция, изводът е ясен. Не съм чула, поне не официално, и цената на газа да падне за Гърция. Трябва да ви кажа, че мислещите хора в Гърция бяха доста обезпокоени от това посещение, тъй като се опасяваха, че то може да настрои балтийските републики срещу Гърция и те да се противопоставят на третия пакет спасителна помощ за Атина. А без този пакет GREXIT става неизбежен.

Още по темата

08/04/2015

Свят

Русия може да свали ембаргото за внос на храни от Гърция, Кипър и Унгария

07/04/2015

Свят

Русия готова да намали цената на газа за Гърция и да отпусне нови кредити

14/03/2015

Свят

"Ако Гърция напусне еврозоната, ще повлече Испания, Италия и дори Германия"

13/03/2015

Свят

Българка решава за парите на Гърция