Да затваряме университети, защото са много е като да заличим европейски държави, защото са много на малка територия

Не може броят на висшите училища сам по себе си да бъде проблем и, респективно, не може намаляването им да бъде цел. Това е като да кажем: "В Европа има прекалено много страни на прекалено малка територия" и преди 70 години Жан Моне и Робер Шуман да бяха предложили на всички да се влеят във Франция.

Сравнението направи депутатът от ГЕРБ, зам.-председател на Комисията по образование в 47-ото НС и бивш министър на образованието Красимир Вълчев в реплика към наследника си акад. Николай Денков в рамките на въпрос от парламентарния контрол за намеренията му относно окрупняването на висши училища у нас. Въпреки мащаба им те още не са добили вид на проект, с който всеки да може да се запознае. МОН заговори за тях, след като тези намерения вече бяха станали публично достояние.

МОН обяви плана си за обединяване на университети

В отговора си министър Денков изтъкна, че мрежата от висши училища у нас е силно фрагментирана, с много малки държавни висши училища; че 13 имали под 2000 студенти, 5 - под 1000 студенти, а най-малкото - 343 студенти. Редица университети - по думите му - правели множество класирания и пак не можели да запълнят местата си или го правели трудно. На фрагментацията обърнала внимание и Световната банка в анализ от 2021 г.

Пред народните представители министърът повтори част от изложеното в прессъобщение от 22 февруари, а именно: консолидиране на филиали на различни университети под шапката на нов, образователен университет. Промяната засяга изнесени звена на Русенския университет, Медицинския университет в София, Великотърновския университет, УНСС, Пловдивския университет.

Мотивът за това е сериозните диспропорции в Картата на висшето образование, която показва например, че в Северозападния регион няма висше училище, което да подготвя кадри за местната икономика и администрация, което "спъва икономическото развитие" и води до напускането на много млади хора, посочи Денков.

Новият образователен университет, създаден на база филиалите, щял да бъде допълнен с липсващи, но необходими професионални направления, да обучава педагози, здравни специалисти, инженери и така да подсигури нужните специалисти. За изграждането му отново е определен 3-годишен хоризонт.

Той отново каза, че предлага висши училища със сходен или допълващ се профил да бъдат обединени. Смята също, че обединение на географски принцип би сработило.

Според прессъобщението от 22-ри това означава: първо, създаване на Софийски университет по технологии, който да обедини Химико-технологичния и металургичен университет (ХТМУ), Минно-геоложкия университет (МГУ), Лесотехническия университет (ЛТУ), Висшето училище по телекомуникации и пощи (ВУТП) и Висшето транспортно училище (ВТрУ). И, второ, създаване на Национална академия по изкуствата, под чиято шапка да са Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ), Националната музикална академия (НМА), Националната художествена академия (НХА) и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ).

Изложеното днес в парламента се доближава до идеята за конфедерации, залегнала в Стратегията за висше образование. Но е много важно как ще бъде направено. Много е важно запазването на самостоятелността на малките висши училища - предупреди Вълчев и посочи, че те "имат повече енергия за развитие", отколкото големите структури, които често са тромави и зле управлявани финансово. "Готов съм да Ви го докажа с примери", обърна се бившият към настоящият министър.

В тази връзка, за първи път министър Денков пое ангажимента съставните висши училища да запазят значителна юридическа самостоятелност и така отговори на едно от основните притеснения в академичните среди: че вливайки се в мегаструктура, по-малките ВУ ще загубят идентичността си и възможността си за гъвкаво управление както по отношение на специалностите, така и по отношение на средствата си.

Под обща шапка обединените висши училища ще могат да споделят преподаватели, материална база, да правят обща кандидат-студентска кампания, посочи Денков и обеща, че няма да се засягат висши училища с уникална експертиза.

Целта е да се запазят силните страни и им се дадат нови възможности, които не са по силите на което и да е от тях поотделно - изтъкна той. Обединени те щели да са по-видими за потенциални инвеститори. Обединяването щяло да бъде стимулирано от държавата с целево подпомагане за обща материална база.

Министърът постави и срок за приключването на този процес - две до три години.

Според него големи университети също биха могли да се сдружат, за да се позиционират по-добре в ЕС, да привличат повече чуждестранни студенти и преподаватели, да участват в международни мрежи, да се класират по-нагоре в рейтинговите системи.

Висшите училища обаче трябва да осъзнаят ползата от консолидация и да я пожелаят, а не това да им се "спуска" и да бъдат принуждавани директно или чрез финансови механизми. 

Те я осъзнават до голяма степен - смята Вълчев и препоръча замислените големи промени да се правят с малки стъпки, например началото може да постави програма за споделяне на ресурси.

"Те не са против интеграцията, въпросът е как ще бъде направена", подчерта отново той и пожела да видим "разумен вариант" в Закона за висшето образование.

Денков, от своя страна, посочи, че се надява да работи в сътрудничество със Съвета на ректорите и показа недоволството си от реакцията на някои висши училища. "В няколко от тях виждам нежелание да влязат в тази дискусия", ставало въпрос за тези, "които поставят въпроса по остър начин".

Всъщност дискусия по същество досега не е имало. Дори на заседанието на Съвета на ректорите през февруари, на което той беше поканен с очакването да изложи детайлно плана си, ректорите чуха по-общи изречения. По същото време медиите получиха подробно описания план в прессъобщение.

Следете новините ни в GoogleNews