Кратка история на изборите зад граница, или кой печели и кой губи от промените в ИК

Деси Христова, Димитър Иванов, Любомир Гаврилов, Мария Спирова, Нели Олова, Петър Бакалов, Стефан Манов Последна промяна на 19 май 2016 в 13:45 10262 14

Препечатваме текста от блога https://tropcho.wordpress.com/

В предишния материал развенчахме някои от най-разпространените митове около изборите в чужбина. Настоящият текст проследява накратко еволюцията на правилата за гласуване в чужбина и кой в действителност печели или губи от дискутираните настоящи промени.

Прибързаните изменения в Изборния кодекс, подкрепяни от Патриотичния фронт (ПФ), елиминират някои от най-ефективните и успешни изборни практики в чужбина. Чрез силното ограничаване на възможността на българите зад граница да гласуват, те категорично ще допринесат за отчуждаване на съгражданите ни в чужбина. Ползите от тях – ако изобщо има такива – обслужват статуквото и интересите на отделни партии.

Положението до 2009 г.

До 2009 няма единен изборен кодекс, който да урежда изборните правила и изборите се провеждат по вече отмененият Закон за избиране на народни представители и няколко други разпоредби. Така на изборите през 2009 се стига до нарушения в попълването на протоколите и Конституционния съд касира резултатите от 23 (от общо 123) секции в Турция. На изборите през същата година броя гласоподаватели в Турция достига най-високата си стойност (89 хил. действителни гласа, от които впоследствие 18 358 са касирани). На графиката по-горе са показани общият брой валидни гласове + касираните.

Кодексът “Фидосова”

Като реакция на проблемите от 2009, през 2010-2011 се изработва първият Изборен кодекс, станал известен като кодекса “Фидосова”. Според него се изискват 100 заявления за откриване на секция в чужбина, извън дипломатическите или консулски представителства (ДКП). Няма възможност за автоматично отваряне на секции на следващи избори – всеки път трябва да се подават по 100 заявления.

Кодексът “Манолова” – автоматични секции и улеснено откриване на секции

През 2014 отново се приемат поправки в Изборния кодекс. Нововъведенията в него:

1) свалят прага за предварително подадени заявления от 100 на 40;
2) въвеждат възможността за откриване на “автоматични секции” – всяка секция, в която са гласували над 100 избиратели през последните 5 години, се отваря автоматично на следващи избори.

Освен че силно облекчават условията на гласуване в чужбина, допълнителни нововъведения в кодекса позволяват на диаспората да участва активно в организацията на изборите, да натрупва гражданска експертиза и да развива гласоподавателна приемственост. Същевременно се въвеждат практики, които намаляват неимоверно риска от фалшификации (сканиране на протоколи непосредствено след приключване на изборния ден и изпращане до ЦИК директно от секцията, участие на поне 1 представител на държавна администрация във всяка секция и т.н.).

Този вариант става известен като кодекса “Манолова” и по него се провеждат евроизборите и парламентарните избори през 2014, както и референдумът за електронното гласуване през 2015.

Какъв е резултатът от кодекса “Манолова”?

Облекчените правила за разкриване на секции и самоорганизацията на местните български диаспори по света водят до рекордно увеличение на броя секции зад граница и забележителен скок на избирателната активност. Секциите извън ДКП бележат върхов дял от 80%, при максимални 70% в предишни избори. В страните от ЕС, САЩ и Австралия активността нараства значително – със средно 66% спрямо изборите през 2013, проведени по кодекса “Фидосова”. В някои държави, сред които Германия, Великобритания и САЩ, активността се увеличава около 2-3 пъти.

Въпреки облекченията и рекордно големия брой секции и в Турция (136 спрямо 86 през 2013), там активността не нараства, а напротив – бележи лек спад от 5% в броя гласоподаватели.

Прави впечатление липсата на драстична промяна в броя валидни гласове от Турция от 2009 до 2014 като цяло, както и стабилната тенденция за намаляване на избирателна активност, за разлика от увеличаващата се активност в страните от ЕС, САЩ и Австралия. От данните може дори да се спекулира, че броят гласоподаватели в Турция е достигнал възможния максимум още през 2009 година.

