Стъпка назад в спора с Македония всъщност ще е голяма победа

Васил Кънев 19 януари 2022 в 07:33 11369 7

Казусът с Република Северна Македония става все по-спешен, а решения не се предлагат, въпреки променения подход на новото правителство. Защо българската страна не бива разбрана, какъв е българския интерес и какво можем ние да променим за да го защитим и да решим казуса?

Конфликтната точка

Същността на конфликта между двете държави е в тълкуването на някои исторически факти и последствията от това. В официалната българска позиция се иска спазване на всички клаузи и определения от “Договора за добросъседство” (2017 г.), гаранции за липса на териториални претенции, отказ от малцинствени претенции, ревизия на учебните програми и премахване на табели и надписи, насаждащи омраза срещу българите. От своя страна Скопие настоява, че България трябва да признае наличието на македонско етническо малцинство на нейна територия, да се отрече от някои български възрожденци и да започне да ги приема като хора с македонско самосъзнание. В македонското общество с годините е посят страхът, че всичките им съседи имат териториални претенции към тази малка държава и представителите й не изпускат и най-малката възможност да се представят като жертви.

Българският интерес

Ние сме народ, който в момента намира причини за гордост основно в историята или някое спортно постижение (същото се забелязва и там). В резултат на националните катастрофи и държавните фалити сме пропити от комплекси и злоба срещу всички, които са имали роля в тези наши падения. Но ние винаги сме намирали начин да излезем от трудните ситуации и да изправим гордо глава. Редно е да го направим и сега, с чест и достойнство.

До края на Втората световна война, макар вътрешно разделени, спорещи, противопоставящи се, ние имаме един национален идеал, който обединява всички. Гордеем сме със Съединението и мечтаем да го доведем до край, защото за всички в онова време това е само началото, остават Македония и Одринско. Моделът, който ни води, е Българската екзархия призната от султана през 1870 г. На нейна база се формира и българската нация. След всеки неуспешен опит за това обединение следват вълни от бежанци към България и репресии срещу останалите по родните си места. В тези години е било лесно да се формулира българският интерес, защото той се е подчинявал на националния идеал, но в сегашно време ние нямаме такъв идеал и вероятно по тази причина различни хора определят този интерес по различен начин.

Безспорен факт е обаче, че както преди, така и сега имаме обществен консенсус по отношение присъединяването на Северна Македония към Европейския съюз. Би трябвало да е пределно ясно за всеки един българин, че е в наш интерес тази република възможно най-бързо да стане част от ЕС, което ще ни даде възможност да засилим сътрудничеството си, търговията, културния обмен и да намалим антибългарското влияние там.

В същото време, ние наложихме вето, което е подкрепено от всички политически партии и няма политик, държавник или общественик, който да се е противопоставил на този акт, тъй като моментално ще бъде анатемосан от обществото. Но защо е така? Хем е в наш интерес да съдействаме за присъединяването, хем му се противопоставяме и това среща пълна подкрепа в обществото?!

Когато вървяхме по пътя към Европейския съюз, ни бяха поставени редица условия, включително и от Гърция и ние изпълнихме всички, без да се оплакваме. Когато Република Македония пое по този път (2005 г.), първи се противопоставиха гърците и поставиха условия, които след тежки преговори (до 2018 г.) бяха приети и държавата се преименува от Република Македония на Република Северна Македония. Макар и болезнено, гражданите ù го приеха, а и вероятно годините, в които международните организации използваха БЮРМ (Бивша югославска Република Македония) им бяха достатъчни, за да осъзнаят, че ако не го направят, ще останат в изолация.

Нашето отношение не бива да бъде като гръцкото, защото тези хора са наши братя, които са останали в пределите на друга държава. Не трябва и да е мекушаво, защото ако приемем безусловно сегашната република, то ние правим много лоша услуга на Европейския съюз. Защото в Северна Македония все още тъгуват по Титова Югославия, защото силата на сръбските и руските служби е огромна, защото все още се извършват репресии срещу хора с българско самосъзнание, защото няма върховенство на закона, защото не са разсекретени досиетата на бившите служби и не са признати зверствата на комунистическия режим, защото пропагандата е държавна политика.

Какъв би бил в тази сложна ситуация един постижим интерес? Какво ново и различно можем да предложим, което досега не сме опитвали? Как да направим така, че хем да не предадем борбата на дедите си, хем да приемем компромис с наши твърди позиции, за да постигнем съгласие?

Този исторически момент ни дава възможност да постигнем първа дипломатическа победа от обявяването на Независимостта насам и сме длъжни да дадем всичко, на което сме способни. Но за да се справим успешно е необходимо, първо да погледнем към себе си и нашите грешки в миналото, да признаем за какво сами сме виновни и така да намерим пътя към компромиса.

