Руската подривна дейност против българската система за отбрана

След разпадането на СССР и разпускането на Организацията на варшавския договор преди близо три десетилетия Русия, следва преднамерена и планирана политика да съхрани достатъчно влияние в България, за да може да контролира процеса на вземане на национални решения. Тази своя цел тя постига предимно чрез икономически инструменти (най-вече в енергетиката), както и чрез активната експлоатация на останала в наследство широка мрежа от лични взаимоотношения и зависимости, формирани по времето на комунистическия режим и които са култивирани и разширявани през цялото време от 1989-90 г. до момента.

Руската дестабилизираща дейност в България, по понятни причини, досега имаше своите както върхови, така и по-малко интензивни резултати, в зависимост от политическите приоритети на ръководството на Кремъл и относителната мощ на Руската федерация през годините от падането на Берлинската стена до днес. След възхода на Владимир Путин и консолидирането на персоналната му власт, руската дестабилизираща активност спрямо нашата страна получи обновен фокус и съществен тласък. Тази дейност се интензифицира и изостри особено след незаконното и нелегитимно анексиране на Крим и началото на хибридната война (2) срещу Украйна и държавите от НАТО, най-вече тези, разположени по източния фланг на Алианса.

Заедно с идентифицираните напоследък предимно икономически(3) (особено енергийни), политически(4) и информационни (вкл. кибер) инструменти, използвани от Русия в нейната хибридна война срещу България, целяща постигане на продължително и трайно превземане на държавата (state capture)(5) , подкопаването на сектора за отбрана се явява допълнителен критичен поддържащ фактор, който позволява гладката реализация на целенасочената стратегия на Москва да упражнява контрол в България до такава степен, че страната ни да не бъде в състояние да следва истински суверенна външна политика и политика за сигурност като пълноправен и надежден член на НАТО и ЕС. Под завладяване на държавата тук се разбира фактическа загуба на контрол върху посоката на политическо развитие(6).

Това положение води до ограничена възможност, в най-добрия случай, или до никаква такава, в най-лошия, да се вземат независими национални решения. Със съжаление може да се изведе заключението, че в това отношение Москва до момента е постигнала голяма част от стратегическите си цели спрямо България. Тези цели са активно преследвани от Москва през последните почти три десетилетия, през които тя е реализирала своята стратегия, която може да се дефинира като “България – троянски кон”(7) в НАТО и ЕС. Това наименование на стратегията е формулирано в съответствие с циничното изказване на руския постоянен представител в ЕС Владимир А. Чижов от ноември 2006 г.(8) за ролята на България в ЕС такава, каквато я вижда Москва. Според логиката на думите на Чижов и в духа на същата тази необявена стратегия, България би била толерирана да се присъедини формално към ЕС от 1 януари 2007 г. (както и към НАТО, което е факт от 29 март 2004 г.), но при условие, че Москва продължи да упражнява достатъчно ниво на контрол върху вътрешната и външната политика на София.

Това, на свой ред, би отворило възможности Русия да получи в даден момент известна степен на влияние върху процеса на колективно вземане на решения, а дори в някои случаи да е в състояние да обезсилва инициативи на НАТО и/или ЕС, които противоречат на руските интереси. В такъв случай, българското членство в НАТО и ЕС може да бъде употребено от Москва като своеобразен актив, предоставящ ѝ фактически дял в процеса на колективно вземане на решения или най-малкото – като пасивно препятствие пред съществени съюзни инициативи.

Като действа целенасочено в изпълнение на стратегията си “България – троянски кон” в пълния спектър на националната мощ, познат днес в НАТО като DIMEFIL (9), отбраната се явява отчетлива и важна мишена за Москва. Безспорно, може да се признае, че значимостта на икономическите връзки и особено на търговията с енергийни ресурси, предвид обема на финансовите потоци там, днес се ползват по-широка публична известност и по-голямо медийно внимание, в сравнение с отбраната. Военният инструмент досега остава като цяло незабелязан и извън обхвата на общественото внимание що се отнася до руското въздействие. Въпреки това, този ключов елемент на националната мощ определено остава обособена цел на руското подривно влияние, независимо че в тази област през последните над 27 години след края на Студената война са изразходвани по-малко финансови средства, в сравнение с търговията с енергийни ресурси.

