Quantcast

Боряна Димитрова: РБ, ББЦ, АБВ и ПФ са опасно близо до фаталните 4%

Георги Савчев Последна промяна на 18 септември 2014 в 15:19 6464 13

Боряна Димитрова

Боряна Димитрова е социолог с дългогодишна практика в областта на социалните и политическите проучвания. Ръководител на електоралните и социално-политическите изследвания на Алфа Рисърч. Доктор по социология, специализирала политическа и електорална социология в CNRS, Франция и нови методи в социалните науки в Йейл, САЩ. 

Как по коректен начин да интерпретираме данните от социологическите сондажи за партиите, които са около изборния праг от 4%? Възможно ли е към момента да бъде изчислена реалната електорална подкрепа за тях? Ключова ли е ролята на стохастичната грешка в подобна прогноза?

Социологически коректната интерпретация изисква отчитането на два фактора: Първо, всяко електорално проучване се прави с извадка, която задължително има стохастична грешка. За извадки от около 1000 души, при приблизително 4% дялове, тя е +/- 1.3%. Което означава, че реалните стойности на партия, за която в определен момент проучване регистрира резултат от 3.9%, могат да варират между 2.6% и 5.2%.

Второ, малките партии за това са малки, защото нямат стабилно и равномерно представителство във всички региони на страната. Тяхната подкрепа е съсредоточена в определени по-силни центрове, но същевременно електоралната им география се характеризира и с огромни бели петна. Което означава, че ако едно проучване попадне на такива силни центрове, то надценява партията, а ако не попадне, я подценява. Този ефект го виждаме и при конкуренцията в реденето на листи при малките партии (стремежът е да си водач в силен район, иначе може и въобще да не стигнеш до парламента), и после, при излъчването на депутати. Партии, които спечелят, например 6%, ще имат вероятно около 16-18 депутати и така в десет, а и повече региони на страна въобще няма да имат представителство.

Нито едно проучване не може да избяга нито от стохастичната грешка, нито от обективните вариации в регионалната тежест на партиите. В публичното пространство проблемът гравитира около това, че статистически напълно допустимите отклонения могат да се окажат с огромен политически ефект. При тези избори големият патос около малките партии идва колкото от разбираемото желание на тези партии да прескочат 4%-та бариера, толкова и от въпросителната дали ще се постигне парламентарно мнозинство или не. Колкото повече партии преминат бариерата, толкова повече намалява относителната тежест на най-голямата партия и толкова повече тя се отдалечава от мнозинството. И обратното.

Опитът показва, че единственото средство за минимизиране на риска от грешни политически прогнози е регулярното провеждане на проучвания. В повечето страни по света проучванията в предизборен период се правят всяка седмица, защото само така може да следят тенденциите и да се прави коректна, неманипулативна интерпретация. У нас една агенция прави от две до три проучвания на кампания и съответно рискът е много по-голям.

Защо спекулациите (подценяването и надценяването) за шанса на точно тези партии идват и от "големите играчи" - в случая ГЕРБ и БСП?

Защото от това, дали ще има повече партии в парламента или не, зависи парламентарното мнозинство. При по-малко партии в парламента, ГЕРБ има по-големи шансове да е близо до мнозинство. При повече партии, дистанцията между ГЕРБ и БСП относително намалява, а и самото формиране на правителство става зависимо от повече сили и фактори. Политическата задача пред ГЕРБ е да получи максимален резултат, следователно, той има интерес от по-слаби „малки партии“. Тъй като по-трудно може да повиши собствения си резултат, политическата задача пред БСП пък е да отслаби ГЕРБ и затова има интерес от повишаване шансовете на определени малки партии.

РБ, ББЦ, АБВ, ПФ, Атака - кои от тези формации имат реален шанс да излъчат депутати и кои от тях са под чертата? Възможни ли са изненади от други формации?

В началото на кампанията над 4% бариера бяха РБ и ББЦ, другите три – АБВ, ПФ и Атака – под нея. Всички те обаче са опасно близко до фаталните четири процента и за тях повишаването или загубата на доверие по време на кампанията е наистина съдбовно. Образно казано, в момента те стоят с единия крак над чертата, с другия – под нея. Само регулярни проучвания могат да покажат накъде се движат. По принцип, ако нарасне наказателният вот срещу БСП, растат шансовете на АБВ и Движение 21 на Татяна Дончева. Ако по-малко избиратели отидат до урните, расте относителната тежест на ДПС и на партиите с контролиран електорат. Като правило, ако изключим далечните избори от 1990г. в България, леви и ляво-центристки управления са идвали в резултат на по-ниска, а десните – на по-висока избирателна активност.

Възможно ли е електорално проучване за предстоящите парламентарни избори да отчете и "подводните камъни" от купения вот и гласуването в чужбина?

