Голямата пенсионна подмяна (част III)

Юлиан Войнов Последна промяна на 16 септември 2016 в 17:30 7079 0

Снимка БГНЕС

КЪМ ЧАСТ I
КЪМ ЧАСТ II
И накрая, различните видове такси имат различни стимули върху мениджърите на пенсионните фондове. Таксите върху активите стимулира мениджърите на фондове да привличат по-агресивно ресурси и да максимизират възвръщаемостта от инвестициите. При таксите върху вноските няма такава директна връзка между приходите и инвестиционната възвращаемост.

След всичко казано до тук няма универсално решение какви такси и на какви нива следва да бъдат установени. Въпрос на прецизни калкулации и на стратегическо управление. Възможно е таксите да бъдат променяни с времето съобразно развитието на пенсионната система в страната. Това, което е изключително важно да се посочи обаче е, че за работещи с постоянно ниски доходи вероятността да се натрупат средства в пенсионните фондове, които да позволят сериозно увеличение на пенсионните плащания в бъдеще не е много висока и всъщност е нереалистична.

Така в случая стигаме до извода, че основният проблем на българската пенсионна система не е точно вида на участниците на осигурителния пазар, а ниските доходи, които българите получават и което всъщност ще продължи да упражнява сериозен негативен ефект върху бъдещите пенсионни доходи, без значение дали осигуряването се извършва изцяло в ДОО или и в УПФ. Разбира се, при настоящата изключително ниска доходност от пенсионните фондове и при ниските осигурителни вноски, които са следствие от ниското заплащане на труда в страната, вероятността осигурените лица, осигуряващите се и в УПФ да получават по-ниска пенсия от тези, които се осигуряват само в ДОО е сериозна. Този проблем обаче е едновременно политически и макроикономически и не може да бъде решен с просто прехвърляне на фондове от УПФ в ДОО. Напротив, този подход освен че ще натовари в бъдеще много по-сериозно държавния бюджет, ще унищожи пазара на частно пенсионно осигуряване, който всъщност все още е в своя зародиш. Основното решение би следвало да се търси в много по-сериозния контрол от страна на регулаторните органи, касаещ инвестициите в свързани лица и фиктивните борсови транзакции, както и в цялостната икономическа политика на правителство, насочена към стимулиране на бизнес активността в страната. И двете препоръки обаче не изглежда да имат сериозен потенциал за осъществяване към настоящия момент.

Говорейки за такси и комисиони трябва да се има предвид, че неблагоприятната глобална конюнктура също следва да се вземе предвид в този дебат. Известни са успехите на чилийската пенсионна система, въведена през 1981 г., която разчита почти изцяло на частно пенсионно осигуряване и която за времето на своето съществуване доведе до натрупването на значителен инвестиционен ресурс от порядъка на USD 170 млрд., което представлява 70% от БВП на страната. Въпреки своя успех обаче, стотици хиляди чилийци излязоха на улицата преди известно време, протестирайки срещу ниските пенсии, които изплащат частните пенсионни фондове в страната, около USD 300 – по-малко от минималната заплата. Факторите, които доведоха до това положение са:

  • Сравнително ниската пенсионна възраст, особено за жените (60 г. за жените и 65 г. за мъжете)
  • Сериозното увеличение на продължителността на живота (отново особено за жените, които ще прекарат в пенсия почти толкова години, колкото и работейки)
  • Сравнително ниският размер на пенсионно-осигурителни вноски: 10% от заплатата
  • Макроикономически причини, като драстичният спад на дългосрочните лихвени проценти, които влияят върху доходността на анюитетите – от 4% на 2%, което води до намаляване на пенсионните плащания по анюитетите с 20%
  • И накрая, разбира се, сериозните такси, които пенсионните фондове събират, които драстично свиват доходността от инвестираните средства (така например за периода 1981 г. – 2013 г. отчетената доходност на пенсионните фондове в Чили е 8.6%, докато реалната доходност по индивидуалните сметки е 3%)[xiv]


Една възможна посока, към която може да се води дебатът в България за промяна на таксите, събирани от пенсионните фондове е таксите да се плащат само от работодателите, които да са заинтересовани да внасят пенсионните осигуровки на своите служители в тези фондове, които предлагат най-ниски такси, спестявайки по този начин разходи за осигуровки.

Заключение и препоръки

Ясно е, че при сериозния демографски срив в България бъдещето на държавното обществено осигуряване е доста мрачно. Държавата обаче не проявява сериозна загриженост за решаването на този проблем, като дори предприема стъпки, водещи до неговото задълбочаване. Такава стъпка е прехвърлянето на увеличението на пенсионните осигурителни вноски през следващите две години с по 1 процентен пункт към ДОО, вместо планираното насочване към допълнителното пенсионно осигуряване. Същевременно беше дадена възможност на осигурените лица да се прехвърлят към ДОО по собствено желание, което според управляващите ще гарантира получаването на максимално възможната пенсия за съответния трудов стаж, което според тях допълнителното пенсионното осигуряване на може да осигури. Всъщност проблемът с прехвърлянето на натрупаните в УПФ средства е още по-сериозен, тъй като тези средства де факто ще постъпят не в ДОО, а в т.нар. Сребърен фонд, където ще останат блокирани до пенсионирането на осигуреното лице (или до повторното им прехвърляне в УПФ). По този начин ДОО няма да получи очакваната финансова инжекция от тези трансфери, а същевременно средствата ще стоят блокирани без по да носят никаква доходност.

