Как сливат университети по света и какъв е ефектът

Александра Маркарян 13 юни 2022 в 16:49 4901 0

Как се извършва сливането и консолидацията на университети по света и какви са резултатите от него? Анализ на Института за пазарна икономика, поръчан от МОН, разпространи днес пресцентърът на просветното министерство до медиите. Той се базира на повече от 120 сливания в Европа през последните 20 години и подобни процеси в САЩ и Азия и идва в момент, в който министърът на образованието и науката Николай Денков желае да извърши именно такава реформа във висшето ни образование.

Представяме анализа със съкращения.

Мерки за концентрация (при сливането на висши училища има заличаване, при консолидацията отделните организации могат да запазят правната си форма и самостоятелност (вкл. в холдинги, консорциуми, обединения, концентрации и др.) в Европа е имало в Дания, Естония, Финландия, Франция, Унгария, Норвегия и Великобритания (Уелс). За САЩ има такива примери в щатите Уисконсин, Канзас, Алабама, Луизиана, Тексас, Пенсилвания и Джорджия. В Япония и Китай консолидационната активност също е значителна.

Основните цели и мотивацията са най-общо: за развитие и за оцеляване.

Рискове и ползи

Малкият размер на институцията е основен фактор за риск от закриване, заедно с липсата на онлайн обучение, резки увеличения в таксите, ниски приходи от дарения, високи дългове и дефицитно финансиране.

За по-големите и диверсифицирани институции много рискове произхождат от слабо управление и нисък административен капацитет. Често консолидацията води до подобряване и професионализиране на управлението, и оттам – до по-добри финансови резултати, управление на качеството и стратегическо планиране.

За институции в добро финансово състояние сливанията дават възможност за диверсификация, подобряване на резултатите, увеличение на международната видимост и повишаване на ефективността чрез постигане на икономии от мащаба. Ако са със сходни профили, ограничават или премахват дублиращите се дейности, а ако са с различен профил – постигат диверсификация.

Какво мотивира държавите

Обикновено държавите преследват няколко цели при вземането на решение за окрупняване на университети: повишаване на качеството на преподаването и научната дейност; икономически ползи – повишаване на потенциала за събиране на приходи, достъп до специфично и/или проектно финансиране, икономии от мащаба.

Консолидация на цялата система на висше образование е цел в например в Белгия, Дания, Финландия, Франция и Латвия. Тези държави държави преследват преодоляване на фрагментацията, постигане на критична маса, премахване на дублиращи се дейности и програми, реагиране на демографската криза и създаване на синергия. В отделни случаи (Норвегия) университетите са малки и разпръснати и държавата прибягва към централизация, за да постигне по-широко териториално покритие с академични направления.

Ефекти върху качеството на обучението

Като цяло резултатите от изследванията на ефектите от сливанията върху задържането на студентите и академичните им постижения са смесени.

Изследване от 2003 г. на министерството на образованието на Великобритания например не открива значителни положителни ефекти от сливанията върху академичните постижения, но показва ясни и бързи ползи за университети с финансови затруднения, които се обединяват с висши училища в по-добро финансово състояние.

Ефекти върху преподавателската дейност

Преподаването е по-малко „склонно“ към сътрудничество. В много колежи и университети то се подчинява на традиции, които подкрепят автономията и контрола върху програмите на ниво университет. Въпреки че е трудно постижимо, сливанията могат да подобрят преподаването и съответно – качеството на образованието при определени условия, например чрез:

• Разширяване на предлаганите програми за обучение;

• Институции с общи направления да имат възможност да комбинират най-силните си страни;

• По-добра координация между университетите, която да позволи на преподавателите да се концентрират върху преподаване на най-силните си дисциплини и да се развиват в желаната научна област;

• Създаване на възможности за студентите да се справят с обстоятелства, които ги ограничават (географски, икономически или социални) да завършат образованието си;

• Концентрация на ресурси за постигане на съвременни начини на преподаване;

• Подобряване на прозрачността на практиките за академично признаване, особено при съвместни програми между университети и др.

Научни изследвания

Като цяло в краткосрочен план сливанията не се отразяват значимо върху местата в международните класации на университетите, в основата на които стои по-качествена научна дейност.

Финансови резултати

Могат да се очакват позитивни ефекти при малки и слаби финансово университети; университети, които търсят икономии от мащаб в административната дейност и управлението на собствеността и ресурсите си, както и такива, които искат да се развиват стратегически като разширяват и развиват своя портфейл или търсят по-добра разпознаваемост за развиване на научна дейност.

Продължава на стр. 2

Страница на статията : 01020304
    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    X

    Българката от Украйна Таня Станева: Мъжете свършиха. Ще трябва и жените да хванем автоматите