От стр. 1

Отпадналите промени в КСО и възможните причини за тяхното отпадане

Както вече беше посочено, основните разлики между предложението на КФН, направено още през миналата година и това на МФ е отпадането на института на гаранционния фонд, както и на така наречените мултифондове. Мултифондовете всъщност представляват различни инвестиционни портфейли, в които пенсионните вноски се разпределят на базата на риск и очаквана доходност, като в отпадналите промени от предложението на Комисията се предлагат два типа такива фондове, които всяко инвестиционно дружество да може да управлява, а именно консервативен и балансиран. В своята същност това предложение е смислено, защото дава възможност, при правилно управление на инвестираните средства и при правилен избор на ценни книжа, инвестициите да носят по-голяма доходност, при тяхното инвестиране в по-рискови ценни книжа и следователно да доведат до увеличение на средствата на осигурените лица, когато става въпрос обаче за по-дългосрочно управление. Концепцията е, че в началото на своето пенсионно осигуряване за едно лице е допустимо неговите пенсионни вноски да бъдат инвестирани в по-рискови ценни книжа, което да донесе по-голям доход, като с наближаване на пенсионната възраст постепенно натрупаните в индивидуалната партида средства да се прехвърлят в по-консервативен инвестиционен портфейл, с по-малък риск, като се разчита вече не толкова на значително увеличение на натрупаните средства от инвестиционен доход, а по-скоро тяхното запазване и съхранение с цел гарантиране на бъдещите пенсионни плащания. Чистият вид на системата от мултифондове разчита единствено на избора на осигуреното лица, което избира портфейл с предпочитаното ниво на риск и смяната на портфейла става само по негово желание. В този случай нивото на въвлеченост на осигуряващото се лице относно инвестиционните решения е голяма, което предполага и сериозна финансова култура. При системите с намаляващ риск в продължение на живота се говори за фондове или портфейли, съобразени с жизнения цикъл на осигуреното лице ( т.нар. life styling) и прехвърлянето във фондове с по-нисък риск става автоматично от пенсионното дружество, при изпълнението на определени критерии.

От тази гледна точка предложената законодателна промяна във варианта на КФН е смислена, още повече че подобна възможност за съществуване на мултифондове е налична в 13 от държавите-членки на ЕС. Нещо повече, във своите препоръки до Европейската комисия във връзка с дебатите около изменението на Директива 2003/41/ЕО, регламентираща дейността на институциите, предоставящи професионални пенсии (ИППО), Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО), по известен с английската си абревиатура EIOPA многократно изтъква, че наличието на мултифондове, включително възможностите за избор на фонд по подразбиране и, също така, на инвестиционен модел, съобразен с жизнения цикъл на осигурените (life styling) са основни характеристики, които подпомагат контрола на риска и здравословното развитие на допълнителното пенсионно осигуряване, когато осигурените лица поемат инвестиционния риск. Същевременно ЕОЗППО насърчава установяването и разпространението на най-добри практики в това отношение, като след провеждането на дебати някои аспекти на тези функции могат да станат задължителни и/или част от регулациите на европейското законодателство[v]. Разбира се, подобни препоръки са свързани по-скоро със загриженост за финансовото състояние на пенсионно-осигурителните дружества, отколкото за бъдещите пенсионни плащания към осигурените, защото от една страна какъв е смисълът да се осигуряваш в пенсионен фонд, плащайки сериозни такси за неговата издръжка, ако в края на краищата целият риск остава за сметка на осигуряващия се. От друга страна обаче флуктуациите на финансовите пазари и намаляващият брой осигуряващи се за сметка на увеличаващия се брой пенсионери създава сериозни проблеми пред преобладаващия до скоро модел на дефинирани пенсионни плащания (defined benefits), което поставя на сериозно изпитание финансовото здраве на пенсионните фондове.

Въпросът обаче, на който би следвало да се търси отговор е защо Министерството на финансите се е отказало от предложението за създаването на мултифондовете, което всъщност е една от фундаменталните промени, които са предложени в законопроекта на Комисията. Разбира се, отговорът трябва да бъде даден от самото министерство, като едно логично обяснение е опасението, че при диверсификация на портфейлите си пенсионните дружества ще продадат част от държаните от тях ДЦК, както и ще инвестират по-малки суми в тях, което ще намали търсенето и съответно техните цени, като същевременно увеличи доходността по тях. Подобно развитие е нежелано за МФ, тъй като ще повиши цената, на която министерството финансира дефицитите в бюджета, което в крайна сметка ще увеличи разходите на държавата за лихви. От друга страна за отпадането на предложението може би стои страхът, че инвестициите с по-голям риск, които се очаква да бъдат направени от балансираните фондове могат да доведат до съществени загуби, имайки предвид че голям дял от опериращите на българския пазар пенсионни фондове инвестират предимно в ценни книжа, издадени от български емитенти и търгувани на Българската фондова борса. Всъщност от опериращите в България девет пенсионно-осигурителни дружества, пет от тях инвестират предимно в активи в България (издадени от български емитенти) и само четири дружества притежават повече активи в чужбина, отколкото в страната. Това означава, че при нисколиквидната българска фондова борса, при големите и в много случаи необосновани флуктуации на борсовите цени, както и при съществуващия и нерешен проблем за инвестиции в свързани лица, по-големите експозиции в акции и облигации, издадени от български корпоративни емитенти биха могли да доведат до съществени загуби, като по този начин пенсионните дружества биха получили напълно легитимно оправдание за своите загуби, които в крайна сметка да доведат до намаляване на натрупаните в индивидуалните партиди пенсионни средства. От тази гледна точка решаването на проблема с инвестициите в свързани лица става основна предварителна стъпка, преди законодателното решение за създаване на мултифондове.

Много по-важен от гледна точка на цялостната концепция на пенсионната реформа е въпросът за гаранционния фонд, предложението за който е отпаднал от крайния вариант на вече оттегления проектозакон. Всъщност още в първия член от новата глава Седемнадесета, която разписва същността и действието на гаранционния фонд, а именно в чл. 194, ал.3 от законопроекта на КФН се посочва, че целта на гаранционния фонд е „гарантиране на нетния размер на осигурителните вноски, постъпили по индивидуалните партиди на осигурените… лица. Фондът… изплаща суми, с които покрива разликата между нетния размер на постъпилите осигурителни вноски и наличните средства по индивидуалните партиди.“

Този текст par excellence разкрива опасенията, както на самите пенсионни фондове, така и на Комисията, че инвестицията на натрупаните в индивидуалните партиди осигурителни вноски не само няма да е постигнала някаква доходност, но де факто има вероятност наличността в индивидуалните партиди да бъде значително по-ниска от номиналната стойност на направените през годините вноски. Принципно предложеният текст цели на пенсионерите да бъде гарантирана поне номиналната стойност на платените през годините осигуровки, но тази гаранция общо взето е безсмислена, тъй като за 40 години инфлацията може да е изяла огромна част от тези вноски, а същевременно не се предвижда направените номинални вноски да бъдат коригирани с натрупаната инфлация. Нещо повече, в настоящия чл. 70 от КСО, който остава без промяна според предложението за промени, в неговата ал. 7 се казва следното: „За периодите, през които лицата са осигурявани в универсален пенсионен фонд, индивидуалният им коефициент се намалява на базата на съотношението между размерите на осигурителните вноски за универсален пенсионен фонд и за фонд „Пенсии“ за трета категория труд за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., по ред, определен с акт на Министерския съвет.“ Този текст всъщност казва, че пенсията, която един пенсионер следва да получава от универсален пенсионен фонд (УПФ) представлява фиксирана част от общата му пенсия, която е изчислена от НОИ и която част се определя от МС. По-надолу ще стане дума отново за този текст от закона, но в случая е важно да се коментира, че номиналния размер на направените през годините вноски няма никакво значение, тъй като УПФ, първо, трябва да осигурява определена, предварително фиксирана част от пенсията на пенсионерите и, второ, тази част се определя от МС и може винаги да бъде променена.

Следва да се отбележи, че законопроектът на КФН предвижда гаранционният фонд да се финансира от еднократни встъпителни вноски за сметка на пенсионните дружества, които се признават за разход на дружествата, както и с текущи вноски, удържани от осигурителните вноски на осигурените лица. Тези текущи вноски обаче са допълнителни и се събират извън начисляваните към момента такси и удръжки. Т.е. в случая, освен че в законопроекта на КФН се предлага по-голям срок за намаляване на съществуващите вече такси, се предлага и нова такса, с която де факто осигурените лица да финансират гаранционния фонд, който да се грижи да покрива разликата по техните индивидуални партиди до номиналния размер на направените от тях вноски. Тази нова такса, чийто размер не е дефиниран в проектозакона на КФН, а се определя ежегодно от управителния съвет на гаранционния фонд може дори да е по-голяма от кумулативния размер на предложеното намаление на другите такси. С една дума от осигурителните вноски се приспада една част, за да постъпи в гаранционния фонд, която част след години осигуреното лице да получи като допълнение към средствата в индивидуалната си партида, ако те са по малко от номиналния размер на направените през годините вноски. Това е наистина интересен подход, според който за разлика от вноските, които банките правят във Фонда за гарантиране на влоговете (ФГВБ) и които вноски се изчисляват на агрегирана основа и се отчисляват от общите приходи на банката, в случая всеки осигурен се грижи за собствената си вноска в гаранционния фонд, с които вноски някой ден гаранционният фонд ще дотира евентуално неговата собствена пенсия.

И накрая във връзка с гаранционния фонд следва да се отбележи, че съгласно чл. 198б от проектозакона на КФН, ако средствата на гаранционния фонд не са достатъчни за покриване на задълженията му, той може да ползва заеми от банки, както и от държавния бюджет. Тази разпоредба създава сериозно притеснение, че върху държавния бюджет може да бъде прехвърлена евентуалната невъзможност на пенсионноосигурителните дружества да осигурят поне номиналния размер на направените през годините осигурителни вноски по индивидуалните партиди на осигурените лица. В този случай възниква въпросът каква би била разликата между Държавното обществено осигуряване (ДОО), чийто дефицит се покрива от директни субсидии от държавния бюджет и частните пенсионноосигурителни дружества, които очакват получаването на дотации от държавата, покриващи неефективно управление на натрупаните по индивидуалните партиди средства.

В случая много ясно трябва да бъде подчертана разликата между ФГВБ и Фондът за гарантиране на вноските на лицата, осигурени във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ФГВЛОФЗДПО), каквото е пълното име на предложения в законопроекта на КФН гаранционен фонд. За разлика от ФГВБ, който изплаща депозитите на вложителите в банките до определен минимален размер, когато една банка изпадне в несъстоятелност, ФГВЛОФЗДПО по задължение покрива винаги и непрекъснато разликата между натрупаните средства в индивидуалната партида и кумулативния номинален размер на направените през годините осигурителни вноски в пенсионните фондове. Т.е. докато ФГВБ се намесва само и единствено при пазарен провал, за да осигури средства, които преди това акционерите и облигационерите на една банка в несъстоятелност не са успели да осигурят, с цел защита на депозантите, или кредиторите на банката, ФГВЛОФЗДПО поема винаги и изцяло негативните пазарните флуктуации, както и неефективното управление на инвестициите на пенсионноосигурителните дружества на базата на натрупаните пенсионни вноски на осигурените лица. Не е учудващо от тази гледна точка, че МФ не е одобрило тази глава от промените в КСО и тя е отпаднала в окончателния вариант.

Предложеният вариант за създаване на гаранционен фонд очертава наистина една много иновативна схема за правене на бизнес. Създава се частна структура, която се издържа от такси върху вноските на клиентите си (осигурените лица), които вноски са задължителни по закон и които де факто се намаляват със събираните такси. В случай че тази частна структура не успее да осигури съответния доход от инвестициите на тези вноски, вместо нейните мениджъри да претърпят санкция за сметка на капитала на дружеството или други активи, изгубената доходност се покрива от държавна структура, която се финансира от допълнителни такси върху вноските на същите клиенти, както и от данъците на всички граждани. В този случай не е много ясно защо изобщо трябва да има посредник между вноските на осигурените лица и държавата, след като в крайна сметка недостигащите средства отново ще се поемат от държавата?

Следва на стр. 3

Още по темата

16/09/2016

Анализи и Коментари

Голямата пенсионна подмяна (част III)

16/09/2016

Анализи и Коментари

Голямата пенсионна подмяна (част II)