Софийският университет е №1 по рейтинг в България, показва класацията за 2013 година, представена днес от министъра на образованието проф. Анелия Клисарова и екипа експерти, създал рейтинговата система у нас.

Тя се разработва и развива по проект, финансиран по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", изпълняван от дирекция "Висше образование" на Министерството на образованието и науката. Системата се разработва от консорциума ИОО-МБМД-С, който включва Институт "Отворено общество", социологическа агенция МБМД и Сирма Солюшънс. Тази година е третата поред, в която се обявяват университетските рейтинги.

Критерии

Индикаторите, по които се оценяват университетите, са над 70.

Основните групи критерии са "Учебен процес" (участие в стажове, интензивност на обучението, международна мобилност, брой студенти в професионално направление, среден брой студенти по направление), "Научни изследвания" (участие на студенти в научни изследвания и дейности, съотношение студенти/докторанти), "Престиж" (среден успех от дипломата за средно образование, удовлетвореност от избора, чуждестранни студенти) и "Реализация и връзка с пазара на труда" (осигурителен доход на завършилите, безработица сред завършилите, приложение на придобитото висше образование, принос към осигурителната система, съотношение на дохода на завършилите спрямо средната заплата за обрастта, очакване за нарастване/намаляване на необходимостта от кадри, оценка за теоретичните знания на завършилите, оценка за прилагането на придобитите знания и умения на практика).

Рейтинговата система позволява създаване на класации на висшите училища по професионални направления и възможност за създаване на собствени класации по всеки от зададените критерии. Използваните данни са от официалните централизирани регистри, от самите висши училища, анкети със студенти, а от тази година са добавени и анкети с работодатели и преподаватели. Тази година са добавени също и нови индикатори за оценка на научната продукция, добавена е базата данни Web of knowledge, както и индикаторът съотношение на заплатите на завършилите спрямо региона, в който съответните висшисти работят.

Топ 5

Въпреки че СУ е лидер в 18 професионални направления от общо 52, университетът губи позиции спрямо миналогодишните резултати, при които беше №1 в 21 направления. На второ място са Техническият университет в София и Медицинския университет в София с по пет направления. Трети е Химикотехнологичният и металургичен университет с 4 направления, а на четвърто място е Американският университет - лидер в три професионални направления.

"Св. Климент Охридски" отстъпва в две направления пред Американския университет спрямо 2012 година. Те са "Администрация и управление" и "Обществени комуникации и информационни науки". СУ губи първото място и в "Социални дейности", изместен от Нов български университет.

СУ е лидер в направленията "Биологически науки", "Биотехнологии", "Информатика и компютърни науки", "История и археология", "Математика", "Педагогика", "Педагогика на обучението по...", "Политически науки", "Право", "Психология", "Религия и теология", "Социология, антропология и науки за културата", "Туризъм", "Филология", "Физически науки", "Философия" и "Химически науки", "Науки за земята".

Техническият университет в София е лидер в направленията "Енергетика", "Комуникационна и компютърна техника", "Машинно инженерство", "Общо инженерство" и "Транспорт, корабоплаване и авиация".

Медицинският университет в София е №1 в "Медицина", "Стоматология", "Фармация", "Здравни грижи" и "Обществено здраве".

ХТМУ е първи в "Електротехника, електроника и автоматика", "Материали и материалознание", "Химични технологии", както и в "Металургия", където обаче не може да се направи класация, защото е единственото висше училище у нас, което обучава студенти в това направление.

Американският университет е №1 в обучението по "Администрация и управление", "Икономика" и "Обществени комуникации и информационни науки".

Университетите извън Топ 5, които също имат първи места в професионални направления, са Академията на МВР ("Национална сигурност") и УАСГ, които делят първото място в направление "Архитектура, строителство и геодезия"; Тракийският университет в Стара Загора ("Ветеринарна медицина" и "Животновъдство"), Висшето военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров" във Варна, Военната академия "Георги Стойков Раковски" и Националният военен университет във Велико Търново, които са първи с еднакъв брой точки във "Военно дело", Националната художествена академия ("Изобразително изкуство"), Националната музикална академия "Панчо Владигеров" ("Музикално и танцово изкуство"), Аграрният университет в Пловдив ("Растениевъдство", "Растителна защита"), Нов български университет ("Социални дейности"), Националната академия за театрално и филмово изкуство ("Театрално и филмово изкуство") и Университетът по хранителни технологии в Пловдив ("Хранителни технологии").

