Антоанета Димитрова: Младите хора се връщат в библиотеките

Последна промяна на 24 май 2012 в 07:01 5791 3

Антоанета Димитрова
Антоанета Димитрова

Датата 24 май е станала празнична в българския календар през 1851 г., когато за първи път пловдивчани честват Деня на просветата. Създаването на глаголицата от Кирил и Методий се е превърнало в истинска гордост за всички родолюбци и в специален ден, в който почитаме славянската писменост и култура. С напредването на електронните услуги обаче младото българско поколение е забравило за книгата и четивото. Грамотността също е на ниско ниво. Въпреки това данни на Националния статистически институт показват ръст в броя на читателите в родните библиотеки. През 2011г. той е нараснал със 172 000 спрямо 2010 г. На какво се дължи това и може ли да говорим за връщане на младите хора към книгите - с тези въпросе се обърнахме към Антоанета Димитрова, координатор квалификационна и издателска дейност в Българската библиотечно-информационна асоциация.

Увеличава се броят на читателите в българските библиотеките. Според вас на какво се дължи това?

Мисля, че това се дължи на работата на колегите-библиотекари, които работят в тях. Ние имаме поглед върху работата на всички библиотеки в страната - училищни, университетски, обществени и читалищни и мога да кажа, че в последните години колегите много работят за привличане на читателите. Това става посредством програми за насърчаване на четенето - работи се както с най-малките читатели, така и с възрастните.

На каква възраст са читателите, които посещават библиотеките?

Не бих могла да кажа точно, но мисля че децата преобладават. Зависи от видовете библиотеки - примерно в университетските библиотеки има основно студенти, но в обществените библиотеки децата преобладават.

Какви книги предпочитат читателите?

Всичко зависи от възрастовата група. Резултатите от едно последно изследване в подкрепа на четенето показват, че интересите на децата са насочени към фантастиката. Явно това им е по-интересно, отколкото задължителното четиво в училище.

Увеличил ли се е броят на информационните източници в библиотеките, електронните услуги, достъп до интернет..?

Достъпът до интернет в последните няколко години стана възможен дори в малките читалищни библиотеки. Източниците си ги има в интернет, просто до сега не бяха достъпни за българските читатели. Забелязва се отново по-голям интерес от децата. Вече трябва да мине известно време, необходимо на българските библиотекари да бъдат обучени как да предоставят тази информация - да насочват читателите към полезните сайтове.

Може ли да кажем, че младите хора започват да се връщат към библиотеките?

Да, мисля че се връщат. От една страна, защото книгите стават все по-скъпи и вероятно не всички родители успяват да купят всичко на децата си. От друга страна на много места вече библиотеките предоставят по-интересни помещения - цветни мебели, нови компютри. По този начин те привличат читателите на едно ново място, по-различно от дома и от училище. Но е трудно. Библиотеките сами, със собствени усилия и средства успяват да направят тези места. Не навсякъде има такива пространства, тъй като липсва държавна целева субсидия за обновяване на мебелировка, за ремонт на сградите.

Означава ли това, че ако има повече обновени помещения в библиотеките, ще нарасне и броят на читателите в тях?

Да, защото хората не ходят в библиотеките само за да четат или да ползват компютрите. Там, те имат различни клубове по четене и рисуване, имат и театрални работилници, в които на базата на прочетеното правят представления. В някои библиотеки има и обособени отделни детски отдели, но на този етап те не са толкова привлекателни за децата. Би трябвало да се промени средата в библиотеките.

Какво ви липсва най-много на вас библиотекарите?

Най-вече липсва държавната политика. Няма стандарти, които да урегулират подробно дейността на библиотекарите. Финансирането за закупуването на нови книги е частично. Миналата година това финансиране остана само за регионалните и общинските библиотеки, за читалищните не остана, а те най-много се нуждаят от средства. Никой няма грижата за училищните библиотеки. Може би трябва да има някаква дирекция към министерството на образованието, която да се грижи за тях, но няма такава.

А заплатите на библиотекарите?

Този въпрос многократно се поставя. В големите библиотеки има хора с висше образование, с компютърна грамотност, с чужди езици, а те са на едни заплати от по 300-350 лв. Много е демотивиращо и голяма част от тях не виждат смисъл да останат в сферата.

Обмисляте ли да протестирате?

Никога не сме смятали, че с протести ще се разрешат проблемите. Всяка година говорим, пишем писма до министерствата, но за съжаление до сега няма решение, което да е полезно за колегите. Там, където е възможно допълнително финансиране от страна на общините се получават малко по-добри заплати, но като цяло хората са на минимална заплата или на половин щат.

До колко е необходимо да се обърне внимание на библиотеките?

Библиотеките са местата, където може да се работи с децата за повишаване на грамотността им, имайки предвид лошата статистика. В много от малките населени места, където няма училищни библиотеки, читалището е единственото място, където децата могат да се срещнат с книгите. Трябва да се помисли за целодневно обучение на малките ученици в библиотеките.

С какво чувство посрещате празника на славянската писменост?

Много обичам този празник. Като човек, който много години работи в библиотеките, за мен това е най-хубавият празник. Надявам се, че и за младите хора е така. В момента има една кампания, която насърчава децата да пишат на кирилица, просто явно досега не успяхме да им покажем колко са важни нашите букви. Не успяхме да им покажем тяхното значение, че те са уникални и ни правят много по-специални. Надявам се те да разберат колко е важна тази азбука и защо трябва да я пазим.

Какво послание бихте отправили към българските читатели по повод 24 май?

Да знаят, че в нашите библиотеки винаги могат да намерят това, което търсят. Това не са само книги, информация, но и указания как да ползват тази информация. Колкото и да казваме, че интернет разширява кръгозора, той е и едно голямо затруднение, тъй като в един момент се изгубваме в информацията, която е там. В библиотеките и децата, и възрастните могат да получат помощ как да намерят това, което ги интересува.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!