Ангел Джамбазки: Аз съм български националист. Европа е моят избор

Ангел Джамбазки е роден в София през 1979 г. Завършил е право в Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.Член на ВМРО от 1997 г., в момента е заместник-председател на ВМРО.

От ноември 2011 г. до юни 2014 г. беше общински съветник в Столичния общински съвет, избран с листата на ВМРО.

На 25 май 2014 г. беше избран за член на Европейския парламент от Република България от квотата на ВМРО.

Кандидат е за депутат в листите на Обединени патриоти в 7 МИР-Габрово и в 24 МИР-София.

Г-н Джамбазки, една от най-обсъжданите теми напоследък е „Европа на две скорости“. Какво означава това и каква е заплахата за България при такава политика?

Ако слушаме изявленията на тези няколко европейски лидери, които водят този разговор, би означавало различни степени на вписване на европейските държави в рамките на ЕС. Това ще означава различни концентрични кръгове - едни държави ще са в Шенген, едни ще са в Еврозоната, други ще са извън двете. Ние на този етап сме извън тези два договора.

Защо това е неприемливо?

Реакцията на държавите от Вишеградската четворка беше много показателна – те казаха, че в никакъв случай не приемат този план за разделение на Европа. Той би предполагал различни зони на отговорност, различни привилегии. Например – държавите от Еврозоната се ползват от общата валута по един начин, останалите държави не ползват, да речем, възможностите за европейско финансиране и т.н.

Съвсем очевидно е, че от няколко столици – Париж и най-вече Берлин, идват най-големите напрежения и притеснения, има сериозно идейно объркване след резултатите от британския референдум. Очевидно пътят на тиха постепенна федерализация, който те опитваха да налагат от Лисабонския договор насам, стигна до своя край. Няма как да продължи интеграцията на ЕС по този начин. Трябва да се зададат някакви рамки, някакви граници, някакви срокове за вписването на държавите в рамките на ЕС, което означава прехвърляне на все повече и повече суверенитет в определени области.

България има интерес да сътрудничи много плътно в определени области, а има области, в които не би трябвало да сътрудничи. Тези, които биха били полезни за нас са например общата отбрана на външните граници. За нас това е от особена важност, защото се намираме на границата с една враждебна, все по-недемократична, все по-диктаторска, все по-проислямистка Турция. Тя е заплаха за нашата национална сигурност. Това е видно от начина, по който турската държава се намесва в предстоящите ни избори. Съвсем нагло, арогантно, през своя посланик. В тази сфера ние имаме интерес от общо сътрудничество.

А къде нямаме интерес?

Според мен в сферата на образованието и то на ценностите, които то формира, тъй като всяка държава има своите традиции, има своя начин, по който образова своите поколения. Не казвам, че българското образование е на добро ниво, напротив, в момента е съвсем видимо, че е на катастрофално ниво по отношение най-вече на дисциплината, уважението и ценностите, които се възпитават в училището.

Друга сфера, която не би трябвало да бъде обект на общоевропейска регулация е сферата на семейните отношения. Традиционно, на наша територия, бракът е между мъж и жена. Ако има хора, които желаят да подредят живота си по друг начин, никой не им пречи, нямаме против това. Възразяваме против директивата това да бъде нормативно и законодателно уреждано по някакъв начин, защото това не е нужно, не е съществен проблем за българското общество, но е пряка намеса.

Затова, от моята група - Европейските консерватори и реформисти, която е трета по големина в Европейски парламент, сме се обединили около няколко важни за наа неща, които би трябвало да бъдат реформата на ЕС, за да може той да продължи да изпълнява задачите, които са му поставени към момента.

Първото е ЕК да не се превръща в правителство, а да продължи да бъде изпълнителен орган, не орган, който формира политика. Да не се допуска извеждането на политическите решения в ръцете на хора, които не са избрани. Нашето твърдо убеждение е, че политическата отговорност и воля се носят от тези, които отговарят пред избирателите си. Затова, политическите решения в ЕС трябва да се взимат в Съвета, където са държавните ръководители, президентите и отделните министри. Всеки един от тях има своите избиратели, без значение дали в Скарбек или Долно Уйно, но тези хора отиват на избори, а местното население, хората, които плащат данъци и са техни избиратели, ги питат: „Защо така живеем в Долно Уйно, защо така живеем в Скарбек?“ Много по-разумно е политическите решения да се взимат от политически лица, хора, които са избрани, които се явяват на избори, защото те имат естествената спирачка.

