Ръководството на ГЕРБ, особено по време на предизборни кампании, като например при предсрочните парламентарни избори от пролетта на 2017 г., се опитва да достигне до някои от ляво-ориентираните гласоподаватели. В усилията си да привлече част от потенциалните избиратели на БСП, Бойко Борисов се обяви против засилването на присъствието на НАТО в Черно море (18), независимо от официално заявената пронатовска позиция на партията. Този ход очевидно беше мотивиран от контекста на предсрочните избори, като надеждата е, че това не води до реална промяна в ориентацията. Тези изказвания бяха насочени към част от избирателите, очевидно с надеждата те да не бъдат вземани под внимание от съюзниците в НАТО.

Ето как темата за НАТО и въпросът за реалния принос на България към Алианса бяха превърнати в заложници на вътрешния, тясно ориентиран политически дебат, както и на необходимостта да се спечелят допълнителни проценти при предсрочните избори. Крехкото коалиционно правителство на Бойко Борисов, сформирано на 4 май 2017 г., се основава на компромис и е продукт на философията „търсене на средния път“. Това, което държи кабинета за момента заедно са дълбоко вкоренените взаимни интереси на неговите идеологически хетерогенни елементи. Предстоящото през първата половина на 2018 г. българско Председателство на Съвета на ЕС служи като последната спойка, която може да задържи коалицията заедно поне в средносрочен план. Това, което обаче е съществено е, че партия АТАКА сега е част от управляващата коалиция. Към момента Волен Сидеров изглежда достатъчно „умиротворен“ и поддържа относително по-малко видими публични изяви, в контраст с някогашната му линия на поведение.

• Лансиране на нереалистични и носталгични идеи за отбраната. Тук особено се откроява идеята за връщане на наборната военна служба, позната ни от недалечното минало. Подобни идеи отклоняват вниманието от най-наболелите въпроси, стоящи пред българските въоръжени сили сега. Тези идеи могат да доведат до пропиляване на ограничени ценни ресурси, ако някога въобще им бъде дадена възможност за реализация. Друг пример в това отношение е лансирането на идеи за нереалистично голям брой военнослужещи, които би следвало в момента да са на служба във въоръжените сили. Същото важи и за количеството въоръжение и техника. Това става чрез промотирането на екстравагантни и нереалистични визии за развитие на въоръжените сили от страна на различни автори и неправителствени организации на резервисти и запасни.

Друг пример в това отношение е идеята да бъде премахнато Съвместното командване на силите, а неговите функции бъдат прехвърлени на Щаба на отбраната, като по този начин напрактика се елиминира оперативното ниво на командване и управление. В рамките на това ретроградно мислене, съществуват също така идеи за възстановяване на Генералния щаб, така че той да се ползва отново със статута си, с който разполагаше преди да бъде трансформиран в Щаб на отбраната през май 2009 г. Посочените идеи са ретроградни и реализацията им би изтрила дори и неголемия напредък, който системата за отбрана е постигнала по пътя на трансформацията си до момента.

• Подхранването на носталгия, особено сред пенсионираните военнослужещи и различните неправителствени организации на резервисти и запасни. Централен елемент в инженерството на манипулативната носталгия е фикцията, че по време на Студената война българските въоръжени сили са били достатъчно силни, за да могат да противодействат на всички видове (!) заплахи от всички страни, като разчитат само на собствените си сили.

Тази логика манипулативно твърди, че сега въоръжените сили не могат да постигнат този резултат, защото след 1989 г. съществено са били редуцирани числеността на личния състав и въоръжението и техниката. Тук обаче се премълчава факта, че и преди 1989 г. комунистическата диктатура е разчитала на СССР (и други страни-сателити от социалистическия лагер) в случай на война с държавите от НАТО, възприемани тогава като наши противници. Хората, особено от запасното войнство, които разпространяват тази фикция услужливо премълчават колко време тогавашната комунистическа Народна Република България реално е разчитала сама да издържи да се отбранява, например при война с натовска Турция, преди да ѝ се притекат на помощ силите на Организацията на Варшавския договор. Факти, които на някои от тези хора са добре известни.

