Тайната история на войната в Украйна. Част II на статията на New York Times

На 29 март 2025 г. New York Times публикува епохална статия за войната в Украйна.

Оригиналното заглавие е "The Partnership: The Secret History of the War in Ukraine. (This is the untold story of America's hidden role in Ukrainian military operations against Russia's invading armies)".

Автор е Adam Entous.

За написването на статията Адам Ентаус провежда над 300 интервюта за повече от година с представители на правителствени, военни и разузнавателни служби в Украйна, САЩ, Великобритания, Германия, Полша, Белгия, Латвия, Литва, Естония и Турция.

Докато някои се съгласиха да говорят открито, повечето поискаха имената им да не бъдат използвани, за да обсъждат чувствителни военни и разузнавателни операции.

Олександър Чубко и Джули Тейт допринесоха с изследвания, уточнява още NYT.

Позволяваме си да преведем изцяло статията, защото няма да е пресилено да се каже, че това е най-пълната история на войната в Украйна, публикувана някога в медиите, но Ви призоваваме да видите оригиналната статия на NYT (тя е платена), където има още много снимки и графики.

Поради огромния обем на статията, се налага да я публикуваме в две части. Това е втората част.

Част I можете да видите тук

Част II:

Когато победите Русия, ще ви направим сини завинаги

ОЩЕ НА ПЪРВАТА СИ СРЕЩА генерал Донахю беше показал на генерал Забродски цветна карта на региона, с американски и натовски сили в синьо, руски сили в червено и украински сили в зелено. "Защо сме зелени?" попита генерал Забродски. "Трябва да сме сини."

"В началото на юни, когато се срещнаха, за да проведат военно-игрово упражнение за украинската контраофанзива, седейки един до друг пред настолни карти на бойното поле, генерал Забродски видя, че малките блокчета, отбелязващи украинските позиции, са станали сини - символичен жест за укрепване на връзката на общата цел.

"Когато победите Русия", каза генерал Донахю на украинците, "ще ви направим сини завинаги.

"Бяха изминали три месеца от инвазията и картите разказваха следната история на войната: На юг украинците бяха блокирали руския напредък в черноморския корабостроителен център Николаев. Но руснаците контролираха Херсон и корпус с численост приблизително 25 000 войници беше окупирал територия на западния бряг на река Днепър. На изток руснаците бяха спрени при Изюм. Но те държаха територията между Изюм и границата, включително стратегически важната долина на река Оскол.

Стратегията на руснаците се беше променила от обезглавяване - безплодното нападение над Киев - към бавно удушаване. Украинците трябваше да преминат в настъпление.

Техният главнокомандващ, генерал Залужни, заедно с британците, предпочиташе най-амбициозната опция - от района близо до Запорожие, на югоизток, надолу към окупирания Мелитопол. Този маньовър, смятаха те, щеше да прекъсне трансграничните сухопътни маршрути, поддържащи руските сили в Крим.

На теория генерал Донахю беше съгласен. Но според колеги, той смяташе, че Мелитопол е невъзможен, предвид състоянието на украинската армия и ограничената способност на коалицията да предостави M777, без да навреди на американската готовност. За да докаже своята гледна точка в симулацията на военни действия, той пое ролята на руския командир. Всеки път, когато украинците се опитваха да напреднат, генерал Донахю ги унищожаваше с огромна бойна мощ.

Това, за което в крайна сметка се споразумяха, беше атака в две части, за да объркат руските командири, които, според американското разузнаване, смятаха, че украинците имат достатъчно войници и техника само за една офанзива.

Основното усилие щеше да бъде превземането на Херсон и осигуряването на западния бряг на Днепър, за да не може руският корпус да напредне към пристанището на Одеса и да бъде позициониран за друга атака срещу Киев.

Генерал Донахю се беше застъпил за равностоен втори фронт на изток от района на Харков, за да достигне долината на река Оскол. Но украинците вместо това се аргументираха за по-малък поддържащ финт, за да привлекат руските сили на изток и да улеснят пътя към Херсон.

Това трябваше да се случи около 4 септември. След това украинците щяха да провеждат две седмици артилерийски удари, за да отслабят руските сили на юг. Едва тогава, около 18 септември, щяха да тръгнат към Херсон.

И ако все още имаха достатъчно боеприпаси, щяха да прекосят Днепър. Генерал Забродски си спомня, че генерал Донахю е казал: "Ако искате да преминете реката и да стигнете до шийката на Крим, тогава следвайте плана."

ТОВА БЕШЕ ПЛАНЪТ, но той не се сбъдна.

Зеленски понякога говореше директно с регионалните командири и след един такъв разговор американците бяха информирани, че планът е променен.

Херсон щеше да бъде по-рано и първи, на 29 август.

Генерал Донахю каза на генерал Залужни, че е необходимо повече време, за да се положи основата за Херсон. "Промяната, каза той, поставя контраофанзивата и цялата страна в опасност". Американците по-късно научиха предисторията: Зеленски се надяваше да присъства на срещата на Общото събрание на ООН в средата на септември. Показването на напредък на бойното поле, смятаха той и неговите съветници, щеше да подкрепи неговата кауза за допълнителна военна подкрепа. Така че те промениха плана в последния момент - предварителен знак за фундаментално разединение, което все повече щеше да оформя хода на войната.

Резултатът не беше това, което беше планирано.