Кои страни очаквате да се включат в тази Европа "на първа скорост"?

Разделението на различни скорости ще бъде стъпка към разпада на ЕС. Моите очаквания са, че ако Западноевропейският съюз опита отделно оформяне, то това вероятно ще обединява Германия, Франция, донякъде Испания и донякъде Италия, но не е много сигурно, защото Италия и Испания имат сериозни проблеми със своята финансова дисциплина и с кредитите, които са раздали техните банки. Вероятно държавите от Бенелюкс ще се впишат в тази Европа на първа скорост и всъщност ще се оформи Европа от 60-те години, след Римските договори.

Такъв остатъчен Европейски съюз не обрича ли периферията, в това число и България, на руско, а може би и на турско влияние?

Това е проблемът. За мен това е огромен проблем, за който говорим вече две години, даже от страниците на OFFNews сме водили полемики и спорове с хора, които не вярваха, че тази мигрантска политика е грешна. Призивът на немската индустрия беше "Елате, хиляди младежи". Надяваха да дойдат пианисти и атомни специалисти от Сирия и Либия, а дойдоха брадати талибани. Западноевропейските икономики ще се опитат да изсмучат каквото могат от този човешки потенциал и ще се опитат да превърнат източните държави в нещо като утайник за тези, които вече не са желани на тяхна територия. Ще се опитат да ги избутат обратно по силата на Дъблинските споразумения. Нека напомним, че ние имаме повече от 60 хил. издадени статута. Къде са тези хора? Нали не са в България? Но нищо не пречи един ден тези хора да бъдат върнати и Германия ще има основанията да ги върне, защото ние сме подписали Дъблинските споразумения и трябва да ги изпълним.

Отстъплението на запад, преместването на границата към Виена, не се случва за пръв път в българската история. В момента и руският автократичен и диктаторски до голяма степен режим, и турският режим са първи приятели. Те в историята много пъти са били приятели. Това не носи нищо добро за нашата част на света. Ние нямаме никакъв интерес от това ЕС като геополитически съюз да се изтегля от нашата територия и ние да останем някаква сива зона.

А имаме ли сили да защитим мястото си в ЕС? Защото от друга страна германските граждани нямат кой знае какъв интерес България да се ползва със същите права като тях?

Не съм съгласен, че нямат, напротив, имат интерес, защото 20 години българската нация кредитира германската икономика с безценния човешки ресурс. Нали не сравняваме един български програмист с един афганистански талибан? Ползата от единия и от другия е много различна.

Самата западноевропейска част от ЕС няма интерес от това разделение на две скорости, убеден съм. То е породено от слабото политическо лидерство, от неумението на тези хора, които управляваха ЕС да обяснят провала си. Признанието, че Европа трябва да бъде на две скорости е провал. Нека го кажем по друг начин – във Видин не се живее като в малко западно градче. Това е провал за българските правителства, но и провал за Европейската комисия, защото ЕК 10 години благосклонно наблюдаваше как се харчат европейските фондове в България, нали така? Тези еврофондове не превърнаха Видин в добро място за живеене. Дори мога да дам пример със завода за гуми, който една френска фирма, която произвежда автомобили в Румъния се опитала да възстанови завода за гуми във Видин, заради уменията на хората, работната ръка, образованието и инфраструктурата. Местните дерибеи са попречили това да се случи, защото в остатъчна част от завода все още има част от ТЕЦ, с което най-вероятно крадат пари от българската енергетика. Дали това не го виждат в Брюксел? Защо ги покриват? Нали най-голямата управляваща партия в България е член на ЕНП. Те са съпартийци с Ангела Меркел. Тя не ги ли вижда тези работи? Другите са съпартийци с партията на нашите социалисти. Те не ги ли виждат? Нали и едните, и другите управляваха? Защо го правят? Защото са благосклонни и си мълчат, когато са им удобни. Така подхранваха и отглеждаха в България един фалшив, лицемерен евроентусиазъм, абсолютно лъжлив.

