Преходът в Румъния "далеч не е завършил", докато в България се движи с "бавни темпове".

Това гласи докладът на френските сенатори Симон Сютюр, Мишел Билу, Бернадет Бурзе, Жан-Франсоа Юмбер и Катрин Морен Бесали, които наскоро посетиха България от името на сенатската Комисия по външна политика.

Документът, състоящи се от 50 страници, анализира ситуацията в двете страни.

Експертите отбелязват "историческото" разширение на ЕС в посока двете балкански държави.

Много са недостатъците в двете страни, които не успяха да използват фондовете на Европейския съюз, за да догонят останалите страни-членки, пише в доклада.

В бюджета на общността за периода 2007 - 2013 г. на Румъния са били разпределени 19.7 млрд. евро , а за България - 6.9 млрд. евро.

До януари 2012 г. едва 4 на сто от тези средства са били усвоени от Букурещ, а София е успяла да усвои 19% от европарите за същия период от време.

Това са най-слабите равнища на усвояемост от всичките 27 страни-членки на Европейския съюз, пише още в документа. 

Пропуснатата възможност 

Според пратениците на френския сенат структурните и кохезионни фондове на Евросъюза, отпуснати на България, са имали за цел да увеличат Брутния вътрешен продукт на страната 9 на сто до 2015, в случай че са усвоени напълно.

Румъния и България се радваха на рекорден растеж до присъединяването си към съюза през 2007 г.

Оттогава обаче двете страни бележат спад, гласи докладът.

Букурещ пострада тежко от рецесията през 2009 и 2010 г. и отчете слаб растеж от 2,5% през 2011 г.

По всичко личи, че тази година ще бъде особено трудна и икономиката ще покаже развитие от едва 1,1%.

България имаше силен растеж от 6 на сто в периода от 2002 до 2007 и спад от 1,7% между 2007 и 2010. През последната изброена година растежът бе почти нулев, а през 2011 икономиката нарасна с 1,6%.

Според авторите на доклада причините за неспособността на Букурещ и София да усвояват фондове са "липсата на опит", "липсата на административен и юридически капацитет", "измамните практики", както и редица ограничения при съфинансирането.

Лоша оценка от Европейската комисия

"Наскоро ЕК се съгласи, че нивото на съфинансиране би трябвало да бъде променено от 15 на 5% за Румъния и България", заявяват сенаторите.

Французите отбелязват, че в балканските държави комунистическата "диктатура" е "пожертвала две от общо трите живи поколения" и е унищожила гражданското общество.

В документа се изтъква, че Букурещ и София ще поискат 25-процентно увеличение на европейските фондове за следващия бюджетен период от 2014 до 2020 г.

Френската присъда

Заключението на френските сенатори гласи, че България и Румъния са все още в етап на преход и продължават да се борят да създадат държави, основани на върховенството на закона.

Според авторите на доклада, без натиск от страна на ЕК, положението в двете страни щяло да е далеч по-лошо. 

"За благото на Румъния и България и в името на Европа някой трябва да остане бдителен, тъй като в тези страни битката никога не е приключена", завършва докладът.