Д-р Тинка Троева бе отстранена от поста на директор на Фонда за лечение на деца по-рано този месец с мотива, че е допускала системни нарушения и е изпратила за трансплантация в Германия дете, което можело да бъде лекувано у нас. Потърсихме д-р Троева да коментара своята гледна точка за тези събития и състоянието на фонда, сътресенията в който тревожат родителите на чакащите лечение деца.
- Д-р Троева, как приемате аргументите на Министерството на здравеопазването за Вашето отстраняване от Фонда за лечение на деца?
- Не ги приемам. Никак. Действала съм според правомощията си. Директорът на Фонда не взема решения еднолично, а съобразно мнението на Обществения съвет. Значи ли това, че обвиненията не са към мен, а към цялата администрация? Служителите във Фонда работиха много и извънредно, през събота и неделя също, за да преодолеем забавянето при старите случаи на чакащите деца.
Между другото, странно е, че съм обвинена, че не спазвам правилата. А преди това бях упрекната, че ги спазвам.
- От кого? По какъв повод?
- По повод това, че не заплащаме медицински изделия към болници, които нямат договор по Закона за обществените поръчки (ЗОП). Частните болници нямат такива. Но такива са правилата за работа на фонда.
За системни нарушения, за каквито говори МЗ, трябва системни проверки. А на мен не са ми правили нито една. Как са открити тогава? Никой не може да ме убеди в обективността на проверки, започнали след и по повод уволнението ми.
Чудя се как министър на здравеопазването може да излезе по национална телевизия и да каже нещо подобно? Още след назначаването му заявих в неговия секретариат, че желая да се срещнем и да обсъдим ситуацията във Фонда. Това не се случи. След седмици чакане бях приета от двамата ресорни заместник-министри. Срещата повече приличаше на разпит - не говорихме за основните проблеми, а за въпросните медицински изделия. Приоритет изглежда им е точно това. Сега бързането е да се внесе тази промяна: децата, избрали частно заведение за лечение, да могат също да получат финансиране от Фонда, което действително следва да бъде регламентирано. Проблем обаче сега се явява обявяването на обществена поръчка за медицинските изделия. За да бъдат платени, трябва обществена поръчка. Частните болници не обявяват такива поръчки, не са длъжни по закон. Но ако имат желание, никой не им забраняват и да направят. Затова се предлага поръчката да я прави фондът.
Аз лично възразих срещу така готвените промени, защото е твърде неудачно фондът да прави тези обществени поръчки, неговата мисия е друга. Нашето предложение бе да има централизиран търг от МЗ, както за лекарствата. Много е просто.
- Оставихте ли нещо недовършено?
- Още първия месец видях, че много неща трябва да се променят. Там се работи случай по случай, няма ясна система. Подготвих концепция за промени и при втората ми среща с ресорния зам.-министър изложих част от нея и той принципно я одобри. Предложих на един следващ етап да посетим болници в чужбина, в които често изпращаме пациенти, за да обсъдим възможностите за сключване на рамкови договори относно настаняването на нашите деца и техните придружители. Да проведем срещи с представители на посолствата у нас за получаване на информация и включване в нашия регистър на клиниките, които в които могат да се лекуват децата с най-тежките заболявания.
Тъкмо започнахме да си подреждаме къщата. Преди мен пък бе освободен един страхотно ерудиран професор - Владимир Пилософ. Работих с колегите си от 6 сутринта до 11 вечерта. Всички работеха за децата. Страшно много си обичам работата и съжалявам, че не успях да я доведа докарай.
Но най-тъжна съм, че като повод за уволнението ми бе изтъкнат случай с лечението на болно дете. Това е несъвместимо с медицинската етика! Пратих доклада си за случая до министъра на 25 август и не получих възражение по нито една точка в него. Формулярът, необходим за потвърждение на разходите за лечението на бебето, ни беше върнат чак на 8-ми септември. От МЗ дори не ни се обадиха да кажат, че е изпратен. Секретарката ми го бе видяла, защото я бях инструктирала да следи непрекъснато за него.
- Става въпрос за формуляра за заминаването на бебето за Хамбург, за който МЗ твърди, че министърът е трябвало да подпише едва ли не прекрачвайки закона.
- Именно. Министърът говори за дилема. Неговата дилема ми се вижда еднопосочна. Той не ме извика на колегиален разговор. Съжалявам, че го казвам, но дилемата му е как хем да си запазя министерското кресло, хем да подпиша необходимия формуляр за това дете, но за съжаление със забавяне от две седмици. Ами ако тези две седмици бяха фатални? Много съжалявам, но той две седмици търси грешки и щети у мен, за да си запази министерското кресло. Попитах го: какво казвам на колегите в Германия, които чакат да извършат трансплантацията на детето и с които се чувам по няколко пъти на ден? Кой от неговия екип дори веднъж се обади да попита, как е детето?