Насочването на увеличението на осигурителните вноски към ДОО би трябвало да доведе до краткосрочно подобрение на дефицита на НОИ, но в дългосрочен план тази мярка не води до почти никаква промяна. Допълнително ситуацията на ДОО може да бъде влошена в случай че осигурените лица предпочетат масово да прехвърлят натрупаните в индивидуалните им сметки в УПФ средства към Сребърния фонд, което да доведе до деинвестиране на средства от пенсионните фондове с всичките произтичащи от това аномалии.

От друга страна частното пенсионно осигуряване в страната е изправено пред сериозни предизвикателства. Сериозен проблем остават инвестициите в свързани лица, които, ако бъдат разкрити и оповестени след края на настоящите стрес тестове в сектора, могат да предизвикат значителни сътресения. Същевременно решаването на този проблем никак не е тривиално, ще отнеме много време и има вероятност да доведе до допълнителни загуби на осигуровки и спестявания. Ниската доходност от инвестиции в УПФ е другото сериозно предизвикателство, което следва да бъде решено със законодателни и регулаторни мерки. Този процес също ще бъде продължителен, а срокът за изплащане на първите пенсии от тези фондове вече наближава. Разбира се, управляващите може да намерят начин да удължат този срок (увеличаването на пенсионната възраст е един от механизмите), но без сериозна промяна в модела това ще бъде само едно палеативно решение.

И накрая следва да се отбележи, че цялата система на пенсионно осигуряване, независимо дали чрез солидарната система на държавното обществено осигуряване или чрез посредничеството на частни пенсионни фондове е изправена пред сериозни предизвикателства, чието посрещане не е тривиално, като в резултата на тях бъдещите пенсионни доходи е по-вероятно да намаляват, отколкото да се увеличават. Двете основни предизвикателства в това отношение са демографската криза, свързана със застаряването на населението и с увеличаващата се продължителност на живота, както и с вече трайно намаления световен икономически растеж, водещ със себе си ниски лихви и ниска възвращаемост от инвестициите. Изобщо не е ясно дали и след колко време този процес ще приключи и ще обърне тренда си.

От друга страна цялата рамка на пенсионно осигуряване такава, какво е наложена не само в България, но и в света, характеризираща се с определен брой години трудов стаж, през който се внасят осигурителни вноски с цел получаването на бъдещ сигурен пенсионен доход сама по себе си е остаряла и не отговаря на съвременната динамика на човешкия живот. Освен това тази система ограничава силно и човешкия избор за това колко време човек да работи и как да спестява за старини. От тази гледна точка пред един финансово грамотен човек има много и различни възможности какви инвестиции да направи, които да му гарантират от една страна много по-кратък трудов стаж, а от друга значително по-големи доходи, отколкото тези, които една пенсия може да му осигури. Основният проблем в случая се явява ниската финансова култура на българина, както и изключително неблагоприятната бизнес среда.

Именно на базата на казаното по-горе основната задача на управляващите и в частност на Министерството на финансите е не да търси начини за пълнене на непрекъснато увеличаващите се дефицити в пенсионната система в България, а да създадат такава бизнес среда в страната, която да позволи хората сами да избират и инвестират своите доходи, отколкото да разчитат на една пенсионна система, която ще изпитва все по-големи трудности да гарантира нарастване на заместващия доход на пенсионерите в бъдеще.

[i] МФ, Проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (http://www.minfin.bg/bg/page/993?id=68)

[ii] КФН, Проекта на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Срокът за обществено обсъждане на проекта е до 28.08.2015 г. (http://www.fsc.bg/bg/normativna-uredba/obshtestveni-konsultatsii/)

[iii] Нова идея – национализация на частните пенсионни фондове, в-к „Капитал“, 18.11.2014 г. (http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2014/11/18/2421876_nova_ideia_-_nacionalizaciia_na_chastnite_pensionni/)

[iv] Наследява ли се пенсия от УПФ?, в-к „Капитал“, 09.03.2015 г. (http://www.capital.bg/biznes/moiat_kapital/2015/03/09/2487627_naslediava_li_se_pensiia_ot_upf/)

[v] Виж документите на сайта на EIOPA (https://eiopa.europa.eu/regulation-supervision/pensions/occupational-pensions)

[vi] Ageing Report 2015, European Commission (http://europa.eu/epc/pdf/ageing_report_2015_en.pdf)

[vii] Актюерски доклад 2016 г., НОИ, юни 2016 г. http://www.noi.bg/images/bg/about/statisticsandanalysis/analysis/ActuarialReport2016.pdf

[viii] Вж. бележка vi

[ix] Коефициентът на заместване на дохода е съотношението на средната пенсия за трудова дейност към средния осигурителен доход на осигурените лица за съответната календарна година.

[x] Съгласно използваните дефиниции в документа на ЕК, осигурените лица с ниско заплащане са тези, които са получавали доход в размер на 2/3 от средния за страната по време на своята трудова кариера, а лицата с висок доход са тези, получаващи доход между 100% и 200% от средния за страната по време на цялата си професионална кариера

[xi] Whitehouse, E., Administrative Charges for Funded Pensions: Comparison and Assessment of 13 countries, OECD, 2001

[xii] Доходност на пенсионните фондове 2002-30.VI.2016 http://bit.ly/2cF9xeS

[xiii] Вж. бележка xi

[xiv] Velasco А., Chile’s Pension Crunch, Project Syndicate (https://www.project-syndicate.org/commentary/chile-pension-protests-by-andres-velasco-2016-09)

Текстът е публикуван на блога на Юлиан Войнов и препечатан с негово разрешение

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови