New York Times: Тайната история на войната в Украйна - Част I

От стр. 2

Малко след това, почти 20 украински специалисти – офицери по разузнаване, специалист по оперативно планиране, по комуникации и управление на огъня започват да пристигат във Висбаден. Всяка сутрин, спомнят си офицерите, украинците и американците се събират, за да наблюдават руските оръжейни системи и сухопътни сили и да определят най-подходящите, най-ценните цели. Приоритетните списъци се предават на Центъра за интегрирана разузнавателна информация, където се анализират потоци от данни, за да се локализира местоположението на целите.

Процесът поражда фин, но напрегнат лингвистичен дебат: Предвид деликатността на мисията, не е ли прекалено провокативно да се наричат целите „цели“?

Някои офицери смятат, че „цели“ е адекватен термин, а други ги наричат „интел наводки“, защото руските сили са в постоянно движение и информацията трябва да се проверява на терен.

Дебатът се урежда от генерал-майор Тимъти Д. Браун, началник на разузнаването на Европейската група: Местоположенията на руските сили ще се наричат „точки на интерес“, а разузнаването за въздушни заплахи – „следи на интерес“.

„Ако някой някога те попита: "Предавате ли цели на украинците?" можеш смело да отговориш: "Не, не предавам",“ обяснява един американски служител.

Всяка точка на интерес трябва да спазва правилата за споделяне на разузнавателна информация, създадени за намаляване на риска от руско отмъщение срещу партньорите по НАТО.

Няма да има точки на интерес върху руската територия. Ако украинските командири искат да действат в Русия, те трябва да разчитат на собствената си разузнавателна информация и произведени в Украйна оръжия, обяснява генерал Забродски.

„Съобщението ни към руснаците бе: "Тази война трябва да се води в рамките на Украйна", казва старши американски служител.

Белият дом забранява споделянето на разузнавателна информация за местоположенията на „стратегически“ руски лидери, като командира на въоръжените сили, генерал Валери Герасимов. „Представете си какво би означавало за нас, ако разберем, че руснаците помагат на друга държава да елиминира нашия президент,“ казва друг старши американски служител. „Веднага влизаме във война,“ добавя той. По същия начин Работна група „Дракон“ не може да споделя разузнавателната информация, която идентифицира местоположението на отделни руснаци.

Как работи системата: „Дракон“ съобщава на украинците къде се намират руските сили, но за да защити източниците и методите си от руски шпиони, не разкрива как е стигнала до тази информация. Всичко, което украинците виждат качено криптирано в облака, са редове от координати, разделени на категории – Приоритет 1, Приоритет 2 и така нататък. Както си спомня генерал Забродски, когато украинците питат защо трябва да вярват на разузнаването, генерал Донахю им отговаря:

„Не питайте как се стигнали до тази информация. Просто вярвайте, че когато стреляте, ще ударите целта и ще останете доволни от резултатите. А ако не сте доволни, ми кажете и следващият път ще го оправим.“

Системата влиза в експлоатация през май. Първата цел е бронетранспортьор, оборудван с радар, известен като „Зоопарк“ (РЛК "Зоопарк-1М"), който руските сили могат да използват за откриване на оръжейни системи като украинските М777. Центърът за интегрирана разузнавателна информация открива „Зоопарк“ близо до окупирания от руснаците Донецк в източната част на Украйна.

Украинците подготвят капан: стрелят по руските линии, а когато руснаците активират „Зоопарк“, за да проследят откъде идва огънят, центърът за разузнавателна информация определя неговите координати.

Генерал Забродски спомня, че в определения ден ген. Донахю се обажда на командира на батальона: „Чувстваш ли се добре?“, пита той. „Чувствам се страхотно,“ отговаря украинецът. След това Донахю проверява спътниковите изображения, за да се увери, че целта и М777 са правилно позиционирани, и едва тогава артилеристът открива огън и унищожава „Зоопарк“. Един американски служител си спомня: „Всички възкликнаха: ‚Да, ние можем да го направим!‘“

Остава обаче критичният въпрос: След като успяхме срещу една неподвижна цел, можем ли да използваме системата срещу множество цели в мащабна динамична битка?

