Днес ще пиша само за Одеса. И така, Одеса. Не знам дали има град в света, който (може би след Москва и Санкт Петербург) да е оказал по-голямо влияние върху руската култура от Одеса.

Да оставим настрана учебникарските истории за Пушкин в Одеса. Но фактът, че Одеса е дала на света Ахматова, Бабел, Багрицки, Олеша, Илф, Петров, Катаев, Жванецки... Само това е достатъчно, за да се разбере: цялата руска литература на XX век е немислима без Одеса. А тук трябва да добавим и Бунин, Куприн, Паустовски, които дълго време са живели в Одеса....

Как може да си представим руската култура без Рихтер, Ойстрах, Гилелс, Утесов? Както и да е, добре. Достатъчно изброяване на фамилии. Всички знаем какво е Одеса. И дори самият "блатен" език, на който говори Путин, е одески език: "феня" - смесица от суржик и идиш, с примесени гръцки и цигански думи.

И сега Русия бомбардира Одеса. Нейното пристанище ("разпънато в нощта"). Нейните стари имения и храмове, нейните сгради, площади и улици. Жителите на Одеса са убити и осакатени. Старци, жени, деца. Путин не иска Одеса да прави това, което прави от самото си създаване - да търгува със зърно. Ето защо той я бомбардира.

Ако в Русия все още има руснаци, те трябва да осъзнаят, че се стрелят в храма. Те убиват града, който до голяма степен е създал тяхната култура, за чието величие продължават да говорят. Продължават да крещят, че украинският национализъм застрашава руската култура в Украйна, а в същото време самите те бомбардират Одеса, която е един от източниците на тази култура!

Една от любимите ми теми в германската културна история е спорът между Томас Ман и Йозеф Гьобелс. По време на Втората световна война Томас Ман, който вече е в изгнание в Лондон, отправя остра критика към националсоциализма в ефира на Би Би Си. Когато чува това, Гьобелс казва: "Германската култура сега ще се справи без г-н Ман." На това нобеловият лауреат Томас Ман отговаря: "Немската култура е там, където съм аз!".

Руската култура е там, където е Одеса. В Москва и Санкт Петербург не е останала никаква руска култура. Там са само Прилепин и Чичерина, Певцов и Машков, Богомолов и Шаман... Ако това са културни дейци, то те са точно тези, които са описани в известния роман на Клаус Ман (син на Томас Ман) "Мефисто".

Осъзнавам, че отчуждението между украинци и руснаци, омразата, която сега ги разделя, няма да изчезне за миг. Ще минат години, преди обикновеното човешко общуване отново да стане възможно. Но досега бях убеден, че ако някога започне възстановяването на някогашната дружба, то ще започне в Одеса.

Но сега това е невъзможно. Путин отряза последната нишка, която все още свързваше нещо, която даваше надежда, че не всичко е загубено. Путин загуби Одеса. Загубил е одеския народ. И познавайки техния характер, мога уверено да кажа: сега те последни ще забравят злото, което Русия им е сторила.

*Заглавието е на редакцията. Коментарът на Кох бе пуснат във фейсбук от руския журналист от Радио Свобода Сергей Медведев. Алфред Райхолдович Кох е бизнесмен, блогър, по-рано държавник: ръководител на Държавната собственост, зам.-председател на Съвета на министрите, член на Съвета на Федерацията, както и генерален директор на „Газпром-медия”. В момента живее в Германия.