New York Times: Тайната история на войната в Украйна - Част I

От стр. 1

Част I:

Изграждане на доверие — и машина за убиване

През средата на април 2022 г., около две седмици преди срещата във Висбаден, американски и украински военноморски офицери провеждат рутинно обаждане за споделяне на разузнавателна информация, когато на екраните им се появява нещо неочаквано. Според бивш старши офицер от американската армия, американците казват: "О, това е "Москва"!". Украинците отговарят: "О, Боже. Много благодарим. Довиждане.".

"Москва" е флагманът на Черноморския флот на Русия. Украинците го потопяват.

Това е значителен триумф и демонстрация на украинското умение и руската некомпетентност. Но едновременно с това този епизод отразява хаотичното състояние на украинско-американските отношения в първите седмици на войната.

Американците са гневни, защото украинците не предупреждават за предстоящата атака. И са изненадани, че Украйна притежава ракети, способни да достигнат кораба. Има и паника, защото администрацията на Байдън не е планирала да подпомогне украинците в атакуването на такъв мощен символ на руската сила.

Украинците, от своя страна, имат основания за дълбоко вкоренения си скептицизъм.

Войната, според техните виждания, започва през 2014 г., когато Путин анексира Крим и подклажда сепаратистки бунтове в Източна Украйна. Президентът Барак Обама осъжда анексирането и налага санкции на Русия. Но страхувайки се, че американската намеса може да провокира пълномащабна инвазия, той разрешава само строго ограничено споделяне на разузнавателна информация и отхвърля призивите за отбранителни оръжия. „Одеялата и устройствата за нощно виждане са важни, но войната не може да се спечели с одеяла“, се оплаква тогавашният украински президент Петро Порошенко. В крайна сметка Обама малко разхлабва ограниченията върху разузнавателната информация, а Тръмп, през първия си мандат, ги разширява още повече и доставя на украинците първите противотанкови ракети Джавелин (Javelin).

В съдбоносните дни преди пълномащабното руско нахлуване на 24 февруари 2022 г., администрацията на Байдън затваря посолството в Киев и изтегля целия военен персонал от страната (на малък екип офицери от ЦРУ е разрешено да останат). По думите на украинците, старши офицер от американската армия им е казал: "Руснаците идват, ще се видим. До скоро."

Когато американските генерали предлагат помощ след инвазията, те се сблъскват със стена от недоверие. „Ние се бием с руснаците. Вие не. Защо трябва да ви слушаме?“, казва командирът на сухопътните сили на Украйна генерал-полковник Олександър Сирски, на американците при първата им среща.

Генерал Сирски бързо променя мнението си. Американците могат да предоставят разузнавателна информация за бойното поле, която неговите хора никога не биха могли да осигурят.

В първите дни това означава, че генерал Донахю и няколко негови помощници, предимно от телефоните си, предават информация за придвижването на руските войски на генерал Сирски и неговия екип. Дори тази импровизирана организация обаче засилва съперничеството в украинската армия между генерал Сирски и неговия началник, командирът на въоръжените сили, генерал Валери Залужни. За поддръжниците на Залужни генерал Сирски вече използва отношенията си за изграждане на предимство.

Ситуацията още повече се усложнява от напрегнатите отношения на Залужни с неговия американски колега генерал Марк А. Мили, председател на Съвета на началниците на щабовете.

По време на телефонните разговори генерал Мили поставя под съмнение исканията на украинците за оборудване. Раздава съвети за бойното поле, базирани на спътникова разузнавателна информация от екрана в неговия офис в Пентагона. Следва неудобно мълчание преди генерал Залужни да прекъсне разговора. Понякога той просто пренебрегва обажданията на американците.

За да ги накара да си говорят, Пентагонът създава сложна телефонна мрежа: помощник на Мили се обажда на генерал-майор Дейвид С. Болдуин, командир на Националната гвардия на Калифорния, който звъни на богат производител на дирижабли от Лос Анджелис, на име Игор Пастернак, израснал в Лвов с Олексий Резников, който по онова време е министър на отбраната на Украйна. Г-н Резников намира генерал Залужни и му казва: „Знам, че си ядосан на Мили, но трябва да му се обадиш.“, спомня си генерал Болдуин. 

Импровизираният съюз се превръща в партньорство, вследствие бързото стечение на обстоятелствата.

През март, когато тяхното настъпление към Киев се забавя, руснаците пренасочват амбициите си и своя военен план, изпращайки допълнителни сили на изток и юг — логистично постижение, което американците смятат, че ще отнеме месеци. Отнема две и половина седмици.