• Манипулиране на страхове чрез слухове и дезинформация сред военнослужещите, особено що се отнася до възможни допълнителни орязвания на техните социални придобивки и компенсации. Например, това са спекулации относно възможно орязване на броя на заплатите, получавани като компенсация при пенсиониране; промени във възрастта и условията за пенсиониране и др. Този подход получи значителен тласък при опитите за реформи при първото правителство на ГЕРБ, особено в периода 2011-2012 г. Уебсайтовете в този случай бяха главното средство за разпространение на дезинформация и подклаждане на страхове сред военнослужещите. Тези сайтове, наред с чисто социалните въпроси, имат потенциала паралелно да покриват също и носталгичната, и проруската тематика.

• Нарочно и предварително планирано се използва Интернет (19), най-вече социалните мрежи за целите на дезинформацията, насочени към подкопаването на водената отбранителна политика и към внасяне на разделение по отношение на приноса на страната към НАТО и изпълнението на съюзните ангажименти. След незаконното анексиране на Крим особен тласък получи разпространението на проруската гледна точка по кризите в Украйна и Сирия. Поддържат се специализирани уебсайтове, ориентирани изключително към въпросите на отбраната, чиято таргет аудитория стават предимно военнослужещи и цивилни служители, резервисти и представителни на запасното войнство. Подобни сайтове култивират носталгия и разпространяват проруска пропаганда (напр. по Крим, Донбас, Сирия, „чудните“ постижения на руското оръжие и др.) Ясно отличим пример в това отношение е pan.bg (20).

• Действия против засилването на присъствието на НАТО в региона, особено в Черно море. Добър пример за илюстрация тук са медийните и политически манипулации по т.нар. Черноморска флотилия на НАТО. Това компрометира имиджа на България като надежден съюзник. Тук все още историята остава в развитие и следователно потенциално може да донесе нови поражения върху репутацията на страната ни пред съюзниците. Независимо от публично заявената позиция(21) на 16 юни 2016 г. от тогавашните президент, премиер и министър на отбраната, че България наистина подкрепя присъствие именно на НАТО в Черно море (а не на регионален формат извън рамките на Алианса, воден по всяка вероятност от Турция), неловката реакция на властите тогава изпрати определено негативен сигнал към Алианса. Това доведе и до спиране на постигнатия до тогава напредък по инициативата.

• Насърчаване на политика, насочена към избягване на ангажименти, които биха довели до по-значително присъствие на НАТО в България и в региона. Тук дадени политически субекти следват линия на поведение, която може да се охарактеризира като „ЗА“ НАТО на думи, но по своята същност фактически насочена против укрепване на ролята на Алианса, особено в регионален план. Отличен пример в тази връзка е традиционната линия на поведение на БСП. Тя има като последствие предотвратяване на вземането на каквито и да било решения, които биха довели до постигане на конкретни резултати по укрепването на отбранителните позиции на НАТО в региона. Освен примера с т.нар. черноморска флотилия, ретроспективно като негативен резултат от политиката „ЗА“ НАТО на думи, но "ПРОТИВ“ на дела, може да се посочи и липсата на достатъчно критична политическа воля преди години България да успее да се пребори за изграждане на част от системата за противоракетна отбрана на НАТО на наша територия. В крайна сметка тогава от това спечели Румъния, а България изгуби потенциално много ценен актив за нуждите на колективната отбрана, което в съюзен план можеше да ѝ донесе дивиденти. Не е изключено подобно развитие да се повтори в бъдеще, особено при евентуалното реализиране на конкретни инициативи за засилено присъствие на НАТО в Черно море.

----------------

(18) Предизборната кампания затъна в антинатовска истерия

(19)Списък с уебсайтове на български език, които разпространяват руска пропаганда

(20)Пак там

(21)Изявления на държавния глава Росен Плевнелиев, на министър-председателя Бойко Борисов и на министъра на отбраната Николай Ненчев