Среща след 20 години раздяла (интервю с Бойко, Момчил и Иван от група "Клас")

Група „Клас“ са едни от онези забравени „цветя от края на 80-те“, на българската ню уейв сцена. Те се нареждат до групи като „Нова генерация“ и „Ревю“. В края на 80-те „Клас“ разцъфна с култовите песни „Чай“, „Река си ти“, „Госпожа Емилия“, „Гълтам дим“ и др. А на „Сутринта“, когато „небето избледнява“ и „напомня за деня“ вече беше '91-ва година. Край. „Цветята“ вече ги няма. Всичко се случи като в миг, който се запечата в сърцата на онова поколение, което помни и израстна на Кравай. След '90-та голяма част от тях избягаха от България, емигрираха, изгубиха се или пък може би се намериха... Не е ясно кое изчезна първо – „цветята“ или „децата“, които им се радваха. Важното е, че се случи в един и същи момент, а те едни без други не могат да съществуват. 20 години по-късно група „Клас“ в състав Бойко Петков (вокал и бас), Иван Градинаров (китара) и Момчил Колев (кийбордист, познат от дуото „Дони и Момчил“) възкръсват и се качват отново на сцената. Оказва се, че има глад за тяхната музика, оказва се, че феновете все пак не са ги забравили. За това на 19 април те ще направят голям концерт в София. В момента те репетират ежедневно за голямото събитие. Ето какво разказаха те за периода на дълга пауза, за завръщането им на сцената, за звездите и ролята на медиите в изграждането на звезди, за комерсиализацията и за истинската българска музика.

- Събирате се отново след близо 20 години. Как се чувствате?

Бойко Петков: Не, не е съвсем така. Ние започнахме да работим върху нови песни в последните 2-3 години. Сега сме се събрали най-вече по повод концерта през април, но и да запишем нов албум.

- Как дойде идеята за записване на нови песни преди години? Въобще как решихте да се съберете отново, след толкова време?

Момчил Колев: Събрахме се вкъщи на един купон и жена ми каза: „Защо не пробвате пак да свирите заедно?“ Ние не мислихме много и така стана.

Бойко Петков: Да, Ани, съпругата на Момчил беше инициаторът. Тогава направихме песента „Сини слънца“. Малко по-късно Иван се обади и каза, че има няколко идеи за нови песни и така тръгнаха нещата.

Иван Градинаров: Както си седях ме обхвана отново желанието да пиша музика и дойдох при Бойко със 7-8 неща. Основно музиката е моя, като аранжимента и текстовете ги доработваме с Бойко и Момчил.

- На какво се дължи отсъствието на група „Клас“ след 1990-та година?

Иван Градинаров: На много фактори. Не може да се посочи една причина за това, например скарахме се, и за това се разделихме. Не. Просто така се стекоха обстоятелствата. Всеки започна някакви самостоятелни проекти и работа в друга посока. Разбира се, никога не сме излизали извън сферата на музиката. Освен това, нямаше и голям смисъл да свирим тогава. Беше изключително трудно музикант в България да се издържа от подобно нещо.

Бойко Петков: За да се прави музика, както правихме ние песните на „Клас“, трябва човек да се посвети изцяло на това. Не трябва да правиш нищо друго. Именно с такова отдаване са създадени всички тези известни хитове. За тях сме работили денонощно, докато стане всяка една песен на ниво. Аз до последно упорствах с „Клас“, но когато стана ясно, че нито медиите, нито феновете се интересуват от нас, нямаше смисъл повече да има такава група. Изглеждаше самоцелно. След 1990 г. тези големи промени, които настъпиха в обществото и държавата се отразиха изцяло на културния живот. Тогава масово групите, които съществуваха от края на 80-те и първите години на 90-те, изчезнаха. Не можете да ми кажете името на нито една група, която е останала тогава. Дони и Момчил направиха свой дует, който беше успешен. Те записваха в нашето студио. Но, заедно с тези промени след 90-те, вкусовете на хората се промениха, цялата маса от фенове изчезна. Според мен една голяма част просто са емигрирали в този момент, защото условията за живот и перспективите не бяха много добри в България. Моите впечатления от нашите фенове са, че те са интелигентни хора. Много от тях заминаха тогава и интересът изчезна. Създадоха се частни радиостанции. За кратко време живеехме с илюзията, че те ще поемат идеята да лансират българската музика, така че да създават хитове. Оказа се, че те не се интересуват от българска музика. В една такава ситуация трябва да си луд, за да продължаваш да правиш нещо, което никой не желае.

