От стр. 2

Промените в КСО, останали в последните предложения за промяна

Всички останали предложения за промяна на КСО с изключение на гореизброените, включително и свързаните с изискването за по-голям капитал към фондовете, изплащащи пенсии в своята същност са идентични с предложени от КФН миналата година. В това число т.нар. обединяване на пенсионноосигурителните вноски в общ пул и частичното премахване на възможността за наследяване.

По отношение прехвърлянето на натрупаните социално-осигурителни вноски в т.нар. общ пул, или според дефиницията на проектозакона – в техническите резерви, следва да се отбележи следното. Предвидено е прехвърлянето да става след пенсионирането на човек, което означава, че пенсията вече е определена, сумите, които пенсионноосигурителното дружество ще изплаща на пенсионера вече са фиксирани и от този момент нататък пенсионерът не би трябвало да се интересува какво се случва с парите му. Той има сключен договор с фонда, който може да включва или да не включва кзаузи за онаследяване, по който договор произтичат определени права и задължения за двете страни. В този договор пенсионноосигурителното дружество е поело ангажимент да изплаща определени суми месечно на съответния пенсионер и в случая, когато се изплаща пожизнена пенсия, целият риск от преживяването на пенсионера пада върху дружеството

Голямата съпротива, която породиха текстовете на проектозакона, касаещи прехвърлянето на средствата в техническите резерви беше резултат на следните няколко конкретни причини:

На първо място, разбира се, беше напълно неприемливата практика на Министерството на финансите да предлага на общественото внимание проектозакони и други нормативни актове без абсолютно никакво предварително разяснение за очакваните промени и изменения. В случая беше пропусната възможността на публиката да бъде обяснено, че прехвърлянето на средствата в т.нар. технически резерви представлява всъщност акт, равнозначен на закупуване на анюитет от съответния пенсионер, което е вид финансов инструмент за гарантиране на финансови плащания с определен вид и размер за бъдещи периоди на базата на еднократна първоначална парична вноска или инвестиция. Разбира се, не особено високата финансова култура на българина може да създаде неудобства по време на една разяснителна кампания, но това всъщност при всички случаи щеше да е от полза за обществото, защото най-малкото щяха публично да се дебатират въпроси, които иначе почти не се разискват. Именно тази липса на информираност създава и сериозните конфликти, които възникват не само при предлагането на ново законодателство, но и изобщо при провеждането на всякакъв вид реформи. Отделно разбира се стои въпросът за умишленото укриване на информация, което е в основата на прокарването на всякакви лобистки законови разпореди, нямащи нищо общо с обществения интерес.

На второ място трябва да се има предвид, че именно ниската финансова култура в страната възпрепятства създаването и развитието на пазар за различни видове финансови продукти, какъвто например е пазарът за анюитети, който е сериозно развит в Западна Европа и основно в англосаксонския свят. В това отношение проектозаконът прави плаха стъпка в посока повече свобода по отношение на инвестициите в пенсионни продукти, предлагани от застрахователни дружества, но по начина, по който е направено предложението в чл. 168а тази възможност по-скоро няма да сработи, защото задължава застрахователните дружества да предлагат само пожизнени пенсии (анюитети). Прехвърлянето на натрупаните пенсионни вноски от пенсионен фонд в застрахователно дружество обаче не може да е безплатно, а всякакви допълнителни разходи ще доведат до допълнително намаляване на натрупаните суми по индивидуалните партиди, така че в този случай рационалният избор би бил осигуреното лице да остане в пенсионноосигурителното дружество. А и този текст противоречи на коментирания по-горе чл. 70, ал. 7 от настоящия кодекс, защото не е ясно как можеш да задължиш независима трета страна, която до този момент не е участвала по никакъв начин в управлението на пенсионните вноски на осигурените лица да изплаща точно фиксирана сума, която сума се определя с акт на МС. Ясно е че това е мъртвороден текст и че много по-вероятно е застрахователните дружества изобщо да откажат да предлагат подобни финансови услуги и инструменти. По-надолу допълнително ще бъде представена аргументация за разходите по управление на средствата по индивидуалните партиди и на какво е базирано очакването за недостатъчната доходност по натрупаните средства в пенсионните фондове.

Припомняне на първоначалните цели на пенсионната реформа

Преди да засегнем проблема с онаследяването на пенсиите е важно да обърнем повече внимание на не толкова явната цел, която законопроектът преследва с предложените промени в КСО. В тази връзка следва да се припомни, че целта за създаването на втория стълб на пенсионната система в България през далечната вече 1999 г. се уповаваше на разбирането, че демографската картина в страната ще постави държавно-общественото осигуряване (ДОО) пред сериозно изпитание по отношение на неговата възможност да посреща все по-големите разходи за пенсии на бъдещите пенсионери при все по-намаляващ брой работещи и съответно намаляващ размер на техните вноски като обща сума (категорично потвърдено от излезлия последен актюерски доклад на НОИ за 2016 г) . Понастоящем този проблем е изключително добре видим и дотацията на ДОО от държавния бюджет вече надхвърля 50% от необходимите разходи за пенсии. Създаването на пенсионни фондове, опериращи на капиталов принцип, натрупващи пенсионно-осигурителни вноски в индивидуални партиди на осигурените лица и управлявани от частни дружества се базираше на разбирането, че този модел, първо, ще доведе до значително увеличаване на натрупаните средства от пенсионни вноски в следствие на получената допълнителна доходност от успешното тяхно инвестиране и, второ, ще замени в дългосрочен план ДОО, което е безнадеждно да се справи с влошаващите се демографски показатели на страната.

