Смел и противоречив: Как Нолан пренаписа ''Одисея'' за XXI век

Да закопаеш десетки каскадьори под пясъка, да конструираш 18-метров Циклоп и да рискуваш с камери, които тежат стотици килограми и спират да снимат на всеки три минути – добре дошли в света на режисьора Кристофър Нолан.

Забравете за евтината компютърна графика, познатите супергерои и стандартното екшън кино. Нолановата „Одисея“ струва 250 милиона долара и прекрачва познатите граници на кинопроизводството. Това е тричасово кинематографично сътресение, което разчупва класическия мит, за да ни покаже истинското, кърваво и психологическо лице на войната. 

За да потопи зрителя изцяло в този суров, митологичен свят, Нолан залага на технически решения, които поставят на изпитание физическите граници на съвременното кино. А всичко започва от самия избор на камера...

Кино на гигантската 70 мм лента

Новият филм на Кристофър Нолан - „Одисея“ - се отличава от всяко друго игрално заглавие досега благодарение на един безпрецедентен технически избор. С официален производствен бюджет от 250 милиона долара, това е първата продукция в историята на киното, заснета изцяло с камери IMAX 70 мм. Този формат е използван от първата до последната минута, което превръща лентата в наистина уникално произведение в своя жанр.

IMAX (съкращение от Image Maximum) във формат 70 мм използва филмова лента, която е два пъти по-широка от традиционната 35-милиметрова. Това е най-големият наличен днес филмов формат, както и този с най-високата резолюция, способен да прожектира изображения в разширено съотношение на екрана от 1,43:1. Всеки кадър има 15 перфорации и се движи хоризонтално през проектора. Тази система позволява на изображението да запълни почти цялото зрително поле на публиката, предлагайки усещане за пълно потапяне, което е на светлинни години разстояние от традиционните формати.

Вероятно има много основателна причина никой режисьор да не се е осмелявал на подобна стъпка преди Нолан. Освен че допълнително натоварва и без това огромния бюджет, тази технология създава редица практически затруднения. Тъй като кадрите са толкова масивни, физическата лента се превърта през камерата с огромна скорост, изчерпвайки напълно една такава за по-малко от 180 секунди. Същевременно камерите и съпътстващото ги оборудване са изключително обемисти и тежки, а моторите им издават толкова силен шум, че е невъзможно да се записват диалози по време на самите снимки.

За да реши този проблем, компанията IMAX създава специална шумоизолирана кутия, предназначена ексклузивно за Нолан, която да се монтира около камерата. Това решение обаче допълнително увеличава размерите и теглото на оборудването. Не е случайно, че на кадри от снимачната площадка могат да се видят екипи от по поне петима души, които са нужни само за да пренасят техниката. Тази огромна шумоизолирана камера поражда и друга неочаквана пречка – тя е толкова масивна, че напълно блокира зрителното поле на актьорите. За да спасят ситуацията, Кристофър Нолан и операторът Хойте ван Хойтема се налага да конструират на снимачната площадка специална система от огледала в стил „перископ“, чрез която актьорите да могат да поддържат визуален контакт помежду си въпреки гигантската техника.

Одисея през призмата на Нолан

Техническият перфекционизъм на Нолан е пряко свързан с уникалния му подход към структурата и разказването на историята. Макар че в самото си начало филмът тръгва малко по-бавно, за да обясни сюжета чрез диалози, след това той бързо набира скорост и трите часа минават неусетно.

Вместо да разкаже историята подредена хронологично, Нолан я разделя на три преплитащи се сюжета, които се сменят изключително динамично - пътуването на Телемах в търсене на изчезналия си баща, напрежението в двореца в Итака, обсаден от наглите женихи, и накъсаните спомени на самия Одисей за Троянската война и за зловещите му приключения в море. В този фрагментиран разказ връщанията назад към миналото са сглобени от субективни спомени и чужди истории, докато накрая зрителят спира да е сигурен какво е истина и какво – измислица.

При Нолан Одисей не е непобедим митологичен герой, а дълбоко травмиран ветеран от войната. Сблъсъците му с чудовища са представени като метафора за вътрешните му демони и вината за бруталните му действия в Троя – подход, който силно напомня за начина, по който Нолан показа чувствата за вина у Опенхаймер. Верен на стила си, той изгражда финала чрез майсторски паралелен монтаж, преплитайки в един общ напрегнат момент - решителното състезание по стрелба с лък в Итака с болезнената психологическа битка, която се води в съзнанието на самия Одисей.

Как Нолан съживи древния свят на „Одисея"

Не по-малко впечатляващ факт е подходът на Кристофър Нолан към практическите ефекти. За разлика от съвременното кино, разчитащо предимно на компютърно генерирана графика (CGI), екипът на „Одисея" обикаля целия свят, за да открие реални и автентични локации за всеки град, пейзаж и пещера.