- В момента средата по-благоприятна ли е за правене на българска музика?

Момчил Колев: Тогава имаше повече ентусиазъм. Сега всичко е структурирано и е в сферата на професионализма. Тогава всеки искаше да покаже най-доброто от себе си, най-емоционално да се представи. Това може би липсва в момента, по-сухо е.

Бойко Петков: Сега има някакъв опит за комерсиализиране на нещата, който според мен е доста далеч от истината. От друга страна, в последните години има някакво раздвижване и се създават доста нови, млади рок групи. Правят участия, те си ги наричат концерти, по клубове, опитват се да правят изяви, качват песни и клипове в Youtube и подобни места. Това са млади хора, които идват със своята емоция и желание да свирят музиката, която им харесва. Според мен, не е по-лесно в момента да се прави музика, защото медиите тотално отсъстват от процеса на създаване, на популяризиране и налагане на музика и музикални вкусове. Това е една част в целия процес в музикалната индустрия. Българските медии изостават от събитията, които се случват в държавата, в това число и в културата, в частност в музиката. Те са много след събитията. Те какво очакват? Някой от само себе си да стане звезда, да извади три хита и те да му се налепят като мухи. Няма да стане! Този филм вече отдавна е в архивите.

- Това значи ли, че подкрепяте идеята медиите да изграждат звезди?

Иван Градинаров: Да, в цял свят е така... Без подкрепата на медиите, няма кой да изгради звездите.

Бойко Петков: Те винаги са изграждали звездите. Само че, има една тънка подробност, че медията сама по себе си е нищо, важни са хората, които работят в тази медия – водещи на предавания. В историята на съвременната рок музика, това са личности, които са създали и са показали на хората звезди като Елвис Пресли, Бийтълс, Пинк Флойд, Лед Цепелин и т.н. Тези хора са изиграли много важна роля в развитието на музиката.

- Казвате, че медиите изграждат звезди. Доколко тогава музиката няма да се комерсиализира? Те ще определят един музикант като звезда, а друг, който да кажем има повече качества като изпълнител, ще бъде пренебрегнат и оставен на заден план?

Иван Градинаров: Музиката в световен мащаб е толкова комерсиализирана, че едва ли може да се получи по-голямо комерсиализиране от това.

- В такъв случай, ако приемем, че медиите отсъстват като създатели на звезди, това не е ли вид спасение от комерсиализация у нас?

Иван Градинаров: Не, не е спасение, защото хората, които искат да посветят живота си на музика трябва по някакъв начин да се реализират, да бъдат чути. Ако ги няма в медиите, всичко се превръща в един ъндърграунд.

- В момента има някои определени музиканти, които присъстват в медиите, но това не означава, че те правят интересна и качествена музика.

Бойко Петков: Медията какво е? Тя е медиатор, посредник, между авторите, изпълнителите и публиката. Не са медиите, тези които казват кой е звезда. Феновете са тези, които харесват някой, харесват песните му и казват: „Ето този човек ми харесва, той е звездата“. Медиите съответно, виждайки нагласите на хората, започват да проявяват интерес към този човек. Това е нормалният начин. Медията предлага на обществото някакви образци, защото предполагаме, че там има професионалисти, които разбират от музика, който ще преценят кое е интересно и кое - не. Медията се съобразява с обществото и с това, което то казва кои са звезди. В България това не се случва.

Иван Градинаров: Освен това, по въпроса за комерсиализирането на музиката, в световен мащаб има страхотни музиканти, които са световно известни и всички медии, и продуцентски къщи ги лансират. В същото време, в противовес на това нещо, ако влезете в метрото на Лондон или Ню Йорк, където свирят улични музиканти, можете да чуете феноменални изпълнения, но те просто нямат този шанс. Това е вид комерсиализиране на нещата. За тях може би има места за изява, но не може всички добри музиканти по света да станат звезди.

- Вие от група „Клас“, възприемате ли се като група, която е комерсиална? Ако някой ви определи така как бихте се чувствали?

