Пиша директно от Триъгълника на властта. Мало, голямо, стари и млади, бедни и богати, хора от всички етноси, висшисти, среднисти, работници и селяни, леви, десни, националисти, анархисти – виждам всички прослойки на българския народ рамо до рамо да крещят срещу Министерски съвет „Довиждане“ и „Оставка“. Според Арман Бабикян, един от организаторите на протеста, дори агитките на Левски и ЦСКА в този момент са се побратимили за народното дело.

Протестиращите са десетки хиляди. Не смятам, че има власт, която ще посмее да се опълчи на толкова масов гняв. Ако до вчера премиерът Борисов и неговите приближени все още имаха шанс с консенсусно поведение и съобразяване с исканията на гражданите да овладеят енергията на протеста, то днес тя вече повлече правителството като природно бедствие. Картоф да хвърлиш тук на площада, няма къде да падне на земя. А продължават да прииждат нови протестиращи. Като че ли се е случила неконтролируема верижна реакция, която въвлича в протестната вълна дори най-колебливите.

Изглежда ми така, като че ли българската душа търси възмездие за всички изтърпени през последните 30 години обиди от беззакония, манипулации и всякакъв вид несправедливости. Постиганата до сега с хитрост, страх и подкупност безропотност, като че ли се е изпарила. Преди малко чух протестиращ да казва: „30 години се подиграваха с българския лъв - е сега изръмжа.“ Множеството на площада изглежда твърдо решено да не отстъпи, докато правителството не подаде оставка.

Радостно е – поне това показват разговорите ми с протестиращи - че хората не са отчуждени от демокрацията, а от факта, че поради корупция, в България тя до голяма степен не се състоя. Протестиращите, с които разговарях, осъзнават, че грабежът на държавата и несправедливостите, които са понесли, не са следствие на демократично управление, а на неговото опорочаване от всички правителства на прехода. Най-отвратени, казват, са от сегашното правителство на ГЕРБ.

„Отровното трио“ Минеков, Бабикян и Хаджигенов, което е организатор на днешния протест, обяви готовност за генерална стачка, която да блокира държавата, ако премиерът Борисов не подаде оставка. Обяви дори телефони в интернет, на които всеки гражданин може да заяви личния си принос към стачката. Само след 3 дни на 16.07. пък престои протестът, организиран от сдружение „БОЕЦ“, на който организаторите очакват подобна масовост като днес. Той е подкрепен и от Демократична България. При това стечение на обстоятелствата не виждам шанс за оцеляване на правителството.

Тазгодишният 13-ти юли ще се запомни в хрониките на българската история. Дали ще донесе демократично управление?

Дали моралът, европейските ценности и елементарната човешка справедливост ще престанат да бъдат просто фрази и фасада за задкулисно беззаконие, предстои да видим. Не падането на кабинета Борисов е според мен предстоящото най-важно събитие, а сформирането на властовата структура след него, която ще удовлетворява големи обществените очаквания.