Все пак, ако най-накрая бъде дадено начало на придобиването на нов тип боен самолет, най-промотираният и фаворизиран избор би бил на такъв самолет, с какъвто не разполагат останалите съседни държави от НАТО. Това със сигурност ще възпрепятства евентуални бъдещи съвместни решения за сътрудничество с други съседни държави от НАТО по отношение на поддръжката на самолетите и обучението на екипажите. А защо не един ден и съвместно използване? Следва да се отчита, че от общите разходи по дадена платформа, през целия ѝ жизнен цикъл, едва около 30% съставлява цената на придобиването, докато останалите 70% са за нейната поддръжка и използване от придобиването ѝ до снемането ѝ от въоръжение. Фокусирането на вниманието само върху цената на придобиването, без да се отчетат разходите в пълния жизнен цикъл, е едностранчив и подвеждащ обществото подход. Търсенето на възможности за съвместни, съюзни и многонационални решения за споделяне на част от оставащите 70% от разходите би било отговорно и разумно решение.

Затова евентуален избор на боен самолет, с какъвто не разполагат съседите ни от НАТО, предрешава възможността за бъдещо споделяне на разходи с тях при поддръжката и други възможни сфери на взаимодействие. Така се предотвратява възможността да бъдат споделяни разходи със съюзници при очаквано продължителен финансов недостиг и натиск върху бюджетите за отбрана. В този случай страната ни, в крайна сметка, би придобила нова платформа, с каквато не разполагат нейните съседи от Алианса, и която би изисквала твърде много средства, за да бъде лесно и ефективно поддържана само с национални ресурси. Логично е в този случай, поради финансов недостиг, новопридобитите самолети да останат трудно използваеми за продължителни периоди от време. Подобно развитие би било допълнително експлоатирано от лобито на МиГ-29, които в случая биха обяснявали на повърхностно запознатата с проблематиката и като цяло незаинтересована широка публика, че решението да се придобие нов тип боен самолет е било погрешно, като е било по-добре да си останем с „добрите стари, вече изпитани“ руски самолети.

Насърчаването на решения за придобиване, които не покриват пълния жизнен цикъл на системите, би било друг възможен вариант за подкопаване на способностите на българските въоръжени сили. Това със сигурност води до неизбежен бъдещ преразход на средства за поддръжка. В резултат на това е възможно е да се стигне до продължителни периоди на неизползваемост на придобитото въоръжение и техника, поради недостиг на средства за ремонт и за резервни части.

Логично е в случая да се очаква и ново договаряне с производителя по поддръжката на придобитата техника. Резултатът би бил отново липсата на необходими способности. Déjà vu. Като пример може да се посочи придобиването на 12 транспортни хеликоптера “Cougar” и последвалия процес на допълнително договаряне за осигуряване на тяхната поддръжка. Ето защо тези въпроси следва да бъдат добре изчистени и решени още при сключването на договора за придобиване, така че да бъде покрит ефективно пълният жизнен цикъл на продукта. Същите транспортни хеликоптери освен това са поръчани без защитна броня, което ги прави неизползваеми в операции на НАТО и ЕС зад граница при враждебна оперативна среда. Това служи като ясен пример за извършен разход на значителни средства, без при това да се получи добавена стойност от гледна точка на придобиването на реални използваеми способности в условията на новите рискове и заплахи. Това де факто “Cougar” фиаско по отношение на способностите е илюстративен пример за това как вместо да се градят реални способности, т.е. въоръжените сили да придобият актив с добавена стойност, крайният резултат е придобиването на своеобразен по-скоро пасив, консумиращ малкото ресурси на данъкоплатеца.

Неспособност за приоритизиране на изискванията към способностите във време на очакван продължителен финансов недостиг е една местна, съществуваща от дълго време уязвимост. Тя би могла да бъде експлоатирана от Русия в усилията ѝ да направи българската отбранителна система неефективна. Насърчаването на придобиването на системи, които не способстват за изграждането на най-необходимите способности предвид параметрите на стратегическата среда на сигурност, може да бъде очаквано действие в линията на тази порочна политика. Отново като ясен пример може да бъде посочено решенето да бъдат придобити 12 транспортни хеликоптера “Cougar”, докато в същото време Военновъздушните сили имаха и все още имат крайна необходимост от нов тип многофункционален оперативно съвместим боен самолет.

В резултат на това оскъдните ресурси бяха изразходвани за техника, която е по-малко необходима. Като разновидност на неспособността да се приоритизират изискванията към способностите може да се посочи доставката на техника, която не разполага с всичките необходими елементи или модули за изпълнение на най-вероятните мисии и задачи. Отново примерът е с хеликоптерите „Cougar”, които нямат защитна броня и следователно не могат да участват в операции на НАТО и ЕС във враждебна среда, като например мисията на Алианса в Афганистан. Крайният резултат е, че страната ни притежава скъпоструващи (както като цена на придобиване, така и като поддръжка и експлоатация) хеликоптери, които могат да бъдат използвани само в мирно време, често пъти служещи като „въздушни таксита“ за представители на държавната власт, висши военни и други VIP. Това решение не осигурява достатъчен принос както към националната, така и към колективната отбрана. В тази връзка е логично да се постави въпросът защо все още се харчат значителни средства за поддръжката на съветски самолети (МиГ-29 и СУ-25) и хеликоптери (Ми-17 и Ми-24), вместо част от тях да бъдат пренасочени към спешен ъпгрейд на хеликоптерите “Cougar”, така че те да могат да бъдат изпращани в ръководени от НАТО е ЕС мисии и операции зад граница.