Уволнението ми бе в деня на извършване на трансплантацията, 11 септември. Независимо от това, че вече бях видяла заповедта, се върнах във Фонда и до 23 часа поддържах връзка с клиниката, докато се уверя, че трансплантацията е приключила и детето и донорът (майката) са в стабилно състояние.
На следващия ден МЗ публикува на сайта си мотивите си за моето уволнение, най-вероятно вследствие на неочаквания обществен отзвук от цял свят в подкрепа на моите действия. Там обаче е написано, че „трансплантацията ще бъде извършена“, а тя вече беше извършена...
Нещо изключително необяснимо за мен и в противоречие с твърденията на ръководството на МЗ за грижата за децата, очакващи одобрение за организационно и финансово подпомагане - не беше предвидено предаване и приемане на дейностите и най-вече за децата, които чакат за спешно лечение – процедура, която следва да е задължителна в такива случаи. Озовах се съвсем случайно във Фонда, за да си прибера нещата и можах да предам поне най-спешните случаи по собствено желание и инициатива.
В следващите два дни бях допусната само до пропуска на МЗ за оформяне на документите – те ми се носеха на пропуска, но не бях допусната до съответния отдел в сградата на МЗ.
- След Вашето уволнение експерти припомниха, че преди години Фондът решава всички деца под 3 г., на които се налага чернодробна трансплантация, да бъдат лекувани в чужбина. Препоръката е била отправена от покойния вече доц. Христо Желев, специалист по детска гастроентерология. Защо сега избухва скандал около заминаването на бебето в Хамбург?
- Аз не съм виждала тази препоръка. Но в документите родителите изрично посочваха, че искат лечението да е във Великобритания или Германия. Сега вече мога да кажа, че доц. Христо Желев бе един от експертите, които препоръчаха заминаването на детето в чужбина. Дълбок поклон пред него. Той бе един от най-ревностните радетели за успешни чернодробни трансплантации на деца у нас.
Защо се случи така, не мога да коментирам. Никога не съм си мислила, че един министър ще се бори първо за креслото си и след това ще мисли за детето. Започна една безкрайно излишна процедура.
За моя имидж аз не се притеснявам. В чужбина ме познават и всички са изумени. Можете ли да си представите, как министър намеква за съмнения за връзки между наши експерти и клиники в чужбина? Дали си е помислил как би навредило това на работата на фонда с тези клиники?
- Следите ли случая с бебето, което бе трансплантирано в Германия?
- Да, почти всеки ден говоря с лекаря или с майката. Германците ме попитаха наистина ли заради тях съм уволнена? Най-благородно отговорих: Ни най-малко. Не успях да ги заблудя. Предложиха ми писмо в моя подкрепа. Отвърнах, че героите в тази история са те. Детето се възстановява. Лекуващият лекар ми разказа, че нашият малък пациент се смеел по време на последната визитация. За мен това е огромно удовлетворение! Създала съм доверие навсякъде, дано наследницата ми продължи това.
На Фонда е нужен човек наясно с педиатрията, признат в педиатричната общност, който говори поне два езика и освен това е добър здравен мениджър. Мисля, че щях да допринеса много.
- С какво ще се занимавате оттук насетне?
- Засега нямам планове. На 1-ви март тази година трябваше да поема ръководството на един консултативен център за социална сигурност в една от богатите германски провинции. Тогава отказах, защото министър Илко Семерджиев ме покани във Фонда. Реших, че с оставащата ми година и половина за достигане на необходимия осигурителен стаж е време вече да се прибера в България, да съм по-близо до семейството си. Поех работата с огромно удоволствие и съм безкрайно удовлетворена.
Не съм сигурна обаче, дали министърът на здравеопазването е удовлетворен във връзка с този случай на 5-месечното бебе – формулярът S2 не е подписан от него, както и заповедта за моето уволнение. Подписани са от зам.–министрите, вероятно той е бил в отпуск...
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
pisnamiotmutri
Влизането в Шенген е близо, австрийското вето за България и Румъния пада през декември
baba Yaga
Кючюк реагира на изключването му от ДПС: Пеевски e като едноличен търговец и диктатор
baba Yaga
Домашен арест за Димо Алексиев. Актьорът се извини, че е действал глупаво и самонадеяно
Владè
Нарязаната с макетно ножче поиска насилникът да бъде пуснат на свобода