Отбраната е интегрална част едновременно от системата за национална сигурност и от системата за колективна отбрана на НАТО. Следователно, слаба отбранителна система означава по-малко сигурна държава, която съвсем логично се превръща в тежест, отколкото в източник на сигурност в Алианса. България, разглеждана в този случай повече като бреме за НАТО, отколкото като източник на сигурност, като държава, живееща на гърба на съюзниците си (free rider), перфектно обслужва целите на политиката на Москва, насочена към внасяне на разделение, отслабване и в крайна сметка – разпад на Алианса.

Завладяването на държавата, имайки взаимообвързани икономически и политически измерения и подкрепено със силен информационен елемент може да се разглежда като начин за предотвратяване на възможността да бъде изградена стабилна национална отбрана. От друга страна, обаче, една подкопана система за отбрана служи като още един ключов подкрепящ фактор за постигане на целта да бъде постигнато завладяване (state capture) на българската държава.

В търсене на отговор как точно руските умишлени действия в изпълнение на стратегията “България – троянски кон” саботират изграждането на силна българска отбрана като част от системата за колективна отбрана на НАТО, може да се представи обобщен списък с действия, които са довели до осезаеми резултати, наблюдавани и изпитани до момента. Следва обаче да се признае, че някои от тях точно в този момент не биха могли да бъдат приписани на Москва с достатъчно високо ниво на сигурност. Техният деструктивен потенциал обаче съществува и произвежда вреден ефект. Следователно, те много добре обслужват целите на стратегията “България – троянски кон” и оттук – България да продължи да бъде слаб и дори провален съюзник в НАТО. 

----------

(1) Позициите и вижданията, изразени в този анализ ангажират единствено и само автора в негово лично качество. Те по никакъв начин не следва да се разглеждат като обвързващи Министерството на отбраната или българското правителство.

(2) Повече за хибридната война й използването от Русия на този непрекъснато развиващ се феномен, използван за постигането на стратегическите й цели, вж. “NATO’s Response to Hybrid Threats”, NATO Defense College Forum Paper Series, Forum Paper 24, 2015; Руският термин, използван за описание на този подход е „нелинейна война”. Той е употребен в разказ на Владислав Сурков, един от най-близките политически съветници на Владимир Путин, публикувал под псевдонима Натан Дубовицкий, дни преди незаконното анексиране на Крим. (Вж. Peter Pomerantsev, “How Putin Is Reinventing Warfare”, Foreign Policy, 5 May 2014  ). Същността на този подход най-добре е обяснена в статия на началника на Генералния щаб на въоръжените сили на Руската федерация армейски генерал Валерий Герасимов, публикувана във «Военно-промышленный курьер», № 8, 27.02.2013 

(3) За детайлна и основана на фактите информация за икономическото и политическото влияние на Москва в България вж. “The Kremlin Playbook: Understanding Russian Influence in Central and Eastern Europe”, Bulgaria: What State Capture Looks Like, p. 42, Center for the Study of Democracy and Center for Strategic and International Studies, October 2016,

(4)Пак там.

(5) Пак там. За дефиницията на превземане на държавата (state capture), вж. с. 1, бел. под линия 1. “…суверенният контрол над бъдещата посока на политическо развитие е премахнат.”
(6)Ibid.
(7)Михаил Найденов. “Особености на хибридната война срещу България”. Статия на български език, публикувана в бюлетина на George C. Marshall Association – Bulgaria, “Problems of Security and Security Sector Reform”, бр. 35, юли 2016.; и в електронното издание „Гласът на младите хора”, 18 юли 2016 г.
(8)“…Вие сте нашият троянски кон в ЕС…”, интервю на руския постоянен представител в ЕС Владимир Чижов за в. „Капитал”, 10 ноември 2006.

DIMEFIL – Diplomatic/Political, Informational, Military, Economic, Financial, Intelligence, and Legal/Law Enforcement – дипломатически/политически, информационен, военен, икономически, финансов, разузнавателен и правен/правоприлагане.

Следете новините ни в GoogleNews