В света са познати два основни модела, по които оперират пенсионни системи на отделните държави – единият е т.нар. модел на дефинирани ползи (Defined Benefits), а другият – модел на дефинирани вноски (Defined Contributions). Това са двата крайни варианта на пенсионни модели от гледна точка на риска, който осигурените лица поемат, като между тях съществуват множество хибридни такива, опитващи се да съчетаят техните предимства и ограничат недостатъците им. При модела на дефинирани ползи (DB) водещата характеристика е предварително известното ниво на пенсия, която пенсионно-осигуреното лице ще получава след пенсионирането си. При този модел a priori е зададено нивото на заместващия доход, който бъдещата пенсия ще покрива и в развитите държави това ниво е около 50%, като рядко достига до 70% от последната заплата (или осреднената заплата за някакъв дефиниран период), която служителят е взимал преди пенсионирането си. За източноевропейските държави това ниво е доста по-ниско и е от порядъка на 30% до 40%, като за България този дял е между 35.8% (съгласно Ageing Report 2015 на Европейската комисия)[vi] и 45% (съгласно Актюерски доклад 2016 г. на НОИ)[vii] По този модел обикновено работи първия стълб на пенсионните системи във всяка държава, известен като Pay-as-you-go или PAYG, по който модел работи и държавното ДОО.

Големият проблем на модела с дефинирани ползи, извън случая на държавното ДОО е, че целият риск от пазарните флуктуации се поема от т.нар. спонсор на пенсионната схема, който в западните страни е работодателят или някакво обединение на работодатели. Тъй като волатилността на капиталовите пазари през последното десетилетие, а и преди него, стана изключително висока, не са един и два случаите, когато такива пенсионни схеми са фалирали. Поради тази причина през 90-те години на ХХ век и особено през последните десетина година моделът на дефинираните ползи масово се изоставя и се заменя с модела на дефинираните вноски, или с хибридни модели, които от една страна да увеличат отговорността на осигуряващите се лица, а от друга – да намалят финансовата тежест върху спонсора. В тази посока са и препоръките на EIOPA, за което стана въпрос в началото на анализа. Хибридните модели също се разделят на два основни вида, в зависимост от това коя компонента на плана доминира – дефинираните ползи или дефинираните вноски.

Както вече става ясно, пенсионният модел на дефинираните вноски прехвърля почти изцяло риска от управлението на пенсионната схема на вносителите на пенсионни вноски. Това са така наречените незащитени или „чисти“ схеми на дефинирани вноски, при които пенсионният фонд не гарантира никаква инвестиционна възвращаемост или полза по време на периода на натрупване на осигуровките. По време на фазата на изплащане на пенсията осигуреното лице може да закупи анюитет, с който акт вече инвестиционният риск и рискът свързан с продължителността на живота на пенсионера се прехвърля върху фонда.

Каква е всъщност целта на предложените промени в КСО?

Това, което всъщност предложенията на КФН, подкрепени със споменатите вече промени от МФ на КСО правят е да гарантират, че след своето пенсиониране осигуреното лице ще получава някакъв предварително дефиниран процент от своята бъдеща пенсия, но този процент не се изчислява след пенсионирането, каквото е изискването на модела на дефинирани вноски, а е закрепен в КСО предварително, още в процеса на натрупване на осигуровките. Както беше споменато, това изискване беше въведено с последните промени в КСО, които влязоха в сила от 15 август 2015 г. Новите предложения продължават тази линия, като в крайна сметка променят същността на втория стълб на пенсионната система в страната, като от чист модел на дефинираните вноски се опитват да я превърнат в класически модел на дефинираните ползи, по който модел работи ДОО. Де факто пенсията, която едно осигурено лице би следвало да получи след пенсионирането си става напълно зависима от пенсията, която това лице ще получава от НОИ, защото пенсията от втория стълб е предварително дефиниран процент от нея. С колкото се промени пенсията от ДОО, пропорционално с толкова (запазвайки процентната пропорция) би следвало да се промени пенсията от втория стълб. Да, но това де факто е същият механизъм, по който работи ДОО, като единствената разлика е, че осигуровките постъпват в частни пенсионни фондове, а не в НОИ. И да, пенсията зависи от направените инвестиции, но тя не може да бъде по-малка от сумата на направените вноски по време на трудовия стаж. И тъй като има реална вероятност (дължаща се на начина на управление на частните пенсионни фондове в България) наличността по индивидуалната партида да бъде по-малка в края на осигурителния период за едно лице от сумата на направените от него вноски, то разликата трябва да бъде покрита от пенсионноосигурителното дружество или от гаранционен фонд.

Още по темата

16/09/2016

Анализи и Коментари

Голямата пенсионна подмяна (част III)

16/09/2016

Анализи и Коментари

Голямата пенсионна подмяна (част II)