Историческият ни принос

Тази република сега съществува заради нас, българите. Ние първи измисляме македонския етнос във времената, когато се формира нацията като концепция по тези земи (18. век) и го правим чрез труда на Спиридон Габровски - “История во кратце о болгарском народе словенском”, в който той развива теорията за древния ни произход, стигащ до твърдението, че Александър Македонски е с български произход. Този текст, който се пази в Санкт Петербург, той базира на „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. Вероятно мотивите му тогава са били свързани с модерното за тези времена състезание по античност. Всеки етнос по тези земи се стреми да докаже, че е най-древният на Балканите.

Съществува и друга теза, че всичко възниква в края на 19. век при публикуването в Белград на “Речник од три језика” от Георги Пулевски, чрез който той се опитва да обособи различен от българския македонски език. Впоследствие той се отказва от тази инициатива и написва “"Язичница. Содержающая староболгарски язик, а уредена ем исправена, да се учат болгарски и македонски синове и керки", в който приема македонското наречие за български диалект.

В началото на 20-и век тази концепция е прегърната от сръбските националисти, които също имат своите апетити към региона, и я обръщат изцяло срещу нас. Впоследствие югославските комунисти доразвиват концепцията и ликвидират всички, които и се противопоставят, дори и такива, които само не я приемат. Така, в резултат на многогодишни репресии, македонската идентичност бива наложена със сила на останалите след войните българи.

Водени от прекалена гордост и самоувереност заради военните победи срещу Османска империя, ние правим стратегическа грешка и започваме Междусъюзническата война, обвинявайки Сърбия и Гърция в заграбване на части от Македония и репресии върху българското население там. Всички знаем катастрофалните последствия за България от тази война и едно от тях е създаването на Вардарска бановина като част от Сърбия и впоследствие от Кралство Югославия, което се създава след Първата световна война. Така ние губим битката за този регион и неговото население.

Към днешна дата тази република се населява от хора, които се самоопределят като македонци, албанци, турци, цигани и други. В графата "други" влизат групите под 1%. Българите са под 0,1% и не са вписани в Конституцията, макар че се очакват резултатите от преброяването тази година, което може да даде малко по-различна картина.

Ние създаваме и революционната организация, която се бори за свободата на българите в земите, останали под османска власт и я кръщаваме ВМОРО - Вътрешна македоно-одринска революционна организация. След Първата световна война и безвъзвратната загуба на Одринска Тракия я преименуваме на ВМРО.

В днешни дни съществуват политически партии с това име и в двете страни. Тези партии обаче не си партнират, не се харесват и постоянно се нападат. Тамошната ВМРО отстоява македонизма, а нашата - българския национализъм. През 90-те години се наблюдава известно разцепление в македонската ВМРО, породено от македонци с възродено българско самосъзнание, които искат републиката да се сближи с България и настояват това да се случи по политически път чрез усилията на ВМРО. Тези хора биват наказани и репресирани и това движение в партията е унищожено.

Нашият принос за създаването на тази нация е съществен и днес сме свидетели на резултата от историческите ни грешки. Не бива да се чудим откъде и защо в тази република антибългаризмът е национална доктрина, както и не бива да им се сърдим. Редно е да подходим като по-голям и по-мъдър брат и да намерим пътя към сдобряването ни, а това може да стане чрез компромис. Но какъв да е той?

Компромисът като средство за дипломатически успех

Българската позиция е ясна за нас, но не и за западните партньори. Водещите държави в ЕС и САЩ оказват натиск върху нашите държавници да направим компромис, защото от геополитическа гледна точка е по-добре за тях Северна Македония да стане член на ЕС. Но защо не си дават сметка тези наши партньори каква бомба със закъснител е приемането на тази държава в Съюза, без да се е реформирала и без да е премахнала езика на омразата от националната си политика? Отчасти вината е и наша, защото е трудно да убедим западните дипломати, че македонската нация и език са създадени, стъпвайки на антибългаризма. Всички ни гледат с недоумение, когато го твърдим. Така и не успяхме да ги убедим, че югославският комунистически режим е извършвал репресии срещу българите, само защото имат смелостта да твърдят, че са такива. В същото време чрез официалната позиция на Министерството на външните работи ние искаме реабилитация на тези жертви и адаптация на учебниците, които да отразяват обективно общата ни история. Искаме го от хора, които категорично отричат да имаме обща история. Създадохме и историческа комисия, която би трябвало да реши споровете, но тя така и не успява, дори генерира нови. Редно е да отбележим и че официалната ни позиция не отразява напълно настроенията в обществото. Съществуват много българи, които отказват да приемат, че македонска нация съществува, макар целият свят вече да го е признал. Така че ние също имаме върху какво да работим във вътрешен план, за да постигнем добросъседство. Какъв компромис ни е необходим обаче, за да задвижим процеса?

