След седмица обяснителна паника, руската пропаганда почти призна украинското настъпление и руското отстъпление в Харковска област. Пропагандата обаче - особено в примитивния си вид, в който е упражнявана в Русия - задължително трябва да може да скрие лошата новина в голяма къделя от розов захарен памук. Тези дни се появи първият опит в тази посока: позорното бягство на руската армия е наречено "великий отход", в приблизителен превод - "великото изтегляне".

Сблъсъкът на цивилизациите

От първите часове на войната ние виждаме това, което тези дни наблюдаваме и на бойното поле. Сблъскват се две различни цивилизации. Едната, руско-съветската, е изградена върху лъжи, бутафория, насилие и пак лъжи. Другата, украинската, макар и тя инак деформирана в голяма степен, се разкрива като западно-демократична.

Очевидни са разликите в методите за информиране, използвани от двете страни. От първия ден украинците канят всички възможни световни медии, за да отразяват тяхната версия. Руснаците не канят такива медии в завладените от тях територии. От Украйна всекидневно извират десетки и стотици видеоматериали на очевидци и участници. От руска страна - почти нула, до тези дни, когато дисциплината рухна и отделни клипчета започнаха да се появяват.

Там, където руснаците успяха да завладеят територии, те моментално спуснаха онова, което Чърчил още през 1947 година нарича "Желязна завеса" - плътно информационно затъмнение, заменено с пропаганда. Украинците заложиха на друго - на максимална отвореност, целяща спечелването на "сърцата и умовете" на света.

"Сърцата" бяха спечелени в първите минути, тъй като Русия нападна Украйна без обявяването нито на война, нито на casus belli. И започна с бомбардировки на жилищни квартали. "Умовете" започнаха да проглеждат още от момента, в който украинският президент Зеленски заяви, че не иска от ЕС убежище, а оръжия.

Днес, половин година след избухването на войната, виждаме разликата между примитивна пропаганда от началото на 20-и век и борбата за сърцата и умовете със средствата на 21-ви век. Образът на много от замесените във войната руснаци е на дрипави и диви мародери, ценящи откраднатата пералня повече от човешкия живот. Образът на украинците, от друга страна, е не само на хора от 21-ви век, но е образ цветен, дори - искрящ. Войници, натоварени с целия си боекомплект, танцуват брейк не по-зле от Майкъл Джексън. Озвучават клиповете на настъплението си с AC/DC, Iron Maiden, Metallica. Спират джип, за да избутат от пътя заблуден таралеж (който руснаците биха смачкали, както мачкат своите си хора в паническото си бягство). Избухват в искрен смях, когато пред тях руски войник захвърля "калашника" в храстите и си тръгва, псувайки през рамо целия свят (нито го пленяват, нито му правят нещо - прекалено заети са да се смеят).

Всеки обитател на 21-ви век, като погледне украинците, си казва: "Това са моите хора..." Поглеждайки към руснаците - потръпва: "Тези от мрака на кой век нахлуха?"

Светът ще се запита: в какво да бъде преработена Русия?

Да се върнем към "великий отход". Малко хора знаят, че в белогвардейската митология така се нарича хаотичното отстъпление на адмирал Колчак, тръгнал от Сибир да завладява болшевишка Москва, но избутан обратно зад Урал от болшевиките. Месеци наред неговите войници и офицери на все по-малки групи и накрая сами се скитат из степите на Централна Азия, докато накрая не изчезват. Очевидно днешните кремълски пропагандатори не са запознати с тази история. Ако бяха, щяха да са наясно, че след "великий отход" няма "великая победа", а само унизителна и мъчителна смърт.

Между другото, в руския език "отход" има още едно значение: на производствен отпадък, който може да бъде използван за нещо полезно след преработка ("нефтяной отход"). Заета в своя "великий отход", Путинова Русия е на път да стане точно такъв "отход". Не след дълго пред световната общност ще застане въпросът: в какво и как да бъде преработена Русия, че да може да служи за нещо полезно?