Чинция Бруно: Ларгото е като древен пергамент, минат с химикалка

"Направеното с Ларгото е като да се намери пергамент с всички антични надписи и, за да стане по-ясно, да се вземе химикалка и да се мине отгоре, да се надпише – какво се получава?"

Това заяви г-жа Чинция Бруно, директор на софийския офис на ИЧЕ – Агенция за промоция в чужбина и интернационализация на италианските фирми. 

Агенцията, заедно с италианското посолство и българските им партньори, организира в столицата семинар на тема „Съхраняване и реставриране: от декоративни повърхности до исторически сгради”, на който взеха участие специалисти и фирми в областта на опазването на културното наследство.

Целта на събитието бе да допринесе към повишаване стойността на археологическото и художествено наследство на България чрез опита и технологиите на световния лидер в областта - Италия.

OFFNews се срещна с г-жа Бруно, за да разбере повече за италианските практики в бранша, за връзките между нашите два народа и мнението на директорката за реставрациите у нас.

С какви проекти е свързана агенцията в България и чужбина?

Ние сме държавна агенция, която чрез своята мрежа от 65 офиса и 17 кореспондентски точки присъства в 66 страни по света. Ние имаме за задача да съдействаме за излизането на италианските фирми на чуждестранните пазари. Както с цел подпомагане на тяхната търговска дейност за продажба на произведени в Италия продукти, така и подпомагане на участието на тези фирми в съвместни проекти и предприятия с местни фирми за развитие на обща дейност.

В София нашият офис работи от 1967 г., тоест догодина се навършват 50 години, откакто съществуваме. Нашата задача тук е да подпомагаме сътрудничеството между италианските и българските фирми и организации, искаме българските компании да гледат на Италия като на партньор.

Всяка година подпомагаме приблизително 500 италиански фирми, които са заинтересовани от българския пазар. В същото време съдействаме с услуги, техническа помощ и консултации на български фирми - около 300 всяка година.

През 2015 г. например имахме около 25 инициативи, една от които беше икономическият форум „Италия – България: заедно за постигане на растеж”, на който присъстваше италианският министър на външните работи, който се срещна с Даниел Митов. Организирахме и бизнес делегацията, която дойде с министъра, както и семинар за енергийната ефективност.

Миналата и тази година в рамките на семинара организирахме двустранни срещи и между университетски преподаватели и фирми, които се представят чрез свои нови технологии и продукти. Компаниите се срещат със свои възможни партньори за обмяна на опит. 

Опитваме се да изградим мост между Италия и България, тръгвайки от конкретните нужди. Както се видя от семинара, накрая се стига до идея за съвместно участие на италиански и български реставраторски фирми в европейски проекти. Така че в крайна сметка една съвместна дейност е от полза и за двете страни.

Също така работим много и в хранително-вкусовия сектор, но дейността ни обхваща всички сектори. Водим се най-вече от изискванията и нуждите на българския пазар. Основно работим с частни фирми, но зависи от темата, в този случай имахме връзка с университети и изследователски центрове.

Доколкото знам, България и Италия имат традиционно добра връзка – заради близостта между хората ли се дължи това, или се основава на чисто бизнес отношения?

Според мен има културна близост. Италианците, които идват тук, винаги казват, че се чувстват като у дома си. Те намират много близки до тях неща у вас, а за българите всичко, свързано с Италия, се харесва. Но за италианците, за съжаление, България не е толкова позната.

Аз съм в София от 2 г. и когато пристигнах, се зачудих, как е възможно да не знам нищо за огромното културно-историческо наследство на България. Може би, защото самата страна говори малко за себе си на света. Не става дума само за археология, а и за природните забележителности. Със сигурност България трябва да се рекламира повече в чужбина.

Тези дни в италианското градче Челле ди Булгериа предстои да се открие паметник на българския хан Алцек (бел. авт. - към момента на провеждане на интервюто паметникът не беше открит, той се открива днес, на 8 юни). Знаете ли за това?

Не зная, може би не е излязло достатъчно в италианския печат, но със сигурност бихме се радвали, ако има такова нещо. България трябва да бъде повече опозната в Италия и вие трябва да сте активната страна.

Една от темите на семинара засяга 3D реставрацията и приноса на компютърните науки към археологията. Колко развита е тази практика в страната Ви?

Тъй като в Италия има страшно много обекти на културно-историческото наследство, които изискват както грижи, така и средства, държавата е разбрала, че най-голямата част от тези средства идва от туризма. Затова тя трябва по някакъв начин да промотира и рекламира своите забележителности.

Така че тези нови технологии са не само от полза за научните работници и изследвания, но са от полза и за потенциалните туристи, младежи, хора, които искат да разберат какво стои зад даден артефакт, защото чрез тези 3D визуализации и нови технологии всеки си дава сметка за какво всъщност става дума. Един обект на културно-историческото наследство става ползваем, защото хората разбират за какво е служил.

С една дума, развитието в този сектор е много голямо. На семинара говориха повече изследователски центрове към университети, но технологиите се ползват и други фирми и организации.

Проявяват ли интерес българската държава или други организации като университети и т.н. към дигитализацията?

IT секторът в България е много развит и ако той успее по някакъв начин да се свърже археологията, тук на място също могат да се разработят много такива неща. За да се върви към развитие на подобни изобретения, фирмата има нужда от експерт археолог, реставратор. Технологиите, които гледахме днес, идват от университетски изследователски центрове, където се осъществява този контакт между науката за реставрация и археология и технологията.

Вие сте тук от 2 години, какво е мнението Ви за реставрациите, които се извършват в столицата, като Ларгото е най-пресен пример?

Това е труден въпрос. Направеното с Ларгото е като да се намери пергамент с всички антични надписи и, за да стане по-ясно, да се вземе химикалка и да се мине отгоре, да се надпише – какво се получава?

Да, но Вежди Рашидов спомена, че в Италия Колизеумът е надграждан с итонг, има ли нещо такова?

Колизеумът не е конструиран, може би една съвсем малка вътрешна част, защото при едно реконструиране се загубва следата от първоначалните материали.

Италианският тип реставрация е от консервационно-автентичен тип, така да го наречем, запазва се автентичността. Естествено е, че в съвремието не могат да се използват антични материали, но трябва да се ползват материали, които да запазват възможно най-много автентичния вид.

Както един Ваш сънародник археолог беше казал: "Добрата реставрация е, като свършиш, да те питат кога започваш".

Именно.

Още по темата

31/05/2016 Интервю

Проф. Попов: Заразихме се от Македония с мания за бутафория

13/05/2016 Култура

Спукаха се стъклата на купола над Ларгото (обновена)

05/05/2016 Култура

Ветко Арабаджиев съсипва Японския хотел точно преди да стане паметник на културата

05/05/2016 Култура

Рашидов знаел за проблемите на Ларгото, но не направил нищо

Следете новините ни в GoogleNews