Генерал Донахю и командирът на американската армия в Европа и Африка, генерал Кристофър Г. Каволи, преценяват, че безнадеждно превъзхожданите по численост и въоръжение украинци ще загубят войната, ако коалицията не промени амбициите си. Тя трябва да започне да предоставя тежко офанзивно въоръжение — артилерийски батареи М777 и снаряди.

Допреди това администрацията на Байдън е организирала спешни доставки на противовъздушни и противотанкови оръжия. М777 са нещо съвсем различно - първата голяма крачка към подкрепата на мащабна наземна война.

Министърът на отбраната, Лойд Дж. Остин III, и генерал Мили поставят 18-та въздушна дивизия начело на доставката на оръжия и съветите към украинците как да ги използват. Когато Байдън одобрява М777, аудиторията "Тони Бас" се превръща в напълно функционален щаб.

Полски генерал става заместник на генерал Донахю. Британски генерал управлява логистичния център върху бившия баскетболен корт. Канадец наблюдава обучението.

Мазето на аудиторията се превръща в Център за интеграция, който събира разузнавателна информация за позициите, придвижването и намеренията на руските сили на бойното поле. Там, според служители на разузнаването, офицери от Централното разузнавателно управление, Националната агенция за сигурност, Агенцията за отбранително разузнаване и Националната агенция за геопространствено разузнаване се присъединяват към  офицери-разузнавачи от коалицията.

18-та въздушна дивизия е известна като Корпус „Дракон“; затова името на новата операция е Работна група „Дракон“. Единственото, което е необходимо за обединяване на отделните части, е да се преодолее неохотата у украинското висше командване.

По време на международната конференция на 26 април, във военновъздушната база Рамщайн, Германия, генерал Мили представя военния министър Резников и един от заместниците на Залужни на генералите Каволи и Донахю. „Това са вашите хора,“ казва генерал Мили, добавяйки: „Трябва да работите с тях. Те ще ви помогнат.“

Връзките на доверие започват да се изграждат. Резников се съгласява да говори с генерал Залужни. "Върнахме се в Киев и организирахме състава на делегацията за Висбаден. Така се започна“, казва бившият военен министър на Украйна.

Генерал Михайло Забродски. Снимка Nicole Tung for The New York Times

В центъра на партньорството са двама генерали — украинецът Забродски и американецът Донахю. Генерал Забродски е главният украински контакт във Висбаден.

Като много от връстниците си в украинската армия, генерал Забродски познава добре врага. През 90-те години той посещава военната академия в Санкт Петербург и служи пет години в руската армия.

Познава и американците - от 2005 до 2006 година учи в Армейския командно-щабен колеж на САЩ във Форт Левънуърт, Канзас. Осем години по-късно генерал Забродски води опасна мисия сред проруските сили в Източна Украйна, частично моделирана по известната разузнавателна мисия на конфедеративния генерала Дж.Е.Б. Стюарт около армията на генерала Джордж Б. МакКлейлан, Армията на Потомак. Това привлича вниманието на влиятелни фигури в Пентагона. Те разбират, че генералът е лидерът, с когото могат да работят.

Генерал Забродски си спомня първия ден във Висбаден: „Моята мисия беше да разбера кой е генерал Донахю? Каква е неговата власт? Колко може да направи за нас?“

Генерал Донахю е звезда в тайния свят на специалните сили. Заедно с отряди на ЦРУ и местни партньори, той лови лидери на терористите в сенките на Ирак, Сирия, Либия и Афганистан. Като водач на елитната Delta Force, той помага за изграждането на партньорство с кюрдските бойци за борба с Ислямска държава в Сирия. Генерал Каволи го нарича веднъж „герой от комикс“.

Донахю показва на генерал Забродски и неговия спътник, генерал-майор Олександър Кириленко, карта на обсадения Изток и Юг на Украйна, където руските сили ги превъзхождат по численост. „Можете да викате "Слава на Украйна’" колкото искате. Не ме интересува колко сте смели. Погледнете числата.“ След това ги запознава с плана за постигане на тактическо предимство на бойното поле до есента.

Първият етап започва. Украинските артилеристи се обучават на новите М777. Работната група „Дракон“ им помага да използват оръжията за забавяне на руското настъпление. След това украинците трябва да инициират контраофанзива.

В навечерието на контраофанзивата генерал Забродски пише на своите началници в Киев.

„Знаете ли, много страни искат да подкрепят Украйна. Но някой трябва да бъде координаторът, който организира всичко, решава текущите проблеми и определя какво ще ни трябва в бъдеще."

Казах на главнокомандващия: „Намерихме нашия партньор“, спомня си той.

Следва на стр. 3

Следете новините ни в GoogleNews