За сцените в Троя е изграден гигантски декор на площ от над 10 000 квадратни метра, побиращ повече от 2000 статисти. Градът, разположен върху хълм, включва над 60 истински сгради, сред които е възстановен и монументалният храм на Атина. За самия Троянски кон са построени няколко 10-метрови макета. При заснемането на един от тях екипът действително потапя масивната конструкция на брега, след което десетки мъже я изтеглят от пясъка и я претъркулват пред камерите – всичко с цел постигане на максимална автентичност.

За двореца на Одисей в Итака е използван истински замък от XV век, който се намира на над 300 метра надморска височина на италианския остров Фавиняна. Актьорите и екипът са принудени да се изкачват пеша до там всеки ден, докато тежкото оборудване се транспортира с хеликоптери и лифтове. Корабите във филма са напълно функционални плавателни съдове в открито море, което дори води до неочаквани и красиви моменти пред камерата – като появата на истински делфини, плуващи около лодките по време на снимки.

Трудностите с терена обаче са нищо в сравнение с усилията на Нолан да осигури реалистична среда за актьорите при сблъсъците им с митичните чудовища. За сцената в пещерата на Нестор на гръцкия полуостров Пелопонес, където героите се изправят срещу Циклопа, е изработена гигантска 18-метрова кукла. За да ѝ вдъхне живот, Нолан ангажира актьора Бил Ървин (озвучил и управлявал робота TARS в друг негов култов филм "Интерстелар"), който лично контролира движенията на макета, за да даде на Мат Деймън и останалите актьори реален обект и мащаб, на който да реагират.

При заснемането на сблъсъка с морското чудовище Сцила, екипът отново залага на физически решения. Като част от подготовката, Нолан разполага водни джетове, които въртят с висока скорост в морето около лодката, създавайки ефекта за реален водовъртеж и автентично движение на водата.

Може би най-смелият практически експеримент е сценарийното превръщане на екипажа в животни от магьосницата Цирцея (в ролята Саманта Мортън). Вместо компютърни ефекти, екипът изработва механични устройства и аниматроника, управлявани на живо на самия терен. Чрез многослойни протези и сложна хореография на камерата, човешките уши и лица физически се преобразяват пред погледа на зрителя, а при преминаване на камерата зад препятствие живият актьор моментално се заменя с реалистичен аниматроник или дресирано животно. Ефектът е толкова зловещ и реалистичен, че актьорът Химеш Пател признава, че е преживял истински шок на снимачната площадка, гледайки как лицата на колегите му се деформират на живо.

Практическите ефекти достигат своя връх в сцената, в която Одисей слиза в Подземното царство при пророка Тирезий. За да покаже как душите на мъртвите се издигат от земята, Нолан буквално заравя десетки каскадьори под пясъка.

Всеки от тях има скрита дихателна система, която не се вижда на камерата. Снимките обаче са изключително опасни, затова до всеки заровен актьор стои човек с хронометър в ръка. Екипът има само няколко минути да заснеме кадъра, преди каскадьорите да трябва бързо да излязат на повърхността. А за самото призоваване на духовете, вместо дигитални ефекти върху декора са излети стотици литри сценична кръв.

Актьорите, които вдъхват живот на мита

Големият успех на „Одисея“ се дължи не само на техническите трикове на Нолан, но и на майсторската игра на актьорите.

В центъра на всичко е Мат Деймън. Критиците са категорични, че това е една от най-добрите роли в кариерата му. Деймън ни показва един прекършен Одисей - военен лидер, изтощен от битките, посттравматичния стрес и тежките си мисли.

До него Ан Хатауей изиграва невероятна роля като Пенелопа. Тя е сърцето на филма в сцените от Итака, показвайки цялата умора и вътрешна сила на една царица, която с години сама отблъсква нахалните си женихи. В ролята на нейния син Телемах - Том Холанд -  напълно излиза от познатия ни образ на Спайдър-мен. Той изиграва много успешно един объркан млад мъж, попаднал сред опасни дворцови интриги, докато отчаяно се опитва да си спомни баща си.

Ан Хатауей

Том Холанд 

Главният злодей сред женихите е Робърт Патинсън, в ролята на Антиной. Той прави героя си изключително опасен, мрачен и непредсказуем, внасяйки истинско напрежение във всяка сцена.

Второстепенните роли в лентата са не по-малко впечатляващи и открадват някои от най-въздействащите моменти на екрана. Саманта Мортън доминира напълно във второто действие на филма с ролята си на магьосницата Цирцея. Тя влага в образа свирепа, ужасяваща ярост, съчетана с трагична уязвимост, а сцените с превръщането на екипажа в прасета са сред най-въздействащите в целия филм.