На първо място ние като общество трябва да бъдем толерантни към тяхното желание да бъдат признати. Само ние не ги признаваме, дори гърците ги признаха. Не виждам защо да не признаем съществуването на такива хора и в България. Може да са няколко човека, но щом искат да имат организация, е редно да им позволим, защото като не го правим, следват осъдителни присъди в Страсбург за нашата държава. По отношение езика също е видно за всеки българин, че той е доста отдалечен от нашия и приближен до сръбския. Към днешната дата този език е много различен от българския. Сигурен съм, че можем да намерим компромис по тази тема, стига от македонска страна да признаят историческата връзка между двата езика. Толкова много години са работили да отдалечат македонския от българския, че не можем да отречем резултата. Трудно бихме постигнали някаква промяна в самото название, например да го преименуват на македоно-български, независимо, че има много примери на държави в ЕС, които говорят на наречия, но не настояват, че говорят различен език, такива са Австрия, Швейцария и Белгия.

На второ място, трябва да смекчим тона и да не звучим ултимативно. Поставянето на ултиматуми не е добронамерено отношение. Не мисля, че имаме право да искаме ревизия на историографията им. Това е техен вътрешен въпрос, а и не е належащ. Не би трябвало това да е причина за спиране на евроинтеграцията. По тези теми ще можем да работим дълги години, след като РСМ стане член на ЕС.

Отстъпвайки, всъщност настъпваме

Много българи се страхуват да приемат македонската нация за реалност и сочат различни елементи от тяхната историография, но в това няма нищо страшно, защото впоследствие ще ни отвори много възможности.

Общоизвестно е, че над 120 000 граждани на тази република имат български паспорти. Процедурата за тях е лека, защото изисква доказване на български произход, което е лесно за почти всеки македонец, изисква се и нотариално заверена декларация, че заявителя е с българско самосъзнание. Чака се дълго, защото се налагат проверки от службите ни за сигурност, които отнемат най-много време.

Тази тема е основна в македонското общество, дори се искат оставки на македонски държавници, които имат такъв паспорт, докато тук се намериха “патриоти”, които генерираха финансови приходи покрай този процес.

Какво обаче печели българската държава от това? Знаем, че хората там са били сложени под стоманен похлупак и са им втълпявани редица неистини или изопачени исторически факти и единственият начин да изчистим тази пропаганда е като дадем възможност на хората сами да открият истината.

Има много примери за македонци, които, стъпвайки в България и научавайки повече за нея, откриват истината за своя произход. Такъв пример е една красива девойка с име Диана Миличевич, чийто баща е сръбски офицер, а майка ù е родом от Щип. След като взима български паспорт, тя започва да учи тук и да открива все повече и повече истини за историята, достигайки до прозрението, че всъщност е българка. Това се случва, след като изкарва известно време в България и без някой да ù е натяквал каква е.

Но не и задължително да живее един македонец в България, за да възроди самосъзнанието си. Пример за такъв човек е популярния ютубър Боби, израснал в Германия, който прави видеа на тема здравословен живот и бодибилдинг. Възпитан е като македонски славянин, докато в един момент не се обръща към православната религия и започва да се интересува от история. Сам открива, че е българин, прави си дори ДНК тест, който го потвърждава, прави и няколко видеа по темата.

Разбира се, не всички ще я открият сами, има такива, за които историята няма никакво значение, такива са повечето млади хора днес.

Такъв пример срещнах и аз в една компания, в която работех. Бившият ми колега е от Делчево и говори отличен български. Дошъл е да завърши тук висшето си образование, след което си намира работа и си купува апартамент. Заживява тук като български гражданин и никой не може да улови неговата различна националност, на която той обаче държи.

По време на служебните екскурзии, след няколко наздравици всеки път имах неблагоразумието да повдигна темата за неговото самосъзнание и впоследствие търпях критики за тази си инициатива от другите колеги. Чудех се как и защо този човек не желае да разрови миналото, да открие истините, да разбере повече за своя род. Бях досаден и натякващ, нещо, което няма как да бъде прието добре, не само от него, а от почти всеки човек. Аз на негово място бих се чувствал некомфортно. И този човек ми каза - “Не ме интересува какво е било, така сме учили в училище и толкова. Аз няма да си променя самосъзнанието, мен историята не ме интересува, искам да работя, да си живея живота и да се забавлявам”.

Трудно ми беше, но го разбрах. Днешните млади хора в по-голямата си част не се интересуват от история, други неща ги вълнуват, а ние, с непрекъснатото връщане на историята, само засилваме негативните емоции у тях. Надявам се той скоро да си намери тукашна жена, да създаде семейство и с годините съм сигурен, че инжектираният в неговото съзнание македонизъм ще отшуми. Но ако обкръжението му непрекъснато натяква какъв е и го заяжда по тази тема, не само, че няма да отшуми, но и ще се втвърди.