Иван Градинаров: Не. Не можем да се определим като група, която е комерсиална при положение, че това не е нашето основно нещо, от което живеем. В момента, ние правим музика за удоволствие и за нашите фенове. Единствената причина, ние да се съберем отново е, че първо ни е приятно да правим музика, второ феновете ни изявиха желание да ни видят на сцена. Това беше достатъчно силна мотивация, за да направим нещо. Не очакваме да спечелим от това, не очакваме и да си изкарваме прехраната с това . Всеки от нас си има посока, в която се движи. Така че няма как да се определим като комерсиална група.

Бойко Петков: Когато композираме, не мислим дали музиката, която правим ще се продава. Това значи да си комерсиален – да направиш продукт, който да се продава. Ние изобщо не мислим в посока: „Дай сега, ще направим три супер хита и да видиш как ще ги продадем“.

- Да, но това е един от начините да влезете в медиите.

Иван Градинаров: Ние не се напъваме да влезем в медиите.

Бойко Петков: Ако правим комерсиална музика ли? Не са ми интересни тези медии. Не бих седнал да мисля как да направя песен, така че те да ме харесат, съжалявам.

Иван Градинаров: Имаме нова песен, която се върти в Youtube и има „хикс“ броя гледания. За нас това е значително по-интересно, отколкото 20-те излъчвания, които ще получим, в която и да е българска медия.

- Аудиторията, която ви слуша, ви харесва именно заради това.

Бойко Петков: Най-вероятно е така. Тези неща, обаче най-добре могат да ги кажат хората, които харесват нашата музика и ни слушат. Ето колко интересно нещо се оказа това,че за толкова години, ние не сме направили абсолютно нищо, за да поддържаме интереса към нас, а въпреки това, има много хора, които слушат тези стари песни и искат да ги чуят на живо. Това за нас беше голяма изненада. Интересно е да се разбере защо е станало това нещо.

Иван Градинаров: Една от причините е точно това – че не сме комерсиални.

- В момента според вас има ли ъндърграунд в българската музика в сравнение с 80-те години? Казвате, че тогава е имало повече ентусиазъм...

Бойко Петков: Според мен, днес всеки един младеж или тийнейджър, още преди да е решил с какво иска да се занимава, е напълно наясно с начина, по който информацията циркулира в интернет и с това как става рекламирането и лансирането на отделни хора и идеи. Когато той реши да прави музика, вече знае, че може в интернет сам да се популяризира, да качи свои песни, клипове. Това променя коренно нагласата и мотивацията на един човек сега да прави музика. Събират група, още не са измислили едно парче като хората, обаче имат цяла стратегия в кои сайтове ще завъртят парчетата. Това е много смешно, защото то не работи. Това е абсолютна заблуда. Когато се насити пространството с некачествена, изкуствено направена музика, пластмасова, в един момент хората започват да изпитва желание да чуят нещо истинско.

Иван Градинаров: Понеже въпросът беше за ъндърграунда. Ъндърграунд има в България и винаги ще има. Ъндърграундът е нещо, което, без значение какво се случва в музикалния свят, винаги ще съществува. Всъщност от там излизат много музиканти. Сега е съвсем различно. Навремето, за да чуеш ъндърграунд трябваше да стигнеш до някое читалище, примерно. В момента ъндърграунда можеш да го чуеш с едно кликване в интернет.

- Има ли някои нови български групи, които са ви направили впечатление? Виждате ли в някои последователи на ню уейва?

Момчил Колев: Gravity Co. е една от групите.

Иван Градинаров: Тя не е много нова група. Gravity Co. ми е любима българска група. Също харесвам „Остава“. Те са от времето на „Клас“, появиха се 4-5 години след нас. Първите песни ги записаха в нашето студио. От начало групата се казваше „Добре дошли в Остава“ или „Welcome to Remain”. Сред метъл бандите има една нова, която много ми хареса - „Odd Crew“.

- Група „Клас“ се появява по същото време, когато излизат и „Нова генерация“. Какви са ви спомените ви от него?

Бойко Петков: Бяхме познати, колеги. Срещали сме се по концерти, по улицата, на Синьото кафе. Той си беше малко затворен човек, имаше си негово виждане. Обсъждали сме музиката и нещата, които правим като колеги.

- Някои казват, че уейвът е музиката на 80-те и в днешно време тя няма бъдеще. Вие какво мислите за подобни виждания?