Българите бяхме излъгани затова какво е ЕС. Беше създадена грешната, фалшива, нередна представа, че ЕС е куче-касичка, от което може да откраднеш колкото падне. Българските граждани живееха с фалшивата идея, че от 1 януари 2007 година ще се събудят с още пари отгоре и някой ще им дава незаслужени и неизработени пари, все едно търкат билетчета. Да, някои хора наистина получиха такива пари. И продължават да обитават не някое изправително заведение на остров „Белене“ или друго място за лишаване от свобода, а продължават да обитават жълтите павета и телевизорите.

Нима не се виждаше, че парите не се разпределят, така че да повдигнат българската икономика? Нима не се виждаше, че Европейските фондове не превърнаха българското стопанство в конкурентно, не превърнаха българския земеделец в добър среден земеделец, въпреки че сме получили много повече пари, отколкото сме внесли като вноска.

А в същото време поляците се борят за всяка ябълка. Те могат да бъдат консерватори, патриоти, традиционалисти, но се борят за всеки цент, за всяка ябълка и иди да им вземеш ябълката! Скачат и става страшно. И европейците им отстъпват. Сега се чудим защо българските магазини от чуждите големи вериги са пълни с полски ябълки и носталгия по нашата ябълка. Нашата ябълка я няма в магазина, защото не беше защитен интересът на ябълкопроизводителя, не бяха преборени субсидии за този човек, не му беше дадена и възможността да произвежда.

Нима не се виждаше, че инфраструктурата, която сама по себе си е добро начинание, се влага по сбъркан начин в България и разделя Северна и Южна България. Че страната ни се превръща в транзитна държава за турските тираджии? Инфраструктурните проекти обслужват ГКПП „Капитан Андреево“ и „Калотина“. Къде е железопътната двойна линия до Видин? Къде е този чудесен проект, който може да свърже Солунското пристанище, оттам всичкото китайско и всякакво друго карго, което може да отиде до Видин или Лом? Лом има голямо товарно пристанище, а то пустее. Защо я няма двойната жп линия с тунел до Петрохан? Задавахме въпроси на миналото народно събрание, нашите народни представители от този регион питаха, защо парите за тази линия бяха отклонени за довършване пак на южни трасета. Това неравномерно развитие на държавата чудовищно обезлюдява българската територия.

Северна България се превръща в една циганизираща се пустиня. Тази седмица бях в Червен бряг и си говорих с кмета, който ми каза: „Дойдоха едни хора да открият една фабрика за инструментална екипировка и не можаха да намерят работници“.

Безработницата е огромна, по улиците се виждат само безработни цигани, които пият бира и чакат социалните помощи. Идва този с инструменталната екипировка и няма кого да намери, защото няма един шлосер, един заварчик, електротехник. Инвеститорът преместил фабриката в Горна Малина, Софийска област. И сега хора от Червен бряг пътуват до Горна Малина, за да работят. Нима това ЕК не го виждаше толкова време? Нали тези, които бяха най-големите евроентусиасти управляваха държавата 10 години? Защо не видяха това, което се случва и не обърнаха внимание? Затова казваме, че тази политика, която беше водена досега е провалена. И провалът е за тези, които досега говореха тези приказки на ангро. Питаш ги, защо България е разделена на две – те ти казват повече Европа.

Питаш ги защо парите за земеделие отиват в 100 човека зърнари, а не в дребното селско стопанство – те ти казват „да“ на Европа, повече Европа, Европа за нас... Никой не запита защо България няма Европейска агенция на своя територия.

Каква Европейска агенция, не съм чул някога да става дума за това?

Европейската агенция е една от структурите на комисията, квазиминистерство. Това са развойни структури, в които европейската политика се прекарва през високо образование, знание, идеи и т.н. В някои от европейските държави има и по четири. За 10 години не сме чули някой да постави този въпрос. Не го е поставил при влизането на България в ЕС, не го поставят и до сега. Като пример ще посоча Малта – Агенция за бежанците би била идеална за България, защото ние сме външна граница, а сега е в Малта. Само в България и в Кипър няма европейски агенции.

Въпрос, който дълго може да бъде разработван - Великобритания напуска. Агенцията за лекарства, която е във Великобритания, трябва да се премести някъде. Защо да не е в България? Защо любезно не поставим този въпрос?

Това означава общоевропейско министерство, което е на територията на България и целият персонал е в България, харчи тук европейските си заплати...

