САЩ се стремят да отделят своята сигурност от тази на Европа

Когато се разбра, че Пентагонът няма да продаде ракети „Томахок“ с голям обсег на Германия, това подсказа, че Вашингтон се опасява, че Москва ще счете наличието на подобен потенциал в ръцете на Европа за опасна ескалация.

Този ход дойде след други признаци за оттегляне на САЩ, включително решението да се изтеглят 5000 войници от Германия, да се спре планираното разполагане на американски батальон, оборудван с ракети „Томахок“, и да се направят сериозни съкращения в планираните американски контингенти от бомбардировачи, изтребители, разрушители, подводници и други сили, необходими за подсилване на отбраната на НАТО в случай на криза или атака, коментира брюкселското издание POLITIKO.

Пентагонът твърди, че тези мерки са необходими за възстановяване на баланса между европейския и американския принос към отбраната на континента. Но решението да се прекрати продажбата на ракети „Томахок“ сочи към една далеч по-тревожна реалност: Вашингтон не само вече не разполага в Европа системи за дълбоки прецизни удари, но и лишава европейските си съюзници от възможността да се въоръжат с такива системи под страх от реакцията на Русия.

С други думи, САЩ сега активно се стремят да отдели своята сигурност от тази на Европа.

Това не е първият път, когато разделението се превръща в проблем в трансатлантическите отношения. Притесненията за такова отделяне за първи път се появиха в края на 50-те години, когато Съветският съюз разви способността да нанася удари директно върху територията на САЩ, и отново в средата на 70-те години, след разполагането от страна на СССР на ядрени балистични ракети SS-20, които можеха да достигнат цяла Европа – но не и САЩ.

След като тогавашният германски канцлер Хелмут Шмид призова НАТО да реагира на това, страните от алианса се споразумяха през 1979 г. да разположат ядрени ракети с дълъг обсег, които можеха да достигнат Съветския съюз, като същевременно предложиха да преговарят за ограничения върху този тип ракети. До 1987 г. НАТО беше разположил стотици ядрени ракети, което доведе Вашингтон и Москва до споразумение за забрана на всички ядрени сили със среден обсег между 500 и 5000 километра — включително съветските SS-20 и ракетите с наземно изстрелване на НАТО, както и ракетите „Пършинг II“.

Договорът за ядрените оръжия със среден обсег, подписан през същата година, остана в сила повече от 30 години — до 2019 г., когато по време на първия си мандат Доналд Тръмп реши да се оттегли от споразумението поради явните нарушения на неговите условия от страна на Русия. Оттогава страните от НАТО обсъждат необходимостта от разполагане на ракети с голям обсег, способни да достигнат цели в Русия.

Разполагането и продажбата на ракети „Томахок“ на Берлин изглеждаше като начин да се запълни тази празнина, докато Германия и другите страни от НАТО разработят и разположат свои собствени ракетни системи с голям обсег. Усилията за разработване на европейски ракети продължават, но очакваното им разполагане е все още далеч в бъдещето. Сега решението на Вашингтон да спре продажбата на практика отново отваря голяма празнина в стратегията за възпиране на НАТО.

Освен това, макар страхът от прекъсване на връзките да е дълбоко вкоренен в историята на НАТО, съществува съществена разлика между опасенията, изразени от Шмид през 70-те години, и тези, които се наблюдават днес. Тогава прекъсването беше резултат от действията на Съветския съюз, докато днес то е резултат от действията на САЩ. Всъщност Пентагонът изглежда по-силно повлиян от тревогите на Русия, отколкото от изискванията на НАТО за възпиране.

Преди 50 г. Европа се страхуваше от оттеглянето на САЩ. Днес, когато Вашингтон пренасочва вниманието и капацитета си към други райони на военни действия, оттеглянето е изрична политика на САЩ. И макар че прекратяването на това, което върховният съюзнически командир на НАТО в Европа Алексус Г. Гринкевич нарече „нездравословна взаимозависимост“ от капацитета на САЩ, може да е уместно, лишаването на европейските съюзници от способността да се защитават е съвсем друг въпрос.

Докато САЩ се оттеглят, Европа увеличава разходите си за отбрана и изгражда разнообразни ударни сили с голям обсег — някои от които с двойна функция: конвенционална и ядрена. Това са суверенни системи. САЩ няма да имат думата кога и как те ще бъдат използвани. В резултат на това Вашингтон ще има още по-голям стимул да се опита да се отдели от Европа и да избегне да бъде въвлечен във война с Русия.

Откъсването не означава, че Европа ще остане без защита. Означава, че европейската и американската сигурност вече не се разглеждат като взаимносвързани. Вашингтон може да не разглежда вече автоматично криза, заплашваща Варшава или Талин, като заплаха за сигурността на САЩ. А това означава края на интегрираната система за възпиране, която е осигурявала мир през последните 80 г.

Шмид разбираше, че сигурността в Европа е неделима. Тръмп залага, че не е. Скоро ще разберем кой е бил прав.