Момчил Колев: Има бъдеще, но се получиха много разклонения. Най-интересното при ню уейва е, че съчетава много видове стилове в една форма. Това даде много свобода на музикантите да влязат в пространства, в които музиката не се беше развивал до тогава. Тези пространства се разклониха и всяко течение вече произлиза от музиката на 80-те и началото на 90-те. Уейвът даде много простор за развитието, иначе всички щяха още да свирят ритъм енд блус или хеви метъл. Сега има една група Hurts, която е чист ню уейв и е много популярна. Много хора се връщат към този звук и идеите, защото просторът и свободата е много голяма. Това е нещо, което липсва в днешното съвремие – свободата. Мисля че много хора ще се връщат към звука от 80-те години, в момента има такава тенденция.

Иван Градинаров: Ако няма бъдеще ню уейвът защо „The Cure” пълнят стадиони? Аз лично съм абсолютен противник на класифицирането на стилове. Не мога да разбера защо трябва това да се прави. Има музика – по-лошо изсвирена и по-добре изсвирена. Не виждам никаква причина да се твърди, че ню уейвът е изчезнал. Има банди, които свирят таква музика. Освен това, както в природата, така и при музиката има цикличност. Едни течения отминават, после се появяват отново...

Бойко Петков: Уейвът се появи през 80-те години. В България този стил започна с „Тангра“ - с формацията с Дани и Стенли. Това беше преди средата на 80-те години. След това се появихме ние и още няколко групи, които пък през 90-те изчезнаха. Англия беше основно изворът на ню уейв музиката. В Европа тази музика беше много популярна , но в Америка не чак толкова. „U2” започнаха от един китарен ню уейв. Дори като ню уейв група се сочат „ The Police“ на Стинг. Чел съм такива определения в английската преса. Получава се така, че даден стил в един момент се изчерпва, но след време отново се усеща нуждата от този тип музика.

- По ваше време е имало неформални райони на свободата в София, като например Кравай, Синьото кафе. Какви са ви спомените от тези места?

Момчил Колев: Това бяха страхотни места. Там се събираха хора с еднакви вкусове, с еднаква естетика. Това беше много красиво, защото не беше нужно да търсиш „твоите“ хора цял живот, за да ги намериш. Просто отиваш на едно място, където срещаш сродни души.

Бойко Петков: Това беше наистина мястото, където искаш да отидеш. Ако си ню уейв искаш да отидеш там. Всички идваха с уейв облеклата, с прическите, с грима. Беше много готино. Там хем се виждахме с колеги от другите ню уейв групи, хем и с цялата група от фенове. Ние бяхме едно. И те облечени с черните шлифери, с шарените прически. Там ставаха всъщност контактите между музикантите и публиката.

- Подобни места виждате ли днес в София, еквивалент на Кравай?

Иван Градинаров: Сигурен, че има. Като започенм от Билкова аптека и подобни места. Това са все средища, където определен тип хора – музиканти и хора на изкуството си дават среща. Има такива места. В никакъв случай не са чалготеките, това го знаем всички.

- Като споменахте чалгата, наскоро стана ясно, че една голяма поп-фолк компания е спечелила пари по европроект от Европейския съюз. Как ще коментирате това?

Бойко Петков: Всеки с бизнес е свободен да кандидатсва за финансиране.

Иван Градинаров: Аз ще го коментирам по един много прост начин. Абсолютно се абстрахираме от предпочитанията ни към типа музика. Ако човек погледне чисто прагматично на нещата, въпросната компания е професионално най-добре поставената като структура в тази държава. Това автоматично означава, че има всичките шансове кандидатствайки за един проект, с плюсовете, които има, да спечели едни пари. Ако някой се изправи и каже, друга телевизия или организация е по-добра от тази, ама на нея не й дават пари, тогава човек може да се замисли и да каже – тук има някаква несправедливост. При положение, че има една структура, която е направила всичко необходимо, за да спечели тези пари, какво значение има дали ние харесваме музиката на тази структура или не?!

- При това положение, означава ли, че преходът, който започна през 90-те години въобще не е свършил, защото този тип музика най-активно превзе сцената именно в този период?

Иван Градинаров: Този тип музика превзе сцената в годините на прехода поради факта, че 90% от интелигентните хора напуснаха държавата. И този вид музика е отражение на интелекта на онези, които я слушат. Не искам да засегна никого, дори не става въпрос за интелект, а за манталитет.

Бойко Петков: Те си харесват тази музика, не можем да им забраним да я слушат.

