Перспективите пред протеста: въпроси и предложения

Подобно на мнозина и аз съм вдъхновен от неочаквания изблик на гражданска енергия, намерил израз в масовите протести срещу създаденото преди близо година коалиционно управление, бързо превърнало се в символ на некадърност, управленска безпомощност и най-вече за корумпираност. Приятно съм изненадан от куража и ясно заявената принципна позиция срещу различните прояви на несправедливостта и нейните носители в нашата родина от страна на протестиращите. Като участник в протестите не мога да не изпитам задоволство от досегашните им успехи, най-яркият от които е подаването на оставка на вредното за родината ни правителство. Донякъде съм заразен от ентусиазма и решимостта, особено на младите ми сънародници, да се премахне установеният в държавата ни клиентелистки модел на управление.

Същевременно искам да изразя притеснението си от нарастващата вероятност настоящия взрив на гражданска активност да приключи само с отстраняване от властта на няколко особено дразнещи фигури и партийни субекти. Без съмнение провеждане на свободни и честни избори е първостепенна тактическа задача, като увеличаването на избирателната активност, вкл. чрез използване на будеща доверие технология при провеждането им, е от изключително значение за техния успех. Ала убеждаването на мнозинството негласуващи сънародници да се включат в предстоящите избори не може да стане просто с предложение за подмяна на лицата в политическия процес. Нужни са приемливи за обществото мерки за трайно подобряване живота на хората в страната. В тази връзка е важно участниците в настоящите протести да си зададем въпроса докъде се простират амбициите на нашето начинание. Питам се дали участващите в него сме в състояние да преминем от фазата на отхвърляне на отблъскващи управленски практики на конкретни политически дейци и партийни формации в настоящия момент към позитивно формулиране на дългосрочна визия за развитие на държавата ни.

Иска ми се да вярвам, че чрез самоорганизация на достатъчно широк кръг от активни съмишленици при мобилизиране експертния потенциал на нацията биха могли съвместно да изработим програма за постигане на легитимни цели в обществен интерес, която да оповестим в публичното пространство и за която да потърсим подкрепа първоначално сред своите съграждани, а впоследствие и сред наличните или новосъздадени политически субекти на предстоящите парламентарни избори. Ала само с желания, надежди и мечти далеч не се стига – нужен е трезво осмисляне на ситуацията и поставяне на реалистични цели.

За да осъзнаем перспективите пред протестите е нужно участниците в тях да си дадем отговори на няколко ключови въпроси:

1. От какви принципи се ръководим в действията си? Изповядваните от мен са: умереност в поведението срещу мисловните и поведенчески увлечения, залитания и изпадане в крайности; реформизъм – постепенно усъвършенстване на социално-културната и икономическата среда; здрав разум, изразен в обосноваване на оповестяваните предложения чрез факти и аргументи, а също разбиране и подкрепа на чуждите смислени предложения; почтеност, проявяваща се както в последователно спазване на възприетите от участници в социалния живот морални ценности и норми, така и поемане на отговорност за изпълнението на поетите конкретни ангажименти.

2. Дали убедено приемаме и сме готови да защитаваме либерално-демократичната политическа система със стоящите в нейната основа хуманистични ценности, при отхвърляне на алтернативни недемократични типове управление? Моят отговор е положителен.

3. Дали приемаме като безусловни дадености закрепените в Конституцията на страната ни: държавно устройство (парламентарна република с разделение на властите); социална държава (с нейния основен принцип на ‘солидарност’); политически модел (с принципа на партийния плурализъм и основна форма ‘представителна демокрация’); наличие на силно гражданско общество (с принципа за ‘свободно сдружаване на гражданите’); пазарно стопанство (с принципите за ‘неприкосновеност на частната собственост’, ‘свободна стопанска инициатива’ и ‘пълноценна конкуренция’ без монополи, картели и нелоялни практики); правова държава (с принципи за ‘върховенство на закона’, т.е. еднакво прилагане на юридическите норми към всички граждани, както и спазване на международното право, вкл. активно и лоялно членство на държавата ни в международни организации като Европейския съюз, Североатлантически пакт /НАТО/ и др.)? Приемам ги без колебание.

