Работниците на China Power

След климатичното бедствие сполетяло Непал на 26.08.2026, световния новинарски поток бе залят от снимки на разрушения, на изцяло заличени населени места и опустошени селскостопански земи. След това започнаха да идват картини и репортажи от спасителните операции. На терен излязоха армия, полиция и доброволци, в това число и непалските планински водачи.

Особено впечатляващи бяха кадрите, в които видяхме как спасителите успяват да изтеглят от калта работниците затрупани в подземните тунели на строящите се от China Power електроцентрали по долината на река Трисули. Именно тези кадри на хора с жълти каски, протягащи ръце към спасителите ме върнаха към един спомен от миналата година, в долината на една друга голяма река в Непал - 150 километровата Марсианди.

Октомври 2025. Седя на каменния зид пред лоджа в който ще прекараме нощта. Името на селището е Кото (2600 мнв) и се намира на водослива на реките Наар и Марсинади. То е едно от населените места, възникнали успоредно с развитието трекинг-туризма в Непал. Оттук преминава един от най-популярните трекинг маршрути “Обиколката на Анапурна”, а също така е и начална точка на трека в долините на Наар и Фу.

Селището има една “улица”, която всъщност до преди няколко години беше обикновенна пътека. Сега обаче е разширена и по нея се движат трекери, джипове, мотоциклети и дори високо-проходими автобуси характеризиращи се с ярки цветове, върху които в еклектична симбиоза съжителстват надписи като “Adidas”, “Facebook”, сцени от живота на Шива, езера с плаващи в тях лебеди, азиатски варианти на Мона Лиза, ликовете на Сидхарта, Боб Марли, Че Гевара, както и любезни подканяния от типа “ Horn please” въпреки че непалските шофьори са последните, които имат нужда от специална покана за използване на клаксона.

От двете страни на улицата са подредени лоджии за туристите, две-три магазинчета в които може да се закупи всичко - от керосин до безопасни игли, няколко места в които преминаващите носачи могат да се нахранят на цени различни от тези за туристите, както и едно построено съвсем наскоро малко будистко светилище. След 16 часа движението на трекери и джипове замира и улицата се превръща в площадка за игри на децата, както и място за срещи между жителите на селото, които винаги имат какво още да си кажат.

Кото не се е променило много от последното ми посещение преди 3 години, с изключение на строящата се хидроелектрическа централа в близост до долната част на селото. В строежа и участват както местни жители, така и хора дошли от други части на Непал. В страна в която няма пенсионна система /освен за работещите в държавния сектор/ , минимална заплата и социална система , и в която има хора живеещи с годишен доход от около 150$ , наличието на дългосрочен работен ангажимент, скрепен с договор е мечта за мнозина. Колкото до работата по строящата се хидроцентала, то тя е тежка - налива се бетон, носи се арматура, копаят се тунели дълбоко в планината и се работи на три смени.

Докато наблюдавам живота на улицата, убивайки времето до вечеря слънцето започва да се скрива зад околните върхове. И тогава, в сумрака на отиващия си ден в селото започнаха да се връщат работниците от дневната смяна - понякога сами, понякога в групи по двама или трима, носещи в ръце жълтите си каски, заметнали умората като шал върху плещите си те пристъпваха по улицата на път към в къщи. В тази картина нямаше да има нищо необикновенно, ако не бяха лицата им, върху които освен умора имаше чувство на гордост и удовлетворение.

Удовлетворение от свършената работа и гордост от това, че са осигурили издръжката на семейството си, таксата за училище на децата си и са направили още една малка но сигурна стъпка към по-добър живот. Към един от прибиращите се изтичаха двете му дъщери на по 6-7 години, хванаха за ръцете и го поведоха към дома. Млада жена облечена със същите работни дрехи бе посрещната от котката си, която се отърка в краката и, и двете заедно се изгубиха в здрача.

Понякога в най-тривиалните моменти можем да намерим най-много смисъл и дълбочина…

Бедствието от 26.08.2026 отне живота на много хора, включително и на такива за които се опитах да разкажа по-горе. Освен къщи, имущество и мостове, водата отнесе много от надеждите и бъдещето на оцелелите. Все още има села и махали, които са откъснати от света и които са изправени пред съвсем реална липса на храна, питейна вода и достъп до здравни услуги. В тях оцеляват хора, които имат нужда от реална помощ сега.

Публикувам линк, чрез който всеки може да направи превод към фонда за подпомагане на пострадалите. И ако 20 или 30 евро са един обяд или вечеря за нас, то за хората в пострадалите райони това са 20 или 30 кг ориз, с които едно четиричленно семейство може да преживее няколко седмици.

Защото бъдещето принадлежи на живите.

Георги Георгиев - Черния е един от основателите на Асоциация "Свободни Планини". Водач на трекинг групи по планините на света: Алпи, Хималаи, Карпатите, планините на Турция, Гърция, Македония и др. Множество изкачвания в Алпите на върхове над 4000 м. (Мон Блан над 30 изкачвания, върхове от групата на Монте Роза, Гран Парадизо, Гран Жорас, Матерхорн, Бар и Дом Дез'Екрен и др.), Кавказ, Памир и др. Ръководил е ски експедиции на Мера Пик, Сарибунг, Ларке пик/премиерно спускане/, алпийски експедиции на Ама Даблам, Айлънд Пик,Тент Пик (Непал), групи със ски в Индия, австрийски, френски и италиански Алпи, Турция, Гърция, Македония. Водил трекинг, катерачни и ски групи в България и планините на света за Club Aventure, ZigZag, Atalant, TopSki (Франция), Exodus (Англия), SNP (Холандия), Lapoint и др. Автор на премиерни изкачвания в планините на България и Турция, множество премиерни ски спускания. Участник в редица първи български изкачвания по планините на света. Работил е като преподавател в ЦПШ Мальовица и Асоциацията на планинските водачи "Планини и хора".