Нелоялните търговски практики от страна на търговците се публикуват на сайта на Комисията за защита на потребителите. Преобладават заблужденията - имитиращи продукти се продават за истински на по-висока цена.

Това посочи Анжел Джалев - член на Комисията за защита на потребителите.

Повече от месец служители на КЗП извършват проверки в големите хранителни вериги и малките магазини заради растящите цени. Как може да се противодейства на поскъпването, какви глоби са наложени и ще бъде ли ефективен сайтът, който предстои да бъде пуснат от Министерството на икономиката за цените на основните продукти - на тези и други въпроси отговори Джалев в интервю за OFFNews.

Г-н Джалев, кога започнаха проверките на Комисията за защита на потребителите и извършват ли се проверки по сигнал, или преобладават тези на случаен принцип?

Кампанията започна от 15 февруари в цялата страна. Действаме в координация с колегите от Българската агенция по безопасност на храните и НАП. Обхваща търговската мрежа и големите вериги за хранителни стоки, не защото те са големи, а защото държат един преобладаващ дял от пазара, заради което е съвсем естествено да има проверки при тях.

Действа се на случаен принцип, като паралелно се работи и по сигнали на граждани. Тук е мястото да направя призив към всички да подават сигнали към нас, за да може всеобхватността на проверките да бъде много по-голяма.

Как е възможно търговските вериги да поддържат по-ниски цени на определени продукти от борсите на едро и може ли да се говори за картел в такъв случай?

Важно е да се спомене, че големите хранителни вериги не закупуват продуктите от борсите на едро, а директно от производителите. Опитват се, а и успяват, да договорят доста по-ниски цени. Това е и причината за такава разлика в цената. Не мога да коментирам дали става въпрос за картел, защото е от компетенцията на Комисията за защита на конкуренцията. 

Как се установява нелоялна търговска практика, водеща до повишаване на цените? Посочете няколко примера. 

Веднага давам няколко примера за подобни практики: това става с имитиращите продукти, като имитиращите млечни продукти се рекламират от търговците като истински и заради това се продават на доста по-завиена цена. Продават се за истинско сирене или кашкавал, но не са.

Друг пример е това, че рекламират спиртни напитки, които се продават за алкохол - ракия, ром. Това завишава цената за крайния потребител. Самите производители пишат на етикета, че това е спиртна напитка, а търговците ги продават като алкохол.

От установените нарушения кои преобладават и има ли вече наложени глоби?

Една от най-честите нелоялни търговски практики, на които се натъкват служителите на КЗП, са разликата от цената на щанд и тази на каса. Това е най-честата. Друго честа практика е разлика в грамажите, обявяването на грамажа за насипните храни, като не се обявява килограмът. Много често теглото на тарелката не се вади от общия грамаж. 

Административните производства са в самото начало. Има нарушения, които са разгледани от КЗП, има и наложени санкциите. 

Тогава какъв е размерът на най-високата наложена до момента глоба?

До 20 март са извършени 776 проверки, където са констатирани 631 нарушения, а 259 са за нелоялна търговска практика. Трябва да разграничим нарушенията по други разпоредби на Закона за защита на потребителите, по които вече има наложени санкции, с тези за нелоялност. 

Административното производство е по-дълго при нелоялната търговска практика. Преди да се стигне до глоба, се разглежда нарушението в Комисията, после се издава акт за забрана на нарушението и при повторна проверка може да бъде наложена максималната санкция. Това е и причината все още да няма наложена. 

Какво трябва да направи потребител, ако установи системно нарушение от търговец? След подаване на сигнал към КЗП какво следва?

Да, първо трябва се подаде сигнал, след което се извършва нарочна проверка на обекта и при установяване на нелоялна търговска практика, се санкционира. Самите потребители при желание имат право и могат да бъдат запознати с проверката, но това е административно производство, което си тече. 

Има разпоредба в ЗЗП, според която когато нелоялната търговска практика е агресивна, или лъжлива, Комисията за защита на потребителите да разпореди на рекламодателя и/или на рекламната агенция да огласи за своя сметка и по подходящ начин акта, с който е установено нарушението, както и съответната коригирана реклама. Прилага ли се тази мярка и ако не - защо? 

Ние и сега обявяваме на сайта си нелоялните търговски практики и е достъпно за всички. Според мен за всеки трябва да има ясното за действията на търговците, за да изпълняват вмененото им по закон задължение за добросъвестност. Отговорът ми е, че тези нарушения и сега се обявяват. Подкрепям всяко едно действие от търговците, с което се внася ясното и равнопоставеност. 

Наскоро в Гърция беше взето извънредно решение да бъдат обявени имената на всички големи вериги, които изнудват гражданите с високи цени. Според Вас трябва ли и у нас да се вземе подобно решение, за да не останат анонимни санкциите?

И в момента влезлите в сила нелоялни търговски практики се обявяват на сайта. За Гърция - това е политическо решение, което няма как да коментирам и не знам до колко би било приложимо у нас. Търговецът и потребителят трябва да бъдат поставени на една основа с честни и добросъвестни практики и взаимоотношения. 

Във връзка с пускането на сайта, който ще дава информация за цените на основните храни в различните търговски обекти – ще бъде ли ефективна мярка като борба с високите цени това и ако не – как според Вас може да се противодейства на растящите цени?

Мисля, че тази мярка ще бъде ефективна, защото всеки е наясно, че от веригата производител - прекупвач - търговец, до крайния потребител се случва едно необосновано повишаване на цената. Трябва да има ясното и прозрачност за всички и с внасянето на тази прозрачност и с преустановяването на нелоялните търговски практики това ще доведе до положителен краен резултат. 

Така потребители ще могат да вземат обосновано решение дали една цена на стока им е изгодна. Това ще осветли процеса.