Точно така. Но и нещо друго означава това - че млади българи, които ще завършат висше образование ще могат да работят при тези заплати и ще могат да се развиват в тези европейски структури. Да имат висока реализация, просперитет, да имат самочувствието, знанието и опита.

А този въпрос, вече 10 години - поставян ли е някога?

Не ми е известно, рових в архивите – не, не е поставян. Не съм чувал досега някой да го поставя. И ето сега, ще трябва да преговаряме за излизането на Великобритания. Какъв е българският интерес тук?

А ние как точно ще преговаряме като нямаме еврокомисар?

Това е другата много хубава тема. Ние наистина сме евроидиотите в това отношение.

Кристалина Георгиева беше на поста, който се оказа едва ли най-важният след напускането на Великобритания. Но точно когато постът й стана важен, тя се оттегли.

Много тежки думи ще кажа за тази дама, която познавам и съм водил с нея няколко разговори по важни теми. Нейното поведение за мен наистина граничи с национално предателство. Нека не изглежда прекалено помпозно или прекалено емоционално. Без да предупреди Министерски съвет, без да даде време за разговори и преговори, без да даде време за подготовка... Да, постът на комисаря по финансите или по бюджета е най-важният в ЕК, но забележете кой го зае, зае го комисарят Йотингер, защото това беше една от най-важните грижи на канцлера Меркел, която се опита да овладее тези позиции в ЕС, които ще й позволят да продължи да води политиката, която смята за удачна на европейско ниво. Тук визирам не просто еднократен акт на г-жа Георгиева, но и много по-сериозна, по-сложна многоходова комбинация, която беше свързана с поста на генерален секретар на ООН и тези смешни рокади с кандидатури, които бяха ритуално самоубийство за всички. Необяснимо поведение, необясними подкрепи, необясними оттегляния на подкрепи.

Ние продължаваме да нямаме европейски комисар, но дори и скоро да имаме, той най-вероятно ще бъде по езиковото разнообразие, защото този, който досега имахме, вече е зает. Това, което ни липсва е изправеното национално поведение – никой не казва да се държим грубо или арогантно в рамките на ЕС, но просто трябва да се държим нормално. Унгария е в нашата ситуация, тя е с нашата историческа съдба. Унгария е съпоставима с България по население и територии, с нерешени проблеми със своите съседи, абсолютно съизмерима. Вижте обаче начина на живот и стандарт в Унгария и в България. Вижте как унгарците държат на своето. Няма дори да рискувам да дам за пример поляците.

Вие, 16-те български депутати...

17 сме българските депутати, но 16 работят, един е пас. Така че грешката е вярна.

... събирате ли се, говорите ли си ги тия неща?

Сега ще ви кажа нещо, което ще ви изненада. Ние сме едни от много малкото национални делегации, които се събираме преди всяко гласуване. Има делегации, които не си говорят. Гърците се гонят по коридорите, псуват, обиждат се, нещо страшно е там, имат много тежки вътрешнопартийни разделения. Ние винаги се събираме, винаги преди всяко гласуване каним българския представител в Съюза посланик Цанчев, който винаги идва с дневния ред, такъв, какъвто ние ще го гласуваме на следващия ден и го носи с решението на българското правителство. И тук нека кажа - в рамките на два служебни кабинета и на две различни правителства на г-н Орешарски и на г-н Борисов, не е имало случай, с много малко изключения, когато ние да не подкрепим важно за държава решение. Няма такъв случай. Всички 16, нарочно казвам 16, защото единият колега е над тия неща. Ето, например, имаше една директива, която не сме преборили още и още ни заплашва - доклада за намаляване на вредните емисии. Сроковете и условията, които се поставят, ще ударят тежко последната останала българска индустрия, ще ударят мините, ще ударят ТЕЦ-овете, ще ударят стъкларската промишленост, защото няма една българска мощност, която да отговаря на стандартите за замърсяване. Това са стандарти, взети от западните държави. Там стандартът е различен, там животът е различен. Там могат да си позволят да говорят за зелена енергия - „Не горете въглища“, виждал съм такива реклами. Само че ние не можем да си позволим да оставим хора без работа и без хляб, особено в тези региони, които са свързани с мините.

Защо стандартът за мините да е един, а за храните да е различен? Защо има два различни стандарта за храните?