Стимулиране на решения за придобиване, които носят минимални отбранителни способности. Предвид всичко посочено по-горе, може да се направи заключението, че ако все пак се стигне до придобиване на въоръжение и техника, независимо от срещнатите трудности, вторият най-предпочитан резултат от Москва би бил в крайна сметка парите да бъдат похарчени за придобиване на техника, която носи минимални или практически никакви способности на въоръжените сили. (Разбира се, първият предпочитан резултат за Москва е до модернизация въобще да не се стига, като вместо това продължи поддържането на съветската техника.

Най-яркият пример е целта да се осигури “вечен живот” на изтребителите МиГ-29, дори след 2029 г.). Следвайки тази логика, ако все пак бъде започнат процеса на придобиване на въоръжение и техника, тогава най-системно и най-агресивно предлаганият избор би бил да се предпочете такъв продукт, което в най-малка степен отговаря на реалните и най-нетърпящи отлагане необходимости на българските въоръжени сили, предвид стратегическата среда и изискванията, които тя поставя пред техните способности и финансовите възможности на страната. Правилният въпрос тук е дали придобиването на 12 транспортни хеликоптера “Cougar” (понастоящем само за мирно време) беше от най-голяма необходимост, предвид липсата на оперативно съвместим с НАТО боен самолет.

Примерът с “Cougar” трябва да служи като обеца на ухото за тези, които вземат днес решенията за модернизацията на българските въоръжени сили. Това е особено валидно не само що се отнася до модернизацията на Военновъздушните сили, но и на Сухопътни войски и на Военноморските сили. Предстоящият избор на въоръжение и техника и за трите вида въоръжени сили (самолети, бойни бронирани машини и кораби) следва да бъде направен много внимателно, на базата на извлечените горчиви поуки от миналото, в условията на засилен контрол от обществото и Народното събрание и под наблюдението на НАТО. Само така може да се избегне ново фиаско на отбранителните способности. За да се предотврати бъдещ провал, преди всичко трябва да се знае дали техниката, която ще бъде избрана, е правилният избор, предвид стратегическата среда и с оглед на финансовите средства, с които държавата разполага сега и в идните години. Що се отнася до финансите, сметките следва да се правят не само за цената на придобиването, но и за поддържането и използването на платформите през пълния жизнен цикъл. Ключов елемент на всяко едно информирано решение за покупка на въоръжение и техника е стриктното следване на разбирането в НАТО за същността на отбранителната способност. Споделеното разбиране в Алианса е, че отбранителните способности се състоят от осем незаменими елемента, познати под абревиатурата DOTMLPFI (35). Според това разбиране, придобиването (покупката, осъществената финансова транзакция) сама по себе си съвсем не е достатъчна, за да се получи отбранителна способност.

Покупката е само средство за това, т.е. да бъде осигурен компонента материални средства (M). За да бъдат осигурени и останалите седем елемента се изискват правилна визия, лидерство, комплексна експертиза и интегрирани усилия на цялата система за отбрана. Това за съжаление често пъти е надхвърляло когнитивния и експертен капацитет на много от вземащите решения хора. Ако тук отново се повторят грешките от миналото, въоръжените сили няма да получат реални способности, а ще има само едно поредно закупуване на скъпи „играчки“. Така вместо нови реални способности (актив) системата за отбрана и българският данъкоплатец ще се сдобият с нов, консумиращ ценни ресурси пасив. Ето в това отношение Москва ще положи максимални усилия да постигне успех. Важен фактор в нейна подкрепа тук могат да бъдат мрежата ѝ от дълго отглеждани и развивани контакти на местно ниво, съчетани с естествената човешка склонност за извличане на лична облага на всяка цена.

Независимо от разновидностите на възможните тактики в това направление, руската дейност за подкопаване на българската отбранителна система има една постоянна характерна черта – налагане на дефицит на прозрачност във вземането на важни решения за бъдещето на въоръжените сили, най-вече по отношение на тяхната модернизация. Въпреки, че непрозрачните и често пъти бързи решения и процедури, особено при модернизацията на въоръжените сили, не би следвало да се разглеждат непременно като насърчавани от Кремъл, те много добре биха могли да обслужат цялостна руска подривна стратегия спрямо българската отбрана и държавата като цяло.

-------------

(35) Под DOTMLPFI в НАТО се разбира Доктрини (също и концепции и тактики, техники и процедури), Организация, Подготовка, Материални средства (тук е въоръжението и техниката), Лидерство и Образование, Личен състав, Инфраструктура и Оперативна съвместимост - Doctrine (also Concepts and Tactics, techniques, and procedures), Organization, Training, Materiel, Leadership and Education, Personnel, Facilities and Interoperability. Не може да има реална и използваема отбранителна способност, ако има дефицит на който и да е от тези осем компонента.