Как ще говорят политиците на бъдещето

Доц. Георги Лозанов предрича тежки политически процеси и край на примирието за Прехода

Последна промяна на 05 декември 2017 в 16:21 1143 0

Какъв тип говорене и какви агитационни дискурси ползват родните политици, за да накарат хората да гласуват? Отговор на този въпрос даде доц. Георги Лозанов по време на 6-тата годишна конференция на Българската асоциация по изборни системи. 

Някои от тези дискурси се модифицират от избори на избори, появяват се нови. Някои са характерни навсякъде в Европа и на Запад. Други са чисто нашенски. На тях политиците разчитат, за да накарат гласоподавателя да отиде мотивиран пред урните, но какъв ефект постига, пита доц. Лозанов и дава своя отговор.

Той представи шест дискурса, както този на бъдещето, който ще доминира в следващите избори, когато и да са те. 

Антикомунистическо говорене

За него няма съмнение, че залязва. Ако в началото на прехода той произвеждаше мощен вот, сега видимо не е така. До такава степен, че дори традиционната десница на Прехода му се плаши и смята, че този език ще им загуби избиратели.

Причините за това състояние имат различни фактори и вини, смята Лозанов. 

Известно е, че в ценностната йерархия в нашето общество свободата и достойнството не стоят високо. Други ценности - например справедливостта, са по-високо ценени. Създадената соцносталгия е голяма травма и съпротива спрямо антикомунистическия дискурс и тази носталгия не е бягство в миналото, а бягство от настоящето. 

Казармен синдром

(Спомняш си само хубавото, но не и униженията)

За доц. Лозанов антикомунистическият дискурс не е успял да се превърне политически. "Стана морален и не изпълни своята задача. Не създаде нови ценности. Основният въпрос е в ценностен план. Когато е морален, дискурсът изисква особено висок морал от тези, които го ползват. Говорителите на този не отговаряха на тези условия, което го изтощаваше." 

Дискурсът не е напълно умрял, заключи Лозанов, някои от избирателите имат нужда от него, но те са все по-малко. 

Анти-ГЕРБ говорене

Това е най-популярният политически дискурс, смята Георги Лозанов.

"Говоренето срещу ГЕРБ е примамливо, защото са управляващи. Но който и да стои начело на такава държава, не може да се радва на особена популярност", казва медийният експерт. 

Лидерът (Бойко Борисов) дава възможности да бъде оспорвано неговото минало и да бъде подлаган на критика. Подозрението за задкулисие остава и се запазва. Критиките към ГЕРБ са много благодатна почва, смята Лозанов.

Най-големият недостатък на този дискурс - има много маймуни на клона. На практика всички извън ГЕРБ го ползват. Този вид говорене не създава достатъчна физиономичност на говорителите. Те влизат в един общ хор, в който при това има гласове, които са несъвместими.

Това говорене обаче не помага на ползвателите му, съдейки по това, че ГЕРБ са на власт толкова години.

Големият риск за Борисов е по-скоро в отговора от страна на ГЕРБ - едно самохвалство и партийна официалност, която може да срути доверието у избирателя. "Моето впечатление - доверието у нас не се срутва постепенно, а изведнъж с трясък. Няма бавничко да пада. Дотолкова, че после почти те няма", казва Лозанов. 

Реформаторският дискурс

(Обещанието за реформи и оплакването, че не стават.)

Най-силно този дискурс е обърнат към съдебната система -  необходимо и разбираемо.

Има едно ключово нещо в тази работа - балансът между патос и ефект. Когато вдигнеш патоса, а няма ефект, дискурсът престава да работи, което е неубедителна комуникация.

Реформаторският дискурс сега е в тази ситуация. Дълъг период беше заявяван, но без ефект. "За това сега не виждам и особени говорители на този тип дискурс, който само до миналите избори беше особено силен и важен", каза Лозанов и даде пример:

"Както в анимационните филми героят забравя, че под него има пропаст и продължава да тича във въздуха." 

Последните избори трябваше да покажат дали този реформаторски дискурс ще бъде предпочетен. Дали ще станем Румъния или няма да станем. Не ставаме, засега.

