Как сливат университети по света и какъв е ефектът

Продължава от стр. 3

САЩ

През последните години много университети в САЩ са затруднени поради по-ниския брой студенти, включително заради по-малкия брой завършващи средно образование, и по-ниски приходи заради намален размер на таксите за обучение. Сливането позволява намаляване на разходите за издръжка. Консолидацията е възможен вариант и за множество държавни колежи и университети, които разчитат на държавно финансиране в условията на финансови ограничения.

Между 2016 г. и февруари 2022 г. поне 73 университета и колежа в САЩ са закрити или слети. Само в щата Масачузетс те са 9.

Пенсилвания

Щатът решава да консолидира 6 свои университета в 2, сблъсквайки се с голяма обществена съпротива. Реалният процес по сливане ще започне през 2022 г. и ще завърши през 2024 г. Обществените обсъждания продължават около една година.

Разглеждани са алтернативи на предложената консолидация, включително закриване на малки университети и превръщането на цялата система в един университет с 14 подразделения.

Причините за консолидацията на университетите в Пенсилвания са:

- Намаляване на публичното финансиране;

- Намаляване на броя на студентите;

- Високи нива на задлъжнялост.

Университетите ще запазят имената си, идентичността си и кампусите си. Никой от тях няма да бъде закрит.

Япония

В Япония намалява населението и има спад в броя студенти. През 2003/2004 г. университетите намаляват от 100 на 87. Тези сливания се придружават от реформа за промяна на статута на университетите от държавни към публични предприятия. Правителството стимулира колежите да се сливат с университети, за да придобият статут на висши училища.

Частните университети също имат финансови затруднения, но само едно е закрито. В отделни случаи държавата (най-вече местните власти) придобива частни университети, за да предотвратят фалирането и закриването им.

В страната е добре развита системата за трансфер на кредити между университетите. В повечето по-големи градове има университетски консорциуми, които се занимават с признаването на кредити – например в Киото, в който участват 50 висши училища. Те споделят отделни дисциплини в общите направления, познати като Kyoto studies.

Япония е силно традиционна по отношение на заетостта на преподавателите и съвместните образователни програми. В тези области сътрудничеството е силно ограничено. Университетските преподаватели в Япония се подчиняват на строги национални стандарти за основен трудов договор в един университет.

Аутсорсването на преподаването по чужди езици е по-често срещано в Япония.

През 2014 г. е разрешена кръстосана заетост между университетите и фирми с цел да се засили обвързването на образованието с пазара на труда. 

Споделянето на административен персонал е често срещано. И в държавните, и в частните университети административните служители са обект на ротация в различни звена с цел придобиване на по-широк опит. По-чести са и опитите за съвместна дейност по отношение на споделянето на услуги за студентите, съоръжения и административни услуги.

Правителството стимулира споделянето на услуги за повишаване на ефективността и собствените приходи на университетите особено в областта на научните изследвания – честно срещани са съвместни изследователски центрове и лаборатории, които се ползват от няколко университета, а също така и публично – частните партньорства.

Общи изводи

- Много държави предприемат успешни сливания на университети в резултат на стратегия за консолидация на малките висши училища, основана на слабите им финансови резултати, затрудненото управление по време на кризи и при сериозен демографски натиск.

- Процесът на консолидация отнема време и много често – изисква допълнителен ресурс.

- В повечето случаи на консолидация „отгоре“ има случаи на съпротива – от страна на университетското управление, преподаватели или студенти.

- В повечето случаи краткосрочните цели се постигат – намаляване на броя на висшите училища, стабилизиране на финансовото им състояние, постигане на синергия при административните услуги, услугите за студенти и др. Не може да се твърди със сигурност, обаче, че дългосрочните ефекти от консолидацията – по-добра международна разпознаваемост, по-високо класиране в международните класации за преподавателска и научна дейност и др. - се постигат в краткосрочен план.

Възможни подходи и решения за България при консолидацията на университетите

1. Необходима е ясно дефинирана стратегическа цел на консолидацията. Тя може да бъде:

• Повишаване на качеството на преподаване.

• Подобряване на управлението на активите и ресурсите на университета, включително човешките.

• Подобряване на резултатите от научната дейност на университета.

• Повишаване на рейтинга в международните сравнителни класации и по-добра разпознаваемост на университета в международен план.

• Финансово оздравяване чрез споделяне на ресурси.

ИПИ съветват да има конкретен времеви хоризонт за консолидацията и препоръчват двугодишен, разделен на тримесечия с конкретни цели.

Те препоръчват също да има съветническа група, в която да бъдат привлечени оперативно и заинтересовани страни, които са срещу реформата.

Задължително е да има ясна комуникация, най-вече към пряко заинтересованите страни – ръководствата на университетите, преподаватели, студенти и студентски организации, местни общности, свързани сектори, подчертават те.

Препоръчват също да се отделят публични средства, които да финансират реформата при постигане на междинни цели, както и да се събират данни за самия процес на консолидация, които да се подават от университетите с цел оценка на непосредствени и средносрочни резултати.

Основни идеи, които да се обследват за България като варианти

1. Попълване на база данни с подробна финансова информацията за дейността на избраните университети – целта е да се идентифицират неефективни/раздути/дублиращи се разходи, най-вече в административното обслужване, разходите за ДМА и др.

2. Описание на текущото състояние на разглежданите университети чрез обективни измерители за дейността, ресурсите и резултатите на база достъпни статистически данни от рейтинговата система на висшите училища и националната карта на висшето образование;

3. Формулиране на допускания за две нови консолидирани структури, създадени в резултат на обединение на разглежданите университети;

4. Представяне на прогноза за основни обективни показатели за потенциалните ресурси, натовареност и капацитет на създадените обединения при определени допускания, включително при възможност и създаване на нов (хипотетичен) рейтинг на двете нови структури в резултат на консолидацията.

Още по темата

08/03/2022

Политика

Да затваряме университети, защото са много е като да заличим европейски държави, защото са много на малка територия

22/02/2022

Общество

МОН обяви плана си за обединяване на университети

Следете новините ни в GoogleNews