Затова ние трябва да сме наясно с характеристиките на времето, в което живеем и да акцентираме върху адекватни инструменти. Такива инструменти са пазарните. В днешно време се водят икономически войни по цял свят. И неслучайно най-силната икономически държава е и най-силна военно. Засилването на търговията ще засили и културния обмен.

В момента, в който границата падне, много повече македонци ще идват тук и, както много други преди тях, ще се изненадват от топлото посрещане, защото са закърмени с омраза към България и любовта, която им даваме, ги изненадва и променя.

Идеята на новия министър-председател Кирил Петков да се създадат работни групи, които да търсят ползите за двете страни от бъдещето присъединяване, е чудесна. Този подход даде положителен резултат при съставяне на новото ни правителство и можем да предположим, че ще даде и при преговорите с Република Северна Македония.

Нека на първо място да поставим икономическия потенциал и след това всичко останало. Нека има общи комисии, които да излизат с общи позиции и конкретни решения. Единствената комисия, която се съмнявам да излезе с обща позиция е историческата и заради това е добре да предложим международен арбитраж. Нека историци и лингвисти от европейските държави, които са изучавали в детайли историята на Балканите, да я създадат и да предложат решение, защото ние никога няма да успеем и ще се въртим в омагьосан кръг.

Гражданите на Република Северна Македония заслужават да станат част от Европейския съюз и да се освободят от старите си зависимости, които ги възпират по пътя им към изграждането на една модерна и свободна държава! Нека и този път им помогнем!

Източници и препратки:

Българска екзархия – Уикипедия

Спор за името на Република Македония – Уикипедия

Macedonian nationalism - Wikipedia

Македонизъм – Уикипедия

История во кратце о болгарском народе словенском – Уикипедия

Вардарска Македония – Уикипедия

Second Balkan War - Wikipedia

Междусъюзническа война – Уикипедия

Население на Северна Македония – Уикипедия

Macedonians (ethnic group) - Wikipedia

AM I REALLY MACEDONIAN ? | TRUTH ABOUT NORTH MACEDONIA | GREEK , BULGARIAN ?

DNA TEST RESULTS ! My Heritage + GedMatch | North Macedonia

Bobby's Perspective - YouTube

https://www.mfa.bg/bg/news/30248

"История во кратце о болгарском народе словенском" (1792г) - Пето издание, ГУТА-Н, 2019г. Препис на Минчо Минчев.

"Язичница. Содержающая староболгарски язик, а уредена ем исправена, да се учат болгарски и македонски синове и керки" Ръкопис от Георги Пулевски 1892г.

“Речник од три јазика” - Ѓорѓија Пулевски - 1875 г.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1859

7

Ronik

23.01 2022 в 15:19

Личи си кой спонсорира медията

1023

6

Забавник

19.01 2022 в 10:16

Ядоасх се и ме хвана срам от прочетеното. Толкова слаб народ ли сме вече, че даже някои хора одобряват написаното. Слава богу, че България изезе с официална позиция по въпросът пред няколко дни. Защото типът хора "отстъпвайки настъпваме" , един двама да завлекат с глупостите си е трагедия.

12044

5

Christina Ostrikova

19.01 2022 в 10:07

Компромис се прави от този, който иска, а не от този който дава. Ние направихме предостатъчно, затваряйки си очите пред арогантността на новоизлюпената държава. И не разбирам за кого точно приемането на РСМ в ЕС е спешно, защото за България не е!

2210

3

fishcake1

19.01 2022 в 09:22

А малко хора се сещат, че като Македония влезе в ЕС, страните и народите ще се сближат много повече. В момента границата между Белгия и Холандия минава през средата на улици и кафенета - хората говорят и се сближават - а при нас, един и същ народ с две години, се дели, запира и иска да бъде разделен. Чак си мечтае за стъпка назад в сближаването.

11300

2

yoghurt

19.01 2022 в 08:20

Няма шанс ( : . Ако безродството беше победа, нямаше да сме тук, преведени с името си. Неслучайно има непреходни ценности - те удържат напорите на времето. А преходните ценности? Какво ще кажете за племена без език, ползващи чужда азбука, и менящи си лексиката поради модата? Да, говоря за реформата на Луи XIV във френският, именно. Прав им път, на които искат, нека се съюзяват - “по-добре спор за благочестието, отколкото единство в ущърб на вярата”.

22547

1

dolivo

19.01 2022 в 07:58

чудесна статия!

да не смесваме ябълки с круши, ЕС присъединяване с междусъседски спор.

Само анти-ЕС политици могат да спечелят от неприсъединяване. Това са жени, деца и мъже които са ни най-близки по душа.

Корумпирани политици, точно както и ние ще имат и те. Не може да държим заложници хората.