Проевропейският дискурс

Той е за европейските ценности и принадлежност. Подобна риторика у нас има от много години. Без да е много ефектна, тя отваря отворени врати, особена ако е съчетана с една европейска питомност у избирателя.

Избирателят има очакване за истински европейски политици, но това не се е случило още, нашите са си балкански още, носят инерция от бившето общество, смята Лозанов. 

"Не съм сигурен, че у нас има достатъчно изявени негови говорители. Всички говорят за европейски ценности, но съществено европейско говорене няма. Трябва да признаем, това е скучен дискурс, на който типичен представител е Меглена Кунева. Никога тези дискурси не функционират сами по себе си, но в комбинации могат да се преодоляват недостатъците."

Националистичен дискурс

Той излезе победител, националистите - не, смята Лозанов.

Дискурсът ползва враждебна реч и реч на омразата. Каква е разликата: 

"Словото на омразата е свързано с мразене - има си корени, религиозни и етнически. Враждебната реч конструира враг. Правиш от различния враг, насочваш срещу него агресия и тази агресия е слепващият материал, който обединява групите. За да може да ги накараш да гласуват, трябва да ги агресираш срещу някого. Неспокойствие - тази електорална група в спокойно състояние не отива пред урните. Тя отива там заради враг, а бюлетината и гласът е оръжие."

Според Лозанов на следващите избори "гребенът на националистите ще падне"

"Няма да бъде като преди. Това е защото националистичният дискурс се възползва и расте на база геополитическата ситуация", казва доц. Лозанов. 

Защо национализмът няма да победи на следващия вот - бежанска вълна затихва, Ислямска държава на картата няма, тероризмът също е друг. "Външните стимули ги няма", смята Лозанов. 

Местните употреби на дискурса срещу ромите и турците вече твърде много се клишираха и е много трудно да извадиш нова риза. "Някакви опити ще имат резултат, но ще започне да се изразява в други граници, но не и такива, че националисти да управляват държавата."

Хармизматично-популисткият дискурс

(Посветен на премиера Борисов. Когато на базата на подобие между лидер и електорат се създава идентификация на електората с лидера.)

Подобна идентичност е характерна за митовете - ако ти си на върха, даваш хипотеза, че и другите могат да са там. 

Хармизматично-популисткият дискурс е да се харесваш и да говориш на езика на тези, които те слушат. Да можеш да говориш като тях, за да могат те да имат усещането, че си като тях.

Лозанов обаче предрича края и на този дискурс. "Разочарованието от елитите е толкова голямо, че да се конструират харизматични лидери вече е практически невъзможно. Дори десните, за Христо Иванов да кажем - много благодатен за харизматично строителство, но всичко това е невъзможно. В умерена степен всички дискурси могат да се ползват и работят, но са в тежко положение. В репертоарни комбинации ще дадат ефект", каза Лозанов. 

Как тогава ще изглежда политическото говорене в бъдеще?

Медийният експерт добави и един "бонус" дискурс - криминалният. Този, който ще се ползва от политиците в близкото бъдеще, който ще замени останалите. 

Ще се обвиняват в криминални престъпления - това, което в Румъния е съдебен процес, тук ще е политически.

Според Лозанов първият симптом на този дискурс беше искането за ревизия на приватизацията и желанията да се рови в КТБ. "Очаквайте обвинения в престъпно поведение", каза бившият шеф на СЕМ.

"Играта ще загрубее силно и ще се измести от политиката към нещо, което бих нарекъл разследване на политическия опонент. Това ще е една крайно неприятна ситуация, защото ако извадиш нещо от собствената му среда, това винаги е грозно. Разследвания се правят от съдебната власт и когато политиците започнат да се разследват помежду си с цел да трупат вот, тогава картината във всички случаи ще е грозна отстрани", смята Лозанов. 

Той направи още една прогноза - следващите избори ще са краят на много дългото примирие между политическите сили на прехода. А примирието дотук значеше, че каквито и да са партиите, няма да се радикализират до толкова, че да стигнат до съд и затвор. 

"Мисля, че това примирие досега вървеше. Но когато гледаме състоянието на другите дискурси и като отчитаме симптоматика като приватизацията и търсенето на вини, си давам сметка, че в тази посока, поне така си мисля, оттук нататък така ще се развива агитационната битка", завърши доц. Лозанов. 

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !