Макрон има последен шанс да разпери френския ядрен чадър над Европа

В оставащи едва 14 месеца на власт президентът Еманюел Макрон е в надпревара с времето, за да определи как Франция може да използва в пълнота капацитета на своя ядрен арсенал, за да гарантира сигурността на Европа.

Много ще зависи от това дали той ще поеме конкретни ангажименти в ключовата си реч за френската атомна стратегия, която ще произнесе в понеделник от атлантическия полуостров, където са базирани френските ядрени подводници, пише брюкселското издание POLITICO.

След десетилетия под американския ядрен чадър европейските правителства – особено в Берлин и Варшава – все по-открито приемат идеята, че френският ядрен потенциал може да играе по-голяма роля за сигурността на континента. Причината: войната в Украйна навлезе в петата си година, а надеждността на американския ядрен чадър под управлението на Доналд Тръмп се поставя под въпрос.

Големият проблем обаче е колко нова европейска атомна архитектура Макрон може да гарантира, с оглед на факта, че скептичния към НАТО крайнодесен опозиционен Национален сбор на Марин Льо Пен води в социологическите проучвания преди президентските избори през 2027 г.

Европейски служители, офицери и дипломати заявиха, че се надяват Макрон да предложи нещо съществено. Старши служител на правителство на ЕС каза, че имат „големи надежди“, докато европейски офицер очаква „основна промяна“.

Речта на президента

Речта ще определи дали Макрон е готов да направи нещо, което на Национален сбор ще е трудно да отмени. Само най-радикалните стъпки – например разполагането на изтребители Rafale в европейски държави или складирането на френски ядрени бойни глави извън страната – ще се окажат трудни за отмяна от следващия френски президент, ако не иска да отслаби позициите на Франция.

Франция отдавна намеква, че нейните около 300 бойни глави могат да играят по-голяма роля в по-широка европейска стратегия за сигурност, но Германия, с по-развити трансатлантически инстинкти, традиционно е била по-сдържана. Това се промени обаче и германският канцлер Фридрих Мерц в началото на този месец открехна вратата германски сили да действат с френски и британски. Има и опасения, че някои държави могат да решат да действат самостоятелно: полският президент Карол Навроцки обяви, че страната му трябва да започне разработка на ядрени отбранителни системи в противовес на заплахата от Москва.

Какво може да предложи Франция

Служители от Елисейския дворец отказаха да предвидят какво ще каже Макрон, но възможностите включват увеличаване на френските ядрени бойни глави и участие на европейски държави в ключовото френско учение „Poker“, което симулира ядрен удар. 

Очаква се Макрон „да потвърди, че ядреният чадър е и ще остане един от приоритетите на Франция, и че Франция продължава да инвестира“ в своя арсенал, каза Туули Дунетон, зам.-министър на Естония по политиката за отбрана. Френските служители обаче имат ясна червена линия: всяко решение за ядрен удар ще остане за Париж. „В края на краищата кой ще натисне копчето? Само Франция. Това също прави разговора сложен“, казва друг европейски офицер.

Заедно с Великобритания Франция е една от двете ядрени сили в Западна Европа. Нейният арсенал е както въздушен, така и морски, с поне една подводница, патрулираща в морето през цялото време. За разлика от Великобритания, Париж не участва в Ядрената планираща група на НАТО, макар френските президенти винаги да подчертават, че националните интереси на Франция имат европейско измерение.

Снимка: Getty Images

Парижкото искане за обсъждане на това как френските ядрени оръжия могат да допринесат за сигурността на континента не винаги е било добре дошло сред европейските лидери. Но завръщането на Тръмп в Белия дом промени нагласите, включително в държави като Полша и Швеция. Най-забележителният обрат е на Германия. Берлин някога беше сред столиците, най-силно противопоставящи се на подобни разговори, а сега е отворен за преговори с Франция.

Има обаче сериозни трудности, ако чадърът се разширява държава по държава. Берлин отказва да поеме разходите за арсенал, напълно контролиран от Франция.

Служител на НАТО също предупреди, че ограничаването на френския защитен щит до конкретни страни от ЕС може да изпрати грешен сигнал към руския президент Владимир Путин и да изложи останалите на опасност – въпрос, който Мерц повдигна на Мюнхенската конференция за сигурността по-рано този месец.

Сянката на 2027 г.

Ключово е, че ядрената реч на Макрон идва само 14 месеца преди той да напусне поста.

„Трябва да разберем колко сериозен е френският ангажимент“, подчерта европейски служител по отбраната.

Всички очи са вперени в Национален сбор. Лидерите на крайнодясната партия се противопоставят на ядрения диалог на Макрон с европейските съюзници. Вътре в партията обаче се борят две крила в отношението към Русия и вярата в излизане от интегрираната структура на НАТО.

Докато Льо Пен подчертава, че „ядрената сила принадлежи на Франция“, протежето й Джордан Бардела – фаворит за президентския пост, уверява, че защитата на френските интереси „не спира на [френските] граници“. Той обаче не е одобрил ангажимента на Макрон за ядрения чадър.

Някои европейски столици, както и някои служители на ЕС в Брюксел, вече го имат предвид. Особено Германия, където се работи по вероятността следващият френски президент да е Льо Пен или Бардела.

Следете новините ни в GoogleNews