"Турция се намира в центъра на Евразия. Тя има влияние и тесни исторически връзки с Балканите, Кавказ, Черно море, Централна Азия и Близкия изток - ако ЕС иска да бъде сила, която да играе важна роля в света, то този път минава през Турция. Затова и не мога да си представя, че тази роля на Турция за ЕС няма да се вземе под достатъчно внимание.“

Това са думите на Реджеп Тайип Ердоган от откритото писмо, с което той се обърна към европейците през 2004 г., година преди началото на преговорите за пълноправно членство, които 12 години по-късно бяха замразени. След замразяването на преговорите турският президент заплашваше ЕС с бежанците, сближи се с Русия и остро критикуваше европейските лидери.

В началото на тази година обаче Ердоган смекчи тона си към ЕС, а целта е подновяването на преговорите за членство.

Пътят на Турция към ЕС

През 1963 г. Турция сключва споразумение със ЕИО (предшественикът на ЕС), с което става асоцииран член на ЕС. Споразумението влиза в сила през следващата година, но малко по-късно е замразено.

През 1987 г. споразумението влиза отново в сила и от този момент може да се твърди, че „Турция е на вратите на ЕС“. През същата година Турция подава заявление за пълноправно членство.

През 2005 г., непосредствено след влизането на Кипър в ЕС, преговорите с Турция са подновени. За да се присъедини към съюза, Анкара трябва да сключи 33 споразумения по 35 преговорни точки, като само за две от тях не се изисква споразумение. След това всички страни членки трябва да подкрепят присъединяването на Турция.

През 2017 г. обаче Европейският парламент прие резолюция, с която призова Европейската комисия и всички страни членки да преустановят преговорите за присъединяването, докато конституцията не бъде променена. (В основата на резолюцията е референдума от пролетта на 2017 г. за конституционна реформа, с която Ердоган разшири значително правомощията си, правейки Турция президентска република.)

През 2018 г. ЕК обяви, че „Турция е ключов стратегически партньор на ЕС по въпроси като миграцията, сигурността, борбата с тероризма и икономиката, но отстъпва в областите на демокрацията, върховенството на закона и основните права". В отговор Съветът по общи въпроси реши през юни 2018 г., че преговорите за присъединяване с Турция на практика са замразени.

В момента членството на Турция в ЕС е труднопостижима цел, тъй като все още съществуват редица нерешени спорни теми. Въпреки това в началото на годината беше съобщено, че предстоят преговори по някои от ключовите пречки пред членството на страната в Съюза.

Основните пречки по пътя към ЕС

1. Основна пречка пред Турция са споровете ѝ с Гърция, най-вече в Източното Средиземноморие. След като бяха открити находища на въглеводороди в региона, Турция изпрати сондажни кораби в спорните води. В основата на конфликта е евентуалното разширение на териториалните води на Гърция от 6 на 12 морски мили. Турският президент заплаши, че ако това се случи, ще бъде обявена война. Важно е да се отбележи, че Анкара не е подписала Конвенцията на ООН по морско право, според която страните могат да увеличават териториалните си води до 12 морски мили. Това даде основание Ердоган да определи действията на западната си съседка като „пиратство“. Близкият до Партията на справедливостта и развитието вестник “Дирилиш постасъ” пък тиражира версията, че Гърция цели да стигне чак до бреговете на Измир с увеличаването морското си пространство.

Тук е важно пояснението, че за пълноправно членство в ЕС е необходимо всяка страна членка да няма спорове за границите си със съседните си държави. Това означава, че Турция и Гърция трябва да разрешат всички спорни теми, преди да бъде възможно присъединяването на страната към Съюза.

2. Друг основен проблем е Кипърският конфликт. Военният преврат на остров Кипър през 1974 г. и последвалата окупация на северната част от острова са друг спор между Гърция и Турция, който 47 години по-късно все още не е решен. В основата на конфликта са гръцкият иредентизъм или стремежът за присъединяването на острова към Гърция. За Турция спорът е важен заради турската общност в Кипър – впрочем, основен мотив за намесата на Анкара в конфликта.

Последвалите събития, сред които създаването на Севернокипърската турска република, извършените престъпления, както от гръцка страна, така и от турска, масовото изселване на етническите гърци и обратната политика на Турция – заселването на турци на острова, както и провокациите от страна на Ердоган, днес не са само конфликт между две държави. През 2004 г., когато Кипър се присъедини към ЕС, проблемът стана европейски, което е и допълнителна трудност за членството на Турция в Съюза. През 1999 г . кипърските турци заявяват искането си конфликтът да бъде разрешен, след което да последва влизане в ЕС. В началото на века ООН предложи т.нар. план „Анан“, в който се предвиждаше превръщането на Кипър във федерация, състояща се от две зони. В началото на 2004 г. е проведен и референдум, който беше отхвърлен, с което и целта на Турция за пълноправно членство стана все по-труднопостижима .

3. На следващо място се нарежда голямата власт на военните в Турция. Всъщност историята тук играе особено важна роля, защото през годините именно военните извършват най-големите преврати в страната. Такава власт за недемократично избрани хора противоречи на европейските ценности и се определя от експертите като основна критика към Турция. (Преди 1989 г. в Турция са извършени три големи кървави преврата, зад които стоят военните, които поеха ролята на коректив на властта, когато светските ценности са застрашени. В най-новата история на страната се тиражира версията за опита за преврат през лятото на 2016 г. Според официалната версия на властта в основата на събитията отново стоят военните, като голяма част от тях бяха освободени от длъжност, арестувани и лишени от правото да напускат страната.)