Руснаците отговориха, като преместиха подкрепления от изток към Херсон. Тогава генерал Залужни осъзна, че отслабените руски сили на изток може да позволят на украинците да направят това, което генерал Донахю беше препоръчал - да достигнат долината на река Оскол. "Давай, давай, давай - имаш ги в кърпа вързани", казал генерал Донахю на украинския командир там генерал Сирски.

Руските сили се сринаха дори по-бързо от предвиденото, изоставяйки оборудването си, докато бягаха. Украинското ръководство никога не е очаквало техните сили да достигнат западния бряг на Оскол и когато го направиха, авторитетът на генерал Сирски пред президента скочи.

В този момент, на юг, американското разузнаване съобщи, че руският корпус на западния бряг на Днепър изчерпва храната и боеприпасите си.

Украинците се колебаеха. Генерал Донахю молеше полевия командир генерал-майор Андрий Ковалчук да напредне. Скоро началниците на американеца, генералите Каволи и Мили, отнесоха въпроса до генерал Залужни.

Това също не проработи.

Британският министър на отбраната Бен Уолъс попита генерал Донахю какво би направил, ако генерал Ковалчук беше негов подчинен.

"Той вече щеше да е уволнен", отговори генерал Донахю.

"Разбрах", каза г-н Уолъс.

Британската армия имаше значително влияние в Киев. За разлика от американците, те бяха поставили малки екипи от офицери в страната след инвазията. Сега министърът на отбраната упражни това влияние и поиска украинците да отстранят командващия.

Вероятно нито едно парче украинска земя не беше по-ценно за Путин от Крим. Докато украинците напредваха колебливо по Днепър, надявайки се да прекосят реката и напреднат към полуострова, се породи това, което един служител на Пентагона нарече "основно напрежение": За да предизвикат руския президент да договори сделка, обясни служителят, украинците ще трябва да окажат натиск върху Крим. Но това може да го подтикне да обмисли да направи "нещо отчаяно".

Украинците вече оказваха натиск на място. А администрацията на Байдън беше разрешила да окаже помощ на украинците да разработят, произвеждат и разположат флот от морски дронове за атака на руския Черноморски флот. (Американците дадоха на украинците ранен прототип, предназначен да противодейства на китайско военноморско нападение срещу Тайван.) На флота беше позволено да споделя точки на интерес за руските военни кораби точно отвъд териториалните води на Крим.

През октомври ЦРУ тайно започна да подкрепя удари с дронове по пристанището на Севастопол.

Същия месец американското разузнаване подслуша руския командир в Украйна, генерал Сергей Суровикин, да говори, че може да направи нещо наистина отчаяно: да използва тактически ядрени оръжия, за да попречи на украинците да прекосят Днепър и да се насочат към Крим.

До този момент американските разузнавателни агенции оценяваха шанса Русия да използва ядрени оръжия в Украйна на 5 до 10 процента. Сега, казаха те, ако руските линии на юг се сринат, вероятността е 50 процента.

Изглеждаше, че тогава "основното напрежение" достига връхната си точка.

В Европа генералите Каволи и Донахю молеха заместника на генерал Ковалчук, бригаден генерал Олександър Тарнавски, да придвижи бригадите си напред, да изтласка руския корпус от западния бряг на Днепър и да завземе оборудването му.

Във Вашингтон най-добрите съветници на Байдън обаче нервно се чудеха дали не е по-добре точно обратното и дали няма да се наложи да притиснат украинците да забавят настъплението си.

Моментът може би е бил най-добрият шанс на украинците да нанесат на руснаците променящ играта удар. А може би е бил и най-голямата опасност да се разпали по-широка война.

В крайна сметка този моментът така и не дойде.

За да защитят бягащите си сили, руските командири оставиха малки отряди войски. Генерал Донахю посъветва генерал Тарнавски да ги унищожи или заобиколи и да се съсредоточи върху основната цел - корпуса. Но всеки път, когато украинците се натъкваха на отряд, те спираха на място, предполагайки, че по-голяма сила ги чака в засада.

Генерал Донахю му каза, че сателитни снимки показват украински сили, блокирани само от един или два руски танка. Но тъй като не можеше да види тези сателитни снимки, украинският командир беше предпазлив и се поколеба да изпрати силите си напред.

За да накарат украинците да се движат, Task Force Dragon изпратиха точки на интерес, а операторите на M777 унищожиха танковете с ракети Excalibur - отнемащи време стъпки, повтаряни всеки път, когато украинците се натъкнеха на руски отряд. Украинците все пак успяха да превземат Херсон и да разчистят западния бряг на Днепър. Но офанзивата спря там.

Заради недостига на боеприпаси украинците нямаше да прекосят Днепър. Те нямаше, както се надяваха и се страхуваха руснаците, да напреднат към Крим.

И докато руснаците бягаха през реката, по-навътре в окупираната земя, огромни машини разкъсваха земята, разцепвайки дълги, дълбоки окопни линии след себе си.

Все пак украинците бяха в празнично настроение и при следващото си пътуване до Висбаден генерал Забродски подари на генерал Донахю "боен сувенир": тактическа жилетка, принадлежала на руски войник, чиито другари вече маршируваха на изток към това, което щеше да се превърне в месомелачката на 2023 г. - място, наречено Бахмут.

Следва на стр. 2

Още по темата

01/04/2025 Анализи и Коментари

New York Times: Тайната история на войната в Украйна - Част I

Следете новините ни в GoogleNews