СБП и МВР – в единен строй! (Видео)

На 21 януари 1955 г., пардон, 2025 г., новият заместник-министър на вътрешните работи Любомир Йосифов, председателят на Съюза на българските писатели, другарят Боян Ангелов и писателят, полицай, а даже, казват, и дипломат Бойко Коцев сключват споразумение за сътрудничество между писателския съюз и ресорното министерство на полицията. Целта е литературата адекватно да представи съвременния облик на българския блюстител на реда.
 
Разбира се, саундтракът на това съобщение, прочетен с гласа на кинопрегледите от 40-те до 60-те години, трябваше да е прочутият химн на МВР от Веселин Маринов. "Гордост е да служиш в редовете..." 
 
Да оставим настрана абсурда, при който писатели се разбират за сътрудничество с полицаи. „Поети“-доносници и цивилни „писатели“ вече сме имали. Явно си ги имаме и до днес. Да оставим настрана и факта, че целият стил на новината е с нафталинения привкус на Сталиновата епоха отпреди седемдесет години, че и повече. Хората се канят да пътуват към Марс, ние тук още с ченгета се борим.
 
Но като казах ченгета – истеричното споразумение се случва едва четири дни след като новото, измъчено правителство неуспешно се опита да върне на работа скандалния бивш главен секретар Ивайло Иванов, замесен в историята с побоя над протестиращи и унижението на млада жена от полицаи под колонадата на Министерския съвет през 2020 г. Това е много лош PR за Съюза на българските писатели – разбира се, ако приемем, че на другаря председател Ангелов и колегите му изобщо им пука за хуманния облик на българската литература. Не е тайна, че през годините всяка антидемократична теза в България бива старателно защитена от СБП. Пак добре, че от усърдна политическа дейност тези така наречени писатели нямат време да пишат романи – инак Бог знае какви ли дитирамби щяха да съчинят за героичния български... любезно да го наречем полицай.
 
Разбира се, не е тайна, че на Съюза на българските писатели не му пука за никакви подобни хуманистични глупости, тъй като през ноември 2024 г. другарят председател Ангелов подбуди така наречения протест пред Народния театър – едно позорно събитие, което прерасна в лумпенски (и проруски) опит да се разбият вратите на националната светиня, както и в насилие срещу актьора Владимир Пенев. Тогава българската мили... тоест, полиция явно вече неформално си сътрудничеше със Съюза на писателите и с различни просташки агитки, защото беше перфектно информирана, но не направи нищо, за да предотврати изстъпленията. Тоест PR-ът щеше да е срамен и за МВР, ако МВР беше нещо по-различно от биещото сърце на Партията. 
 
Но извън проблема с двойния резил на СБП и МВР, от интерес е и медиаторът, присъстващ на сключването на споразумението. Писателят-полицай-дипломат Бойко Коцев, който е част от приятелското банкетче между полицейското министерство и съюза на българските нечетени автори, има безкрайно интересна биография. Разбира се, той е московски възпитаник. Още през 2011 г. сайтът „Биволъ“ е публикувал информация за него. Като представител на България в Европейския съюз, през 2007 г. Бойко Коцев е бил смятан от американското посолство в София за човек, който няма да увеличи доверието на ЕС към страната ни.

Като заместник-министър на вътрешните работи, какъвто също е бил по времето на кабинета „Сакскобургготски“, Коцев фактически е саботирал интегрирането на българските служби към тези на държавите-съюзнички. Европейските служители са се оплаквали от липсата на сътрудничество от страна на МВР по време на работата на Коцев там. Коцев е провалил и програма за сътрудничество между българската и американската полиция. Бащата на Бойко Коцев – Васил Коцев, е бил шеф на външното контраразузнаване по време на комунистическия режим през 70-те години, което е замесено в организацията на убийството на писателя-дисидент Георги Марков. Между 2001-2007 г. Бойко Коцев е тясно свързан с небезизвестния Румен Петков и активно проруския президент Георги Първанов. Още по-любопитна част от биографията на Бойко Коцев е неговата битност на неофициален юридически съветник на Стоил Славов – мафиотски бос и съосновател на скандалната рекетьорска фирма СИК, убит през 2004 г. Преди да основе СИК, Славов е бил част от УБО – службата за лична сигурност на комунистическия диктатор Тодор Живков. 
 
През 2012 г. тогавашният премиер Бойко Борисов неуспешно се опита да уволни шефа на държавната фирма „Техноекспортстрой“ Емил Коцев – стар кадър на Първо главно управление на ДС и брат на Бойко Коцев. Директорът на фирмата беше се провинил или пък отличил в това, че бе изпратил отделен самолет за спешното извеждане на български граждани от Либия, без да се съобрази с вече изпратения правителствен „Еърбъс“. Министър-председателят се беше вбесил от такова самоуправство и освободи Емил Коцев, след което безславно и бързо го върна на работа, защото се оказа, че контактите на служебно добре поставеното семейство Коцеви имат по-голяма тежест от авторитета на Борисов, а за това кой кой е в българската организирана действителност – да не говорим. 
 
Какви писатели, полицаи и дипломати имаме, а? Човек би си казал, че сем. Коцеви за пореден път преброява дивите зайци и питомните милиционери. 

Разбира се, очакваме не само организираната престъпност в България да бъде окончателно разгромена от МВР, но и членовете на писателския съюз да отразят величествените събития на полето на криминалистиката с подходящия плам, патриотичен патос и в духа на истинския, зрял, социалистически реализъм, подобаващ на приключенията на Авакум Захов. 

Следете новините ни в GoogleNews