- А това, че се възвръща интересът към група „Клас“ и други групи като вас, не означава ли, че някои от емигриралите съвременници на тази музика се завръщат? Или просто музикалните вкусове се променят към по-добро?

Иван Градинаров: Това, че има отново интерес към „Клас“ означава, че тези, които са с по-прочистено съзнание са пораснали достатъчно, за да почнат да оценяват някакви неща. Емигриралите не се завръщат.

Бойко Петков: Дайте да видим колко е голяма масата, която харесва поп-фолк и чалга музика и колко са хората, които харесват „Клас“! Има една малка група хора, които имат потребност от музика като нашата, всичките останали харесват нещо друго и тях не можеш да ги впечатлиш с песни като „Река си ти“ или „Чай“. Това са реалностите в България. Една огромна маса, която си харесва музика ”Б” и една мъничка група, която си харесва музика”А”.

Иван Градинаров: Аз за това не се притеснявам да кажа какво мисля за хората, които слушат чалга, защото няма шанс тези хора да дойдат и да започнат да слушат група „Клас“. Те нито са наши потенциални фенове, нито ги очакваме да станат, нито имаме общ език с тях.

Бойко Петков: Ако говорим за това, че ние искаме да има култура в тази държава, то по някаква причина, музиката на „Клас“ се възприема като музика, която работи за културата. Това е начинът, по който ние допринасяме и работим за тази кауза. Аз не бих тръгнал да развявам плакати пред Народното събрание „Забранете чалгата, дайте закон за ню уейва“. Мога да измислям интересни парчета – да пиша текстове и музика, и това ми доставя удоволствие. Вместо да ходя и да обяснявам за тоя и оня, и музиката им каква била, я аз да седна и да измисля интересни песни! Аз нека да ги направя, пък после хората може и да ги харесат. Това ще да има по-голямо влияние. Това е начинът, по който всеки човек, който държи да има култура у нас трябва да подходи – да тръгне със собствените си идеи и да се бори за тях. В манталитета на българина е залегнало само да се оплаква, но пасивно. Той нищо не харесва, но никога не казва как да стане по-добре. Вместо да хленчиш, същото време го употреби, за да покажеш, макар и с нещо малко, че едно нещо може да бъде по-интересно, по-добре направено, по-полезно. Ако всеки направи така, тогава вече можем да говорим за тенденции, в които някой би надделял.

- Мислите ли, че днес се увеличават този тип хора, които действат и правят интересни неща в културен план, а и не само?

Момчил Колев: Би трябвало. Хората вече би трябвало да се заситят от тази чалга, защото тя тъпче на едно място от много години. Също така, се раждат нови хора, които имат нови потребности. Аз мисля, че потребностите все повече отиват в посока на културни и интелигентни хора, отколкото на простащината.

Иван Градинаров: Аз ще ви дам един много показателен пример, знаете ли коя е най-голямата мечта на всяка фолк певица? Най-голямата й мечта е да пее поп. Това е много показателно за това какво се случва. Очевидно има някаква промяна на заобикалящата среда, в която тези хора пеят и правят, и очевидно това променя тяхното мислене.

Бойко Петков: В последните три години забелязвам една група от млади хора, които започнаха да търсят по-интересното, по-стойностното, по-качественото. Те ходят на концерти на повечето ъндърграунд групи, които излизат и са интересни с това, че не са комерсиални. Това го нямаше преди години. Може би ще има по-голямо значение, отколкото си мислим, отношението на всеки един от този кръг млади хора към всичко, което се случва наоколо. Тяхната позиция и активност ще се окаже много решителна стъпка. В едно близко бъдеще – 1-2 години напред ще е интересно да се наблюдават как ще се променят нещата. Възможно е една малка група от хора, както се е случвало неведнъж в историята, да промени сериозно пластовете в обществото.

- В такъв случай може ли да се каже, че сте оптимисти за бъдещето на България?

Бойко Петков: Аз не съм, а ми се иска. Оставям си една вратичка, ако точно една такава група хора, в един момент вземе духовните тенденции в свои ръце. Не е изключено да се променят нещата.