Интересна е класацията за най-масовото направление в България, в което се обучават с 60 535 студенти - "Икономика". Там на първо място далеч не е специализирано висше училище, като например вторият по брой студенти у нас УНСС (той не е водещ в нито едно от професионалните направления). УНСС слиза от второ на трето място в "Икономика" за една година.

Челната позиция тук е за Американския университет с 65 точки. На второ място е Софийският университет с 63. Чак на трето място се нарежда УНСС със сбор 61 т. Изненадващо, на четвъртото място е Висшето транспортно училище "Тодор Каблешков", което се изкачва с две места за 1 година. Пети е Нов български университет. Чак на шесто място е второто специализирано висше училище след УНСС - Икономическият университет във Варна, който има оценка 53. След ИУ е Стопанската академия в Свищов с 52 т.

Къде учат отличниците

Безспорно най-голямата концентрация на отличници от училищата е в медицинските специалности. №1 е "Медицина", където средният успех на студентите от дипломите за средно образование е 5.55. На второ място е "Фармация" с 5.53, на трето - "Стоматология" с 5.44.

В Топ 5 са още "Право" с 5.36 и "Военно дело" с 5.32.

С най-нисък среден успех от дипломите са студентите в направленията "Материали и материалознание" (4.29), "Животновъдство" (4.32) и "Металургия" (4.38).

Подготовка

Работодателите оценяват най-високо теоретичната подготовка на филолозите, показват данните за 2013 г. В социологическо проучване те им дават средна оценка 8.67 при максимална 10. На второ място са завършилите "Педагогика на обучението по..." с 7.89, а на трето - завършилите "История и археология" (7.85). В Топ 5 са също завършилите "Математика" (7.66) и "Педагогика" (7.59).

В дъното на тази класация са "Социални дейности" с оценка 5.95, "Туризъм" (5.96), "Комуникационна и компютърна техника" (6.24), "Обществени комуникации и информационни науки" (6.34) и "Право" (6.40).

Работодателите дават най-високата оценка на способността за прилагане в практиката на наученото отново на филолозите. Те получават средна оценка 7.72 от максимална 10. На второ място са математиците със 7.61, следвани от завършилите "Електротехника, електроника и автоматика" (7.54).

Най-ниските оценки тук са за завършилите "Архитектура, строителство и геодезия" - 5.85, "Здравни грижи" - 5.86, "Медицина" - 6.10 и "Право" - 6.20.

Условия

Най-добрата материална база предлагат Нов български университет и Химикотехнологичния и металургичен университет, според анкета сред студенти. По критерия "Оценка на материалната база", включващ оценка за състоянието на учебните зали и техническото оборудване, достъпа до компютърни зали и безплатен интернет, двата вуза имат максималната оценка 10. С 9.99 е Русенският университет, оценен от студентите по право. С най-ниските оценки са Великотърновският и Лесотехническият университет.

Най-високата оценка за библиотечния фонд отново е за Русенския университет - 9.9 при максимум 10, а най-ниската - за Лесотехническия университет (3.59).

Най-висока степен на удовлетвореност от материално-битовите условия заявяват студенти по право в Русе. Те дават 9.96 на Русенския университет. Най-недоволни са студентите от направление "Транспорт, корабоплаване и авиация" в Националния военен университет "Васил Левски" в Търново.

Наука

Индексът за цитируемост по научна област (Scopus) изстрелва физическите науки, преподавани в Софийският университет на първо място с резултат 39. На второто място е "Медицина" в Медицински университет - София с 27, а на трето са химическите науки в Софийския университет (21). По подобен начин изглежда класацията за индекса на цитируемост по научна област (Web of knowledge): №1 за физически науки в Софийския университет, №2 за "Медицина" в Медицински университет, №3 за "Медицина" в Софийския университет. 

При показателя "Среден брой цитирания на документ (Scopus)" №1 е Югозападният университет, "Науки за земята" (13.00), следван от Медицински университет, "Стоматология" (12.50) и Нов български университет, "Науки за земята" (12.00). При "Среден брой цитирания на документ (Web of knowledge) на първо място е СУ, "Обществено здраве" - 8.81, следван от Лесотехнически университет, "Науки за земята" - 7.91 и Медицински университет - София, "Стоматология" - 7.53.

Най-много студенти са включени в научноизследователски дейности в направление "История и археология" на Нов български университет (100%), следвани от "Психология" (95.74%), също в НБУ. На трето място е "Социални дейности" в ЮЗУ (88.85%).

Реализация

Близо 25% от завършилите висшисти не се осигуряват в страната, сочат данните от регистрите. Според авторите на рейтинговата система при някои специалности, например медицинските, това по-скоро означава, че висшистите работят в чужбина, а при други специалности - че завършилите са в сивата икономика.