Такава е битката в Северодонецк, където руснаците се опитват да създадат плаващ мост за преминаване по река и след това да обкръжат и завземат града. Генерал Забродски го нарича „дяволски добра мишена“.

Битката, която следва, се разглежда като важна ранна украинска победа. Плаващите мостове се превръщат в капани; според украинските оценки поне 400 руснаци са загинали на тях. Не се споменава как американците осигуряват точките на интерес, които помагат да се възпрепятства руската атака.

През първите месеци бойните действия се концентрират главно в източната част на Украйна, но американските разузнавателни служби проследяват руските движения на юг, особено голямото струпване на войски близо до Херсон. Скоро няколко екипа с М777 се преместват, а Работна група „Дракон“ започва да подава точки на интерес за удари по руските позиции там.

С натрупан опит, групата „Дракон“ генерира точки на интерес все по-бързо, а украинците стрелят по тях с нарастваща точност. Колкото повече доказват своята ефективност с М777 и подобни системи, толкова повече коалицията изпраща нови, а Висбаден осигурява още повече точки на интерес.

Генерал Забродски си спомня: „Знаете ли кога започнахме да вярваме? Когато Донахю каза: "Това е списък с позиции." Проверяваме списъка и казваме: "Тези 100 позиции са добри, но ни трябват останалите 50." И те изпращат останалите 50.“

М777 се превръщат в неизменната опора на украинските сили. Но тъй като обикновено не могат да изстрелят своите 155-милиметрови снаряди на разстояние, по-голямо от 15 мили, те не могат да се сравняват с огромното превъзходство на руските сили по численост и техника.

За да предоставят на украинците компенсиращи предимства по отношение на точност, скорост и обхват, генералите Каволи и Донахю скоро предлагат значително по-голям скок – осигуряват системи за артилерийски ракетни удари с висока мобилност, известни като HIMARS, които използват спътниково насочени ракети за изпълнение на удари на разстояние до 50 мили.

Последвалият дебат отразява еволюиращото мислене на американците. Пентагонът се съпротивлява, защото не иска да изчерпи ограничените запаси на HIMARS в армията. Но през май генерал Каволи посещава Вашингтон и излага аргументи, които в крайна сметка убеждава всички.

Селесте Уоландър, тогава помощник-министър на отбраната за международна сигурност, си спомня: „Мили винаги  казваше: "Имаме малка руска армия, която се бие с голяма руска армия. И двете се бият по един и същи начин. Така украинците никога няма да победят.""

Аргументът на генерал Каволи е, че „с помощта на HIMARS те ще могат да се бият като нас – и така ще започнат да побеждават руснаците.“

В Белия дом Байдън и неговите съветници претеглят този аргумент и страховете, че засилването на украинските действия ще доведе Путин до паника и той ще разшири войната. "Когато генералите поискат HIMARS", казва един служител - моментът прилича на „стоим на тази линия, чудейки се, дали ако направим една стъпка напред ще избухне Трета световна война. И когато Белият дом направи тази стъпка, групата „Дракон“ се превърна в цялата задфронтова администрация на войната.“, казва същият високопоставен държавен служител.

Висбаден наблюдава всеки удар с HIMARS. Генерал Донахю и неговите помощници преглеждат списъците с цели на украинците и им дават съвети за позиционирането на пусковите установки и синхронизацията на ударите. Украинците трябва да използват само координати, предоставени от американците. За да изстрелят бойна глава, операторите на HIMARS се нуждаят от специална електронна карта-ключ, която американците могат да деактивират по всяко време.

Удрите с HIMARS, които водят до 100 или повече руски загинали или ранени, идват почти всяка седмица. Руският контингент е объркан. Моралът на руснаците пада рязко, а с него и волята им за борба. И когато арсеналът от HIMARS се увеличава от осем на 38, а украинските стрелци стават все по-умели, един американски служител заявява, че щетите се увеличават петкратно.

„Ставаме малка част – може би не най-добрата част, но малка част – от вашата система,“ обяснява генерал Забродски, добавяйки: „Повечето държави постигат това в рамките на 10, 20, 30 години. Но ние бяхме принудени да го постигнем за няколко седмици.“

Πродължениеτο е тук:

Тайната история на войната в Украйна. Част II на статията на New York Times

Следете новините ни в GoogleNews