Изключително важно е да се подчертае, че, благодарение на облекченията при разкриването на секции в чужбина в кодекса “Манолова”, през 2014 за първи път откакто има избори в чужбина, броят на гласоподавателите в Турция е по-малък от този на гласувалите в останалите държави (това е кръстосването на кривите в първата графика).

Проблемът днес

Последните промени, предложени от Патриотичния фронт (ПФ), отменят ключовите придобивки на Кодекса “Манолова” – прагът за разкриване на секции се вдига отново на 100 заявления, отпадат “автоматичните” секции. Тоест, създава се положение, много по-близко до това в кодекса “Фидосова”, с допълнението, че в страните извън ЕС се ограничава възможността за откриване на секции извън ДКП – там секции ще могат да се откриват само в градовете с над 1 милион жители, само по една секция в такова населено място, и то по преценка на МВнР. В големите градове в ЕС, въвеждането отново на понятието “населено място” поставя въпроса, как ще се организират секции извън ДКП в мегаполиси като Лондон и Париж (при подобна законова уредба станахме свидетели на “Лондон 2013”, когато в посолството гласуваха 2085 български граждани при 6 часови опашки).

От посоченото до тук е ясно, че промените ще ограничат драстично избирателната активност в страните от ЕС, САЩ и Австралия, докато ефектът за вота от Турция ще бъде спорен (поради близостта до България и традиционно добрата логистична организация, както и заради наличието на четири ДКП в Турция). Слабата му промяна при три последователни вота за НС под три различни законодателства, подсказва, че най-вероятно турският дял отново ще доминира във вота от чужбина. На практика, с гласуваните последни мерки е по-вероятно да се постигне обратен ефект на обявения като цел от политическите партии.

Има ли алтернативно решение?

През 2014 г. едва 43% от гласовете в чужбина идват от Турция, а 57% – от останалата на част на света. Общо гласуването в чужбина представлява ~4% от всички подадени гласове, което съответства на приблизително 10-11 депутатски мандата (10,6). Така на вота от Турция се дължат процентно ~4,5 мандата, а на вота от останалите държави – 6 мандата. Това е първата година, в която вота от ЕС, САЩ и Австралия изпреварва в мандатите, тъй като в предишни години мандатите от Турция винаги са доминирали.

Броят мандати показва още по-ясно тенденцията за стабилизиране на приноса на турския вот с постоянни 4-5 мандата в три парламента от 2009 година насам, проведени в условията на три различни законодателни акта. За разлика от тях, мандатите, идващи от останалите държави, значително нарастват като пряк резултат от либерализиращите процеса поправки в кодекса “Манолова”. Тези факти показват ефекта от насърчаване на избирателната активност в чужбина и осветляват нуждата от мобилизиране на капацитета от гласоподаватели в държавите извън Турция – нещо, което, според известите данни, се постига с мерки за улесняване на достъпа до избирателни урни зад граница, а не с рязкото му ограничаване.

Избирателен район “Чужбина”

Елегантно решение на проблема с контролирания вот от Турция би било лансираното от години предложение на българи в чужбина за въвеждане на многомандатен избирателен район ‘Чужбина’ (МИР “Чужбина”). Създаването на отделен избирателен район с депутатски листи, представляващи диаспората, би имало силен ефект върху избирателната активност извън граница. Такива практики има в други държави в Европа, като Франция, Испания, Италия, Португалия, включително съседните на нас Македония, Хърватия и Румъния. В подкрепа на предложението е и стабилно нарастващият с годините брой мандати в НС, определяни с гласовете от чужбина.

Предложението за МИР “Чужбина” бе разгледано в парламентарната Комисия по правни въпроси на 19-ти април. Комисията излезе с препоръка МИР “Чужбина” да бъде въведен в закона с 4 мандата. Въпреки че тази бройка е намалена от реално полагащите се 10-11 спрямо последните избори от 2014, въвеждането на МИР “Чужбина” е вероятно най-добрият начин да се стимулира избирателната активност в страните от ЕС, САЩ и Австралия, което би намалило още повече влиянието на вота от Турция. Този резултат едва ли би се постигнал чрез предложените от ПФ произволни, недалновидни и неотчитащи изборните тенденции ограничения в новия кодекс.