Иван Градинаров: Фактът, че не сме напуснали държавата означава, че по някакъв начин сме оптимисти. Аз лично, както предполагам Бойко и Момчил, се водим от поговорката „Прави, каквото трябва, пък да става, каквото ще“. Всеки българин хленчи за нещо. Стига сте хленчили! Направете нещо, за да се променят нещата по някакъв начин! Не е нужно да се правят революции. Революции могат да се правят по друг начин. Човек, който е недоволен от нещо започва да прави нещата така, че да е доволен от това, което прави и да го прави по начина, по който му се иска. Ако всеки започне да мисли и действа по този начин, нещата ще се променят, няма начин да не се променят.

Момчил Колев: Понякога се налага да махнеш тези отгоре, за да получиш някакъв резултат.

Иван Градинаров: Да, но в момента живеем в друго време и махането на тези отгоре ще ги замести с други не по-различни от тях. За това революцията трябва да дойде в главите на хората по друг начин, а не с махането на един или друг политик. Понеже стигнахме и до политика, искам да каже, че политика се прави от богати хора, а не от бедни. Трябва хората, които правят политика да са богати, а не тепърва да искат да забогатяват от политика. В България няма такива хора - потомствен аристократ или потомствен политик.

-  Искам да ви попитам за новия албум, който подготвяте. Кога предстои да излезе?

Бойко Петков: През 2007 г. записахме първата нова песен, след голямата пауза. Песента се казва „Сини слънца“. Има вече доста неща, върху които работим Имаме около 10 песни събрани, но едва ли всички ще влязат.

Иван Градинаров: В момента от първостепенно значение ни е концертът.

Момчил Колев: Ако не беше концертът, може би средата на тази година щяхме да сме готови с новия албум.

- До колко в новите песни запазвате стария стил на групата?

Иван Градинаров: Само публиката може да каже. Тенденцията е албума да има малко по-китарно звучене. Това е генералната промяна, която може би ще се случи.

Бойко Петков: Песните са по-различни. Ние в момента работим върху новия албум и все още не знаем как ще изглежда. Със сигурност ще е звучи по-различно. За нас това е по-интересно. Няма смисъл да се връщаме толкова години назад и да повтаряме същите тези форми. Но в крайна сметка ние не можем да избягаме много далеч от нашето мислене и идеи. Правим нещата естествено, както ни идват. Дори за нас ще е итнересно да видим какво ще излезе накрая.

- На концерта през април предвиждате ли да свирите нови песни?

Бойко Петков: Плануваме да изпълним две, максимум три нови песни. Поради подготовката за концерта, ние нямаме възможност да направим много нови, готови завършени песни, които да изпълним. Друг проблем е, че тези песни никой няма да ги е чувал и няма да са интересни на публиката. Хората знаят старите ни песни и те са им интересни.

- В какъв състав ще излезете да свирите на сцената?

Бойко Петков: Освен нас тримата, на концерта ще свири и синът ми – Емил Петков. Той ще свири на бас. Другият е Калоян Рамаданов, барабанист. Той всъщност е наш фен и се съгласи да свири с нас. Преди, вместо барабани сме използвали електронни програми, а сега залагаме на живо свирене на барабани. Това е новост за нас.

- На концерта планувате ли да спазите облеклото присъщо на уейв стила?

Иван Градинаров: Не бих казал. Честно казано това няма място сега. Обличаме се така, както преценим – стилно. Няма да се опитваме да се връщаме в 80-те години, защото това е безсмислено. Ние не сме на по 20 години...

- Много хора изразиха разочарование от високата (за България) цена на билета за концерта (30 лв. при предварителна продажба и 40 лв. в деня на концерта). Как ще коментирате това?

Бойко Петков: В сравнение с какво е висока?

Иван Градинаров: Аз лично не искам да коментирам цената на билета. Тя е такава, каквато е. Има причини цената да е такава. Ние, заедно с нашите промоутъри за концерта, сме преценили, че това е цента на билета. Има основателни причини това да е така. Няма с какво да я сравните, защото ако отворите сега цените на билетите за концерти на български изпълнители какво ще видите? Примерно, Кичка Бодурова – 35 лева. Според мен това е несъстоятелен разговор. Ако наистина някой си направи труда провери каква е цената за такъв тип концерт, в голяма зала като зала Фестивална, ще си обясни и цената. Не ни засяга никой с коментарите за цената и ние в страницата във Фейсбук избягваме да го коментираме. Ние не правим този концерт с идеята да спечелим пари. Ако дойдат „хикс“ човека най-вероятно няма да загубим. Повече няма да коментираме тази тема.

Следете новините ни в GoogleNews