Проучване – не. В чужбина - никой не прави електорални изследвания по много причини – юридически, технологични, организационни, финансови. Що се отнася до купения вот – той се купува и контролира със страх, а проучванията по същността си са възможни само в среда на свободни хора и свободно изразяване на мнението. Възможни са „оценки“ на тези феномени и анализаторите обикновено се опитват „да ги включат в прогнозите“ с един или друг коефициент. Трябва да си даваме сметка, обаче, че самото им „включване“ и респективно, обявяваният по-висок процент, повишава техните шансове и в някаква степен предварително оправдава резултата им на изборите, независимо от средствата, с които е бил получен.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

29.09 2014 в 23:28

Тази социоложка и Лидия Йорданова са единствените компетентни в бранша! Останалите са пълна трагедия...

19.09 2014 в 14:35

Друг метод за помпане на елкторална подкрепа:

Ковачки не дава заплати на миньорите и ги "вкарва" в стачка, но слиза при тях бъдещият премиер Бюреков и урежда изплащането на заплатите ! Да пребъде ББЦ !

19.09 2014 в 14:09

Как се помпа електорална пдкрепа ли ? Ето как:

Tова е отборът на ПП „ДПС”, който купува гласове в БГ и в Турция:
- Лютви Ахмед Местан / ДС агент Павел
- Ахмед Ахмедов Башев /ДС агент Манол
- Байрамали Наим Идриз / ДС агент Николай
- Янко Александров Янков/ДС нещатен сътрудник
- Стоян Генчев Стоянов / ДС агент Йордан
- Рамадан Байрам Аталай / ДС агент Вергил
- Мехмед Юмер Юмер / ДС агент Свилен
- Мехмедали Зейнал Гази / ДС агент Христов
- Красимир Романов Асенов / ДС агент Пенев
- Дауд Мехмед Ибрям / ДС агент Искренов
- Джемал Мурад Чобан / ДС агент Пеев, Искрен

А това е отборът на Коалиция "Патриотичен фронт - НФСБ и ВМРО”, който се бори срещу ПП „ДПС”:
- Велизар Пенков Енчев /щатен ДС сътрудник
- Красимир Дончев Каракачанов /ДС агент Иван
- Антоанет Николаев Атанасов /ДС агент Бонев
- Васил Димитров Атанасов / ДС агент Таис
- Христо Младенов Георгиев /ДС агент Терзийски
- Тодор Маринов Василев /ДС агент Димов
- Стефан Георгиев Солаков /ДС сътрудник
- Любомир Александров Желев /ДС сътрудник
- Илиян Митов Игнатов /ДС агент Спартак
- Иван Йорданов Георгиев /ДС аген Алексиев
- Димитър Никифоров Анков /ДС агент Цене
- Георги Дражев Атанасов /ДС агент Иванов

19.09 2014 в 10:54

Другарите от РБ, ББЦ, АБВ и ПФ да не се напъват много. Ще получат жълто на гащите и толкова. Платените тролове в сайта няма да ви осигурят мечтаната от вас победа. Не ви искаме.

18.09 2014 в 21:32

досега, вече 25 години кандидатите на парламентарно-представителните партии бяха "ангели" ?! -и резултата е трагичен и престъпен.... да дадем шанс и на другите ,след като няма закон за лустрацията толкова години!

18.09 2014 в 20:04

Най-после едно що-годе професионално обяснение. Разбира се, двата борянкини фактора се припокриват, тъй като неравномерното географско представяне на малките партии е една от причините за по-голямата случайна грешка. Истинският втори фактор е преизчисляването от база анкетирани на база евентуално гласували. Отношението на две случайни величини е хлъзгава работа, особено когато знаменателят е обременен с голяма статистическа и анкетна грешка. Но, разбира се, тези неща не могат да се обяснят на журналисти. Те като си лапнат процента и десетичните знаци зад процента...

18.09 2014 в 19:15

Агенция ДС
За разлика от социологическите агенции, тази извадка не е на база на 1000 анкетирани лица, а на база на документирани от Комисията по досиетата факти. В кандидат-депутатските листи на партиите присъстват 98 бивши сътрудници на ДС. Разпределението им по коментираните от социолог. агенции партии е, както следва:
БСП - 14,
"Патриотичен фронт" - 12,
ДПС – 11,
АБВ – 11,
ББЦ - 9,
ГЕРБ– 5,
АТАКА–4,
РБ – 1 (вече отстранен от листата)

18.09 2014 в 18:28

Социолозите този път няма да познаят. Малките партии ще изненадат неприятно статуквото!

18.09 2014 в 17:50

ББЦ, АБВ и ПФ (ДС-МВРо+Скат) са поддържащи партии на мутро-ченгесарската олигархия!