А това също е интересен въпрос, но нека да довърша това и ще минем на храните. Събрахме всички български представители, гласувахме по един начин, допитахме се до българската индустрия и правителство, без значение кое е на власт в момента. Гласувахме по един и същи начин. Още нещо ще ви кажа – докладът за българското малцинство в Албания. Там гласуваха и колегите от ДПС. Това трябва да се знае. Тези, с които предишната седмица се бях карал и си бяхме казвали „национални предатели“ по друга тема, но когато трябваше да се гласува, отидохме при тях и им казахме „Това е националният интерес“ и те обърнаха техният лист за гласуване, бяха им сложили минуси от тяхната група, те сложиха плюсове. И това трябва да се знае. И благодарение на тях мина този доклад.

По отношение на двойния стандарт на храните. Още преди една година зададохме този въпрос, когато беше станало известно, че започват такива изследвания. Безспорен факт, големите търговски вериги и големите корпорации продават в Източна Европа стоки с различно съдържание от тези в Западна Европа. Защо? Явно, за да докарат цената или защото смятат, че тук няма кой толкова да ги проверява. Тези стоки не са вредни, но и не са тези, които рекламират. Защото по телевизията гледаме едни усмихнати реклами, разни червенобузести мечета, пият напитки, ядат храни. Нито шоколадът е с толкова какао, нито газираните напитки са със същата концентрация, напротив, съвсем различни са. Пак казвам, те не са вредни, но очевидно ни смятат за хора, които могат да се задоволят и с много по-ниско качество. Какво поискахме тогава? Поискахме на всички тези етикети, на всички тези стоки да се наслагат надписи, че е или имитиращ продукт или че има различно съдържание. И да се изброи съдържанието.

В интерес на истината и сега на етикетите е написано съдържанието, но когато не можете да направите сравнение, защото вие не си купувате една бутилка газирана напитка от Париж, една бутилка от Пордим, за да ги сравните двете да видите какво е съдържанието. Вземете всеки един етикет, той е с толкова малки букви, че първо аз не мога да ги видя с тия очила и второ, дори да ги прочетем, ние не можем да направим разлика, не можем да сравним, че всъщност продуктът е различен.

Искахме да се направи следното нещо. На перилните препарати да пише „Това е толкова процента от продукта“. На газираните напитки, на захарните изделия, на всичко това. Тогава се обърнахме към Комисията за защита на потребителя, глас в пустиня. Комисията за защита от дискриминацията, освен по жалба на някой циганин, сменил си три пъти пола, приел четири религии, с друго не се занимава. На нас не ни обърнаха внимание. А това, което ще направим сега, отново написах писмо на комисаря за защита на потребителите и ще му обърна внимание. Според първата неофициална информация, която имам, те казват, че това е търговска практика. А по това колко коректно са описани, те казват, че не можели да направят нищо. То наистина е коректно изписано, само че съдържанието е различно. Така че ето виждате тук Европа на две скорости. Отдавна вече ги има. И това не е в наш интерес.

Вашите противници Ви обвиняват, че сте против Европейския съюз, а аз не оставам с такова усещане като Ви слушам...

Ние казваме следното: Мястото на България е в този геополитически съюз. Ние имаме своите традиции, своите корени, ние сме в Европа, много преди голяма част от западноевропейските държави да съществуват. Да оставим тази историческа препратка, тя е вярна, но да речем, че не значи много в настоящия момент.

Българите бяха заблудени, че Европейския съюз е касичка, от която ще получават пари, без да работят. Не, Европейският съюз е съюз на ценности. Искаме ли да живеем както живеят в Турция? Аз не желая. Искаме ли политическа система като в Русия? Аз не желая. Искаме ли несигурност, сива зона, утайник за бежанци и нелегални емигранти? Аз не желая. Аз искам българите, като носители на древна европейска цивилизация и като хора, които имат богат културен и исторически принос, да бъдат част от Западноевропейския съюз на ценности. Но не да ни казват „ценност ще бъде квота за жени в администрацията“. За мен това е грешка. Грешка е да слагаш квоти. Защо? Да не би жените да са непълноценни?