4. Най-важният проблем за съюза обаче е голямата роля, която Турция ще играе като страна членка на ЕС. Дебатът за ролята на Турция в ЕС минава през различни интерпретации – дали изобщо Анкара принадлежи в съюза, имайки предвид малката част, която заема на континента. Религията също често се използва като аргумент против членството на страната, защото християнството е преобладаващата религия в ЕС. Аргументът с исляма обаче, освен ксенофобски, е и несъстоятелен, имайки предвид големия брой бежанци и икономически мигранти в европейските държави.

Корените на спора дали Турция принадлежи в ЕС всъщност са в броя на населението на страната – повече от всяка друга европейска държава. Това означава, че ако Анкара се присъедини към ЕС, тя ще измести Германия в Европейския парламент, както и че огромна част от бюджета на ЕС ще бъде за Турция, правейки я най-силния играч сред европейските държави.

Доказателство за нежеланието на държави членки да приемат Турция в Евросъюза беше доказано в началото на десетилетието, когато в „Уикилийкс“ бяха публикувани данни, нееднозначно доказващи, че Франция и Австрия целенасочено блокират преговорите Турция–ЕС.

5. Поради слабо развитата ѝ икономика, присъединяването на Турция би довело до понижаване на средното ниво на икономически стандарти в съюза, като ще направи ЕС като цяло по-беден и ще предизвика нарастване на искания към по-богатите страни-членки. Икономическата криза в страната се задълбочи в последните години с значителното падане на стойността на лирата. Освен това Турция страда от най-високата инфлация в сравнение с всички държави от ОИСР, ЕС и Г20.

6. Близките отношения между Анкара и Москва са друг основен проблем пред членството Турция в ЕС, най-вече заради покупката на руски противовъздушни системи С-400. 

Ситуативната политика на Ердоган

Турция успешно се възползва от бежанската война и през ноември 2015 г. сключи споразумение за бежанците с ЕС. В замяна на недопускането на бежанския поток към ЕС Анкара получи 3 млрд. евро, а преговорите за членство бяха размразени отново.

През пролетта на 2020 г., по време на бежанската криза на границата между Гърция и Турция, най-ясно си пролича как Ердоган използва бежанците за постигането на геополитическите си цели. Извозването на бежанците от лагери в страната с автобуси до границата и обратното им прибиране със същите тези автобуси след като целите му бяха постигнати, доказват тезата, че турският президент се възползва много успешно от бежанската криза.

В края на годината Турция беше разкритикувана заради напрежението в Източното Средиземноморие, след като страната отправи поредица от заплахи към Гърция и изпрати разузнавателни сондажни кораби в спорните води.

През ноември Ердоган посети Кипър във връзка с годишнината от създаването на Севернокипърската турска република. Тогава той заяви, че "в Кипър има два отделни народа, две отделни демокрации и две отделни държави", както и че единственото решение е създаването на две отделни държави. Западът определи тези му действия като провокация .

2021 г. започна с поредица от събития в полза на подновяването на преговорите за членство на Турция.

В началото на годината, на 11 януари, генералният секретар на ООН Антониу Гутериш намекна, че е възможно преговорите за Кипър да бъдат подновени през февруари, четири години след като бяха замразени. (Последните преговори за Кипър се проведоха през 2017 г., но в късните часове на нощта бяха прекратени лично от Гутериш, който заяви, че има „дълбока пропаст“ между исканията на двете държави.) Подновяването на преговорите и евентуалното решаване на конфликта ще означава една пречка по-малко през членството на ЕС в Съюза.

В същия ден турските медии съобщиха, че Анкара е направила официално предложение към Атина за нови преговори по всички спорни теми между двете държави. Уреждането на споровете със съседните държави също е едно от условията за членство в ЕС.

На 12 януари по време на изявление Ердоган заяви, че е готов за нови преговори за членство с ЕС. В речта си през посланиците на страните членки на ЕС в Анкара той заяви: „Ние очакваме от Вас да подкрепите отварянето на нова страница в отношенията Турция–ЕС.“

На 15 януари световните медии съобщиха, че турският президент Реджеп Тайип Ердоган и френският му колега Еманюел Макрон са разменили писма. На практика това означава затопляне на дипломатическите отношения между двете държави, след като през есента на 2020 г. френското сатирично издание „Шарли Ебдо“ препубликува карикатурата на Мухаммед след убийството на Самюел Пати. Последва и подкрепената от Турция блокада на френски стоки, която се разпространи като масова практика в Близкия изток.

На фона на предстоящото оттегляне на германския канцлер Ангела Меркел в края на годината, Макрон ще се превърне в най-влиятелната фигура в ЕС. С други думи за Ердоган спорът с най-силния в ЕС ще бъде пречка за преговорите за членство и другите двустранни отношения.

На този фон Вашингтон затвърди острия тон към Анкара. Още в първия ден от мандата на Джо Байдън новият държавен секретар на САЩ  Антъни Блинкън заяви, че Турция не се държи като съюзник и че Вашингтон ще обмисли дали не са необходими допълнителни санкции срещу Анкара заради придобиването на руски противовъздушни системи. По отношение на Турция новата администрация на САЩ не променя политиката, водена от Тръмп. През декември Вашингтон наложи санкции срещу турската отбранителна промишленост заради придобиването на противовъздушни системи С-400 от Москва.

Още по темата

20/01/2021

Свят

Вашингтон обмисля нови санкции за Турция: Не се държат като съюзник

13/01/2021

Анализи и Коментари

Кипърската криза, или какво свързва сондажите на Турция и бъдещето на ООН

14/12/2020

Свят

САЩ наложиха санкции на Турция заради С-400

11/12/2020

Свят

Меркел и Борисов блокираха по-суровите санкции на ЕС срещу Турция