46% от висшистите се реализират на позиции, за които се изисква висше образование.

С най-добра реализация са завършилите "Военно дело", "Фармация", "Медицина" и "Стоматология". Там над 90% от висшистите започват работа, за която се изисква висше образование.

При някои направления, като например "Медицина", разликите в качеството и съответно в реализацията след дипломирането не са драстични, но при други е критично важно кое е завършеното висше училище.

Данните за реализацията показват, че например близо 70% от завършилите специалност от направление "Икономика" в Американския университет работят изключително по специалността си като стопански или административни специалисти или стопански или административни приложни специалисти. Други 6.19% заемат ръководни постове. Само 18.56% работят нещо друго. При УНСС процентът на работещите "друго" е 51.82%. При последното в класацията за "Икономика" Висше училище по агробизнес и развитие на регионите 61.19% работят нещо различно от специалността си, 20.06% са продавачи, 11.62% работят като персонал, зает в сферата на персоналните услуги, 8.12% са общи административни служители и оператори на организационна техника.

Заплати

Средният осигурителен доход на висшистите у нас е 868 лева.

Най-високите официални заплати получават завършилите специалностите от направленията "Военно дело" (1387.79 лева), "Информатика и компютърни науки" (1246,23 лева) и "Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми" (1205.77 лева).

Изненадващо, най-малките официални заплати са за стоматолозите - средният им осигурителен доход е най-ниският в класацията - 585.25 лева. На предпоследно място са специалистите от направление "Религия и теология" с 622.13 лева, а преди тях са завършилите "Растениевъдство" - 630.58 лева.

Най-високите официални заплати вземат завършилите специалностите от направление "Информатика и компютърни науки" в Софийския университет - 1775.11 лева. По същия критерий - "Осигурителен доход на завършилите", на второ място са висшистите с диплома по военно дело от Военна академия "Георги Стойков Раковски" с 1673,16 лева. Третото място е за Американския университет и завършилите "Администрация и управление" (1521,98 лева).

Най-ниските заплати са за завършилите "Социални дейности" в Медицинския университет в Плевен - 448.18 лева. На предпоследното място са висшистите с диплома по музикално и танцово изкуство от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" (466.29). Пред тях са завършилите "Хранителни технологии" в Русенския университет, които получават средна заплата 493,57 лева.

Безработица

4,15% е средната безработица сред висшистите. Най-ниска е безработицата (под 1%) в "Медицина", "Стоматология", "Военно дело" и "Фармация". Безработните лекари са 0.13%, при зъболекарите процентът е 0.30, а при фармацевтите - 0.56%. Безработицата сред завършилите "Военно дело" е 0.45%.

Най-много са безработните висшисти от направленията "Религия и теология" (7,53%), "Теория и управление на образованието" (6.51%) и "Педагогика на обучението по..." (6.44%).

Глад за специалисти

Данни в кои сфери се очаква нарастване на необходимостта от специалисти и къде търсенето ще намалява също фигурират в рейтинговата система.

Най-сериозно увеличение на необходимостта от кадри ще има в медицинските специалности, сочат данните, получени на база анкети с работодатели. 62.10% от тях казват, че тепърва ще се търсят повече и повече лекари. На второ място те нареждат специалистите от направление "Електротехника, електроника и автоматика" (53.29%), а на трето - "Архитектура, строителство и геодезия" (50.9%).

Работодателите очакват на намалее търсенето на специалисти от направление "Машинно инженерство", на филолози, икономисти и юристи. 

В България има 51 висши училища. 37 от тях са държавни и 14 са частни. Общият брой студенти към края на първия семестър е 254 427 по данни на МОН. В държавни ВУЗ учат 211 170 души, в частни - 43 257. Петте университета с най-голям брой студенти са: СУ (22 932), УНСС (19 767), Пловдивският университет "Паисий Хилендарски" (18 235), Икономическият университет във Варна (12 434) и Югозападният университет в Благоевград (11 824). Докторантите са 4726. От тях 4598 са в държавните висши училища и само 128 са в частни. Чуждестранните студенти са 10 066. От тях 8551 учат в държавни висши училища и 1515 - в частни. Преподавателите са 14 062. 12 823 са на основен трудов договор в държавен ВУЗ, 1239 - в частен.

Всички данни от рейтинговата система на университетите за 2013 и 2012 година можете да видите ТУК.

Още по темата

21/03/2013

България

МОМН дава 1.5 милиона лева за нов рейтинг на университетите