Нали знаете защо е силна пропагандата срещу Европейския съюз? Защото улавя глупостите. Улавят дебат в пленарната зала на Европейския парламент за цвета на водата в тоалетната чиния. Това не е работа на парламента. Той трябва да бъде място за политически дебати. Там трябва да се говори колко политика ще има комисията. Там трябва да се говори кой ще прави политиката - Съветът или Комисията. Цветът на водата в тоалетното казанче нека го обсъжда някой, който разбира от това.

Това е уловено от пропагандата и раздуто до гротеска. И оттам се започва – забраниха ни Православието, забраниха ни и други неща. Има ли информационна война срещу Европейския съюз? Има! А има ли отговор – не, няма! Защото либералната му върхушка е неспособна да отговори, защото те възпитават своите общества в сбъркани модели,  пречупват чувството за борба, волята за борба, за самозащита. Отварят широко поле за пропагандата.

– Като си говорим, две неща ми правят впечатление. Аз толкова проевропейски разговор, колкото с теб, представител на ВМРО не съм водил. И такова признание за добри неща, които ДПС е направило, досега не съм чувал. Защо тогава наричат ВМРО националистическа, пропагандна, популистка партия?

– Аз се определям като български националист. Това е политически израз на родолюбието. Последните години в България заради повишаването на политическата цена на патриотизма, много политически организации се опитват по някакъв начин да се домогнат до такъв етикет. Обърнете внимание - тези, които бяха либерали, тези които бяха леви, тези които бяха десни, сега всички искат да имат патриотичен отенък. Няма лошо, политическите идеи нямат авторство, не се запазват в патентното ведомство и който може да ги осъществи, той ще получи плодовете от това осъщестяване.

Защо Европа е националистически интерес? Защото ясно осъзнаваме къде са проблемите и къде са враговете на Отечеството. Аз казвам: Турция е враждебна държава. В сегашното състояние, в което се намира българското общество, държава и армия, съмнявам се да успеем да окажем ефективен отпор при една нарастваща заплаха от страна на Турция. Дори един мигрантски натиск от няколко десетки хиляди мигранти на нашата граница ще предизвика колапс на българската държавност. Тогава къде е нашият интерес? Ние не се лъжем, че някой друг може да окаже ефективна защита на тази граница. Но като казвам това, казвам: българският граничар пази Брюксел, Париж, Стокхолм. Пази целият този политически съюз, който безспорно е най-проспериращият в момента, няма друго място на планетата, на което да се живее по-добре. Това че в Лом и Видин не се живее добре, е наша национална вина. Не е вина на някой друг, ние така сме си наредили нещата. Ние сме допуснали негодници да ни управляват, това е безспорен факт. Извадете снимки на български заводи, изглеждат като снимки от Алепо. Но това е национален проблем, не ни е виновен никой друг, никой не ни ги е разрушил.

Европейският съюз е възможност да възродим нацията си, но начинът, по който го правим, е сбъркан. Тези десет години можем да ги наречем „десет години на пропуснати възможности, на глупаво поведение, на лаладжийско поведение“. Само празни приказки за европейски ценности, на зле вложени европейски пари, но не трябва да позволяваме това да се случва. Има народи, които нямат държава. Няма държава, която няма народ. Ако продължаваме да губим най-ценното си – човешкия капитал, ще бъдем свидетели на края на една държава с 1400 години история. Това е недопустимо, като български националисти трябва да се огледаме и да видим реалностите. Трябва да видим какво е полезно за нас. Европейският съюз не е ценен като куче-касичка, а като съюз на ценности, заедно да правим нещо и да споделяме тези ценности. Не мисля, че управленията и държавните устройства, които се намират на юг, на север, на изток от нас, ще бъдат подходящи за България. Деспотията над едно общество не може да го въздигне. Това са митове. И такива държави могат да съществуват, само когато имат природни ресурси и могат да ги използват. Вижте средноазиатските култури, бившите съветски републики – там където копнеш има природни ресурси, които продават и държат народа си с тиранично управление. Последно един такъв диктатор беше назначил жена си за негов посмъртен заместник. Искаме ли да живеем в такова общество? Аз лично – не.

Материалът е публикуван съгласно договор от 07.03.2017 г. между ПП ВМРО - БНД и "ОФФ Медия" АД за медийно представяне на "Обединени патриоти - НФСБ, Атака и ВМРО" по време на предизборната кампания за изборите за народни представители, насрочени за 26.03.2017 г.

Следете новините ни в GoogleNews