4. Каква е непосредствената задача на сегашите протестни действия – дали отстраняването от властта на настоящите лидери на омразния за мнозинството българи клептократичен модел за управление на държавата или замяната му с такъв, който осигурява социална справедливост във всичките нарушени у нас форми (морална, правна, икономическа, политическа и др.)? Ще ми се да вярвам, че протестиращите граждани сме в състояние да си поставим по-амбициозната от двете задачи.

5. Каква е генералната цел на съвместното ни начинание – дали само подмяна на политическия елит с подготвени управленци и нравствени личности или създаване и внедряване в живота на дългосрочна визия за развитието на страната ни? Смятам, че има смисъл да се направи опит за формулиране на съдържателна програма за подобряване качеството на живота на българските граждани, чийто ориентир да бъде ‘индекса на човешкото развитие’ (Human Development Index) на 'Програмата на ООН за развитие' (UNDP) с неговите критерии и показатели, както и включване в реализацията на световната програма за устойчиво развитие на човечеството, приета от ООН през 2015 г.

6. Какви да бъдат насоките и конкретните мерки за провеждане на така нужните реформи на основните социални системи (здравна, образователна, съдебна, правоохранителна, социална, пенсионна и др.) в нашата страна, които да прекратят техния упадък и да им дадат перспектива за развитие? През последните десетилетия публично съм оповестявал редица мои предложения в отговор на това питане.

7. Какъв да бъде подходящия инструмент за взаимодействие между самите граждани, както и между тях и техните политически представители, съотв. административни органи, чрез който те да се въвлекат в изработването на държавната политика и да оказват натиск върху органите, които да я провеждат? Вече съм предлагал публично създаването на национално движение с име Форум за публична политика „Граждански дневен ред”.

За да има шанс за успех поредния импулс за съществена промяна битието на българските граждани е важно ангажиралите се с тази задача: а) да определим потенциалните си съмишленици и поддръжници сред конкретни социални слоеве и групи; б) да разпознаем опонентите и противниците, които ще се противопоставят на промените; в) да осъзнаем потенциалните препятствия пред предлаганите конкретни инициативи; г) да осмислим опита – позитивен и негативен – от провежданите след краха на тоталитарния социализъм реформи в страната; д) да наберем информация за актуалното състояние на държавата и да направим преглед (ревизия) на планираните и/или осъществени начинания в приети на национално ниво стратегически документи; е) да открием и да популяризираме съществуващи позитивни примери от собственото минало (инициативи на отделни личности или групи от такива), от съвременността (начинания с полза за постигане целите на проекта), от чужбина (с потенциал за приложение в страната); ж) да окажем подкрепа за налични смислени проекти в ход; з) да сме готови да се включим в обсъждане на предложения за бъдещи действия на отделни граждани, неправителствени организации, политически субекти; и) да прекратим участието си в протестите, ако те изневерят на своите цели или се превърнат в самоцел.

При целенасочена предварителна подготовка е възможно подобен социално-политически експеримент, нямащ аналог в досегашния публичен живот у нас, да има успех. При добронамереност и конструктивни действия на евентуалните участници в него би могло да се постигне обединяване както на наличните, така и на новопоявили се граждански групи, които съвместно да създадат полезен резервоар от идеи и предложения, канализиращ енергията на активните граждани у нас. Предвид неблагоприятната публична среда и липсата на натрупан опит вероятността подобен проект да успее не е голяма, но няма принципни пречки да бъде направен опит за неговата реализация. Постигането дори само на частични резултати би си струвало усилието. Чрез тях ще се демонстрира, че такъв начин за правене на съдържателна политика у нас има смисъл да бъде използван занапред като алтернатива на досегашната незадоволителна практика.

Добрин Тодоров, участник в протестите от 2025 г.

Следете новините ни в GoogleNews