За да вдъхне живот на гигантския циклоп Полифем, актьорът Бил Ървин предприема истински подвиг – той остава директно на снимачната площадка, управлявайки отвътре 18-метровата механична кукла. Вместо да озвучава героя си в студио, Ървин прави всичко на живо, излъчвайки гръмки, разтърсващи викове и физически сигнали, които карат Мат Деймън да изпита абсолютно реален ужас пред камерите.

И не на последно място, Джон Легизамо просто спретва страхотна роля като верния стар свинар на Одисей - Евмей. С много топлота и искреност той прави героя си толкова човечен, че публиката веднага го обиква. 

Изгубени в адаптацията

Още преди премиерата филмът провокира и редица негативни реакции сред част от любителите на гръцката митология. Въпреки че като цяло Нолановата „Одисея” следва сюжета на епическата поема на Омир, няколко съществени разлики могат да се откроят.

Първото, което идва наум, е цветът на кожата на Хубавата Елена, изиграна от кенийско-мексиканската актриса Лупита Нионг'о. 

Изборът на чернокожа актриса предизвика дебати относно „историческата точност“, но контрааргумент може да се направи, че е абсурдно да се търси реализъм в митологичен герой, излюпил се от лебедово яйце. Макар и противоречив за доста голяма част, с този избор Нолан изпраща на зрителите съвсем различно послание. Показвайки Елена с белег по лицето той поставя под въпрос целия мит - наистина ли си е струвало разрушението на цяла империя заради красотата на една жена?

Доколко и кога подобни творчески решения са допустими, е тема за отделен разговор. Тук обаче ще се съсредоточим върху по-неочаквано разминаване, свързано с образа на спартанската принцеса, а именно факта, че има сестра близначка.

Да, в оригиналната легенда Елена действително има сестра – Клитемнестра, съпруга и убийца на микенския цар Агамемнон. В някои версии дори бащите им са различни – Елена е дъщеря на Зевс, а Клитемнестра на спартанския цар Тиндарей.

Имат и двама братя – героите Кастор и Полидевк. Клитемнестра обаче не е близначка на Елена. Изглежда, че с промяната Нолан е решил да даде повече екранно време на иначе талантливата Нионг'о, която е носителка на наградата „Оскар”.

Друга неочаквана промяна е липсата на диалог между Одисей и циклопа Полифем. Привидно това не е от особено значение. Само че разговорът разкрива фаталната слабост на Одисей – неговата горделивост. Въпреки че първоначално се представя като „никой” на циклопа, след като става ясно, че ще оцелее срещата им, той обявява на всеослушание своето име. Това позволява на Полифем да го посочи като виновник за своето осакатяване пред баща си, морският бог Посейдон, който впоследствие търси отмъщение и предизвиква редица неволи на героя.

Самият Одисей е различен – във филма образът му е пречупен през съвременните представи за завръщащия се войник. Той е белязан както от самата война, така и от угризенията от собственото си коварно дело – Троянския кон. Въпреки това лоялността му към Пенелопа продължава да го поддържа. Заради нея той е склонен да се противопостави на самите богове.

Оригиналният Одисей нито е разкъсан от угризения, нито пък е чак толкова лоялен в съвременния смисъл на думата – да, той обича жена си, но интимните му отношения (доброволни или не) с Калипсо и Цирцея удобно са пропуснати във филма. Продукт на тези отношения в някои по-късни версии на историята е вторият му син, Телегон.

Разбира се, има още редица неточности – свързани с облеклото на героите, с начина, по който изглеждат някои от корабите, и с употребата на термина „Бронзова епоха”, който се появява чак през 19 в. Те обаче не са от значение за сюжета, а и не бива да забравяме, че самият Омир не се е свенил да си играе с историческата истина в името на това да разкаже добра история.

А и да бъдем честни – никой филм не може да пресъздаде образите от Омировите поеми така, както всички ние ги виждаме в главите си.

Със сигурност преживяването на филма на IMAX екран ще помогне за възторженото усещане – стига да отидете в някое от специалните 41 кина, които могат да покажат филма така, както Нолан би искал да го гледате. В България такова пространство няма.

Заветът на Нолан за съвременния свят

„Одисея” на сър Кристофър Нолан определено е осъвременена версия на поемата – това е история за любовта, съдбата, покаянието, надеждата и предаването на щафетата на следващото поколение. Тя обаче е и предупреждение – че цивилизацията се крепи не само на закона на силата, а и на взаимното уважение и спазването на определени морални императиви. Обществата, които престъпват неприкосновеността на чуждия дом и човешкото достойнство, неизбежно плащат висока цена – урок, който някои съвременни държавници сякаш все още не са научили.

Следете новините ни в :