Ясно е кой губи. А кой печели?

Упорито защитаваните от ПФ затруднения в организацията на изборите извън ДКП създават пречки пред повече от 1 милион българи извън страната, чийто вот реално има потенциала да удави купения и контролиран вот, когато бъде стимулиран и подпомаган, а не ограничаван.

Предложението за МИР “Чужбина” е влизало за гласуване в пленарна зала два пъти, като и двата пъти бива отхвърляно: от 42-ро Народно събрание на 22.02.2014 и от 43-то Народно събрание на 22.04.2016. При това положение, кой печели от ограничаване на неконтролирания вот в страните от ЕС, САЩ и Австралия и запазване на тежестта на контролирания вот от Турция – а и от страната? Кой, ако не статуквото?

Основен печеливш, разбира се, е и ПФ, защото дава вид, че изпълнява едно от амбициозните си предизборни обещания – край на намесата на Турция в делата на България. По същество обаче, ПФ търси политически дивиденти и начини да укрепи своята обществена значимост с постоянни изяви в медиите, при които се позиционира като партия, заемаща принципни позиции срещу външна заплаха. Не на последно място, малка партия като ПФ печели от намалената активност в чужбина (където те взеха едва 3.7% от гласовете през 2014 г.), защото това увеличава тежестта на гласовете им в страната. Представители на ПФ вече неколкократно се оплакаха, че заради гласовете от Турция през 2001 г. малко не им ‘достигнало’ да влязат в парламента.

Българската Конституция в чл. 10 прогласява общото, равно и пряко избирателно право, а в чл. 26, ал.1 посочва, че българските граждани, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция, тъй като са неделима част от суверена на Републиката – българският народ. В рождената за българската демокрация 1990, конституционният законодател е показал визионерска далновидност и модерност – България далеч не се изчерпва просто с територия. В глобализирания и свръхсвързан свят на 21 век, България е там, където има български граждани.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

12082

12

zonevd

20.05 2016 в 19:50

Догодина мисля да емигрирам в Бора-Бора. Дали ще открият там секция за следващите избори? Как ще си упражня конституционното право на глас? А и съм длъжен да гласувам. Може ли някой да ме осведоми.

12023

11

истинският груйчо

20.05 2016 в 18:51

Не бе Балкански, просто нямам време да отговарям на някой, който повтаря едни и същи лъжи като грамофонна плоча и заслепен от бяс не може да направи елементарни логични съждения.

Разумен разговор, размяна на аргументи - да. Надвикване и плюене с вулгарни типове - не, благодаря.

12347

10

ЗахариЯт

20.05 2016 в 17:30

"А НЕВЕЖЕСТВОТО и обидите не са аргумент." Хахахахахахахахахахахахахахаха! Просълзих се!

12023

8

истинският груйчо

20.05 2016 в 12:51

Балкански, с тебе си говорихме преди няколко дни под другата статия ("Всичко, което искате да знаете за изборите зад граница, но ви беше страх да попитате").

Всичките ти аргументи бяха оборени.

Няма сега да повтарям надълго, само ще отбелжа, че подменяш темата - никой не се бори за секция на "един @ур" разстояние. Въпросът е да не е нужно да пътуваш 200-300 или 1000 км. и да се редиш на опашка 7 часа в дъжда.

Ако не си го схванал - наваксай.

Ако си го схванал, но се правиш, че не си, явно си трол.

12347

7

ЗахариЯт

20.05 2016 в 01:49

6) От недоразумения като балкански/комедианта ще продължи нищо да не зависи.

12347

5

ЗахариЯт

19.05 2016 в 21:57

Създаването на МИР "Чужбина" може да бъде само от полза. 1) Ще насърчи българите в чужбина да гласуват; 2) Ще вдигне летвата за партиите, които биха издигали кандидати за листа - това ще има ефект и върху останалите листи и избиратели; 3) Ще спомогне за въвеждане на действителна пряка обратна връзка народен представител-избиратели; 4) Ще постави на дневен ред въпроса как повече от 2 милиона българи в чужбина могат да участват ефективно в политическия и обществен живот; 5) Ще прекрати порочната практика на изкривяване на местния вот (справка - т. нар. бат Сали) и т.н.