ЗА и ПРОТИВ: Дългият уикенд ни излиза през носа

Владимир Йончев Последна промяна на 13 октомври 2016 в 11:50 4582 5

Половината време през дългите уикенди го прекарваме в задръстване

Темата за сливането на почивните дни в "дълги уикенди" породи противоречиви коментари. Ние в редакцията също сме на различни позиции. Това е текстът, който е подкрепя предложената от социалното министерство промяна. Текстът "Против" промяната, можете да прочетете тук.

Като дойдат септември и май и имам чувството, че е август. Заради безкрайните дълги уикенди в тях, никаква работа не може да се свърши. Същото и в края на декември и началото на януари.

Затова напълно подкрепям решението на социалния министър да прекрати безкрайното сливане на почивни дни и формалното им отработване в събота.

Отработване всъщност няма. Голяма част от работодателите и тези, които сами са си началници, логично решават, че съботата си е събота и е ден за почивка.

Голяма част от държавните служители отиват на работа, колкото да установят, че половината воглаве с началника са се скатали и също са намерили причина да не отидат на работа. Дори да се опитат да свършат нещо, няма как - все някой от веригата е изчезнал и блокира процеса. Поработват докъм 12-14 часа и се изнасят. Напълно неефективно губене на време.

Четирите дни почивка, които се получават в замяна на това "отработване" изглеждат примамливо, но всъщност ни излизат през носа. Няма нормален бизнес, който два пъти в месеца в активния сезон да си позволи да се разпусне за по две седмици. И естествено, докато някои от фирмата си почиват, други работят и за тях. Дали двама могат да свършат работата на петима е спорно, но 100% сигурно е, че възникват скандали за това кой колко е почивал, кой колко е работил и на кого му се е паднал по-хубав график за почивки. И тъкмо си мислиш, че си наредил графика справедливо и някой внезапно се "разболее", за да застави дългия уикенд със следващия уикенд и да си сглоби 9 дни почивка.

Да предположим, че си много строг работодател и се справиш някак си с тези скатавки, макар че аз още не съм открил начин. Тогава установяваш, че най-важните хора, които ти трябват, за да си свършиш работата, внезапно са се "разболели" по плажовете в Гърция.

А в същото време текат някакви срокове. Сроковете в огромната си част са календарни дни и никой не пита дали те са работни или почивни. Но дори срокът да е указан като толкова и толкова работни дни, все тая като хората, които ти трябват ги няма и не можеш да си свършиш работата.

Има един виц, приписват го на сърбите. Според него понеделник било "почивка след почивката", вторник - "почивка преди работа", четвъртък - "почивка след работа", а петък - "почивка преди почивката". Като закачили този график в службата, възмутени служители попитали: "А всяка сряда ли ще работиме?".

Струва ми се, че тоя виц неправилно го приписваме на сърбите и лирическият герой е българин.

При 20 работни дни отпуска (4 седмици), около десетина работни дни болнични и 5-6 дълги уикенда, излиза че горе-долу в 1/4 от годината човек липсва. Т.е. трябва да държиш с 25% повече работници, отколкото реално са необходими.

Сметката е още по-гадна, защото прецаканите да работят през "дългите уикенди" с право се смятат за жертви. И с право трябва да бъдат компенсирани. Компенсацията е или двойна надница или почивен ден, понякога два почивни дни. С което общият брой на почивните дни още повече се увеличава, а количеството свършена работа нямалява. Уж работен ден, а този който ти трябва все е в "компенсации" за дългия уикенд.

Има двама печеливши от "дългия уикенд". Единият е Гърция, към която няколко пъти годишно групово мигрираме, за да покажем колко социална държава сме и да инвестираме стотина милиона в икономиката им. Другият печеливш е петролната индустрия, защото половината от времето в тези "дълги уикенди" се прекарва в пътуване и задръствания.

Вече бях започнал да се притеснявам, че както сме го подкарали с удължаването на уикендите, следващите екзотичните острови и самолетната индустрия, но искрено приветствам тенденцията за безкрайно удължаване и умножаване на почивните дни да започне да се ограничава.