'Гардиън': Шест поразени кораба за 10 дни в Черно море, България е на първа линия

Екипажът на българския ферибот „Диоскурия“ научи за атаката срещу товарен кораб в изключителната икономическа зона на страната в Черно море в ранните часове на 6 октомври от далечен взрив на 70 мили от крайбрежния град Бяла, пише бртанският "Гардиън" в коментар за нападенията.

Турският „Алфа Ватан“, насочващ се към румънското пристанище Сулина, беше ударен от предполагаеми руски въздушни и морски дронове. Пристигайки на мястото, „Диоскурия“ откри обърната спасителна лодка и спасителни жилетки във водата. Нямаше обаче никакви следи от десетчленния екипаж на „Алфа Ватан“.

Шест дни по-късно дронове удариха друг кораб край българския бряг – HS Dignity. Единайсет членове на екипажа загинаха.

До четвъртък атаките вече бяха навлезли във въздушното пространство и териториалните води на Румъния. Два химически танкера – Wine Trader и Yara J – бяха атакувани и избухнаха в пламъци. Още седем моряци се водеха за изчезнали. Атаките срещу шест кораба за десет дни – ударени бяха също Able и Chelsea-3 – отбелязаха драстична ескалация на морския конфликт, който приближава границите на НАТО.

Докато глобалното внимание беше съсредоточено върху рисковете за моряците, пътуващи през Ормузкия проток, през последните месеци Черно море се оказа по-опасният маршрут, като за седмица и половина загинаха повече моряци, отколкото американски военнослужещи през цялата война с Иран. Морският застраховател и рисков анализатор Ambrey предупреди, че няма край на заплахите за черноморските товарни превози, включително на зърно и петрол, и че застрахователните полици за преминаване през водите са скочили рязко. Томаш Алекса, старши анализатор в Ambrey, отбеляза рязко увеличение на темпото на атаките, започнало през юли. По оценки руски сили са отговорни за 80% от тях.

Той посочи, че последните жертви са резултата от „двойни удари“ с въздушни и надводни дронове, като последните често носят до половин тон взрив. По-малките съдове, които основно използват каналната система на Дунав, потъват бързо.

„Макар че атаките срещу търговски съдове в Черно море не са новост, наблюдаваме ескалация както по отношение на броя на атаките, така и по отношение на географския им обхват“, каза Алекса.

Той добави, че профилът на атакуваните съдове – тоест кораби, търгуващи с Украйна – не се е променил.

„Руското намерение е ясно: да влоши износа на украинско зърно и селскостопански продукти“, коментира той.

Резултатът е ряско намаляване броя на съдовете, посещаващи Украйна. Застрахователните полици са се покачили рязко, а моряците и операторите работят все по-неохотно в черноморския басейн, дори на кораби, които нямат връзка с украински товари.

По-голямата част от над 60-те жертви сред моряците в Черно море след пълномащабното руско нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. са настъпили през изминалата година. През септември Обединеният военен комитет, представляващ лондонския застрахователен пазар, разшири зоните с висок риск в Черно море, за да включи целия басейн, с изключение на териториалните води на Турция, Румъния, България и Грузия.

Заплахата не се ограничава до самото Черно море. Атаките срещу черноморските пристанища на Украйна също се увеличиха рязко през изминалата година.

Експертите посочват, че редица фактори подтикват разширяването и ескалацията на конфликта към бреговете на страните от НАТО. Русия реагира на географското разширяване на украинските удари по нейния „сенчести флот“ от петролни танкери с засилване на ударите по украинските селскостопански товари – ключов компонент на икономиката на Киев.

Докато корабите търсеха по-безопасен маршрут по-далеч от крайбрежията, заплахата се промени: от морски мини към дронове с все по-голям обсег на действие.

„Търговски кораби и невинни екипажи са мишена, като вече са загубени човешки животи в морето“, заяви Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, след потъването на „Алфа Ватан“.

В изявление пред Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа полковник Джоби Римър, старши британски военен съветник, каза: „Атаки, които не правят разлика между военни цели и граждански съдове, или които се очаква да причинят прекомерни случайни щети на цивилни и граждански съдове спрямо очакваното военно предимство, могат да нарушават международното хуманитарно право и Конвенцията на ООН за морското право. Всяка атака увеличава риска за екипажите от всяка националност, повишава застрахователните разходи и ограничава потока от храна за тези, които зависят от нея. Обединеното кралство е дълбоко загрижено от далечносрочните последици от поредните кризи в глобалното морско пространство. Стабилните и сигурни морски коридори са глобално обществено благо, от което всички се възползваме.“

Операторите предупреждават за по-широкото въздействие върху търговията в Черно море, включително българските пристанища. В скорошно интервю за българската телевизия собственикът на корабна агенция Тодор Георгиев предупреди, че има опасност Черно море да се превърне в „мъртва зона“.

„Когато руснаците бъдат уличени в това, че са ударили кораб с един от дроновете си, те твърдят, че плавателният съд е превозвал оръжия. Оръжия не се транспортират до Украйна през Черно море“, заяви той.

Българският премиер Румен Радев определи атаките в близост до териториалните води на страната като „абсолютно неприемливи“.

Българските власти призовават ЕС и НАТО да подкрепят усилията за засилване на сигурността и работят с Турция и Румъния за подобряване на регионалната защита.

Макар да отказват да посочат Русия като отговорна за атаките, представители на властите заявяват, че „няма логика“ Украйна да атакува собствените си товарни пратки.

„Нямаме ясни и категорични доказателства, които да позволят да припишем отговорността на едната или другата страна“, заяви Радев. „Както вече съм казвал обаче, логиката сочи, че от случващото се печели Руската федерация.“

С приближаването на руските удари срещу корабоплаването до границите на държави от НАТО нарастват и предизвикателствата пред сигурността на алианса. Организацията вече се сблъсква с разширяващите се хибридни действия на Москва в Европа.

Обсъжда се възможността засегнатите държави от НАТО да задействат член 4 от Северноатлантическия договор – стъпка преди евентуалното прилагане на член 5 за колективна отбрана. Член 4 предвижда официални консултации между съюзниците, когато някоя от тях смята, че териториалната ѝ цялост, политическата ѝ независимост или сигурността ѝ са застрашени.

Тази процедура е задействана два пъти във връзка с войната в Украйна – непосредствено след руското нахлуване през 2022 г. и от Полша през 2025 г., след като руски дронове нарушиха въздушното ѝ пространство.

В четвъртък генералният секретар на НАТО Марк Рюте се срещна с Радев и румънския президент Никушор Дан, за да обсъдят сигурността в Черно море.

„НАТО ще продължи да работи в тясно сътрудничество със съюзниците си в Черноморския регион, като при необходимост ще адаптира мерките си за възпиране и отбраната“, заяви Рюте.

Ескалацията на атаките крие и риск от нова глобална продоволствена криза. Украйна и Русия са сред големите износители на зърно, каквато е и Румъния.

„Разглеждаме Черно море като жизненоважна артерия за световните доставки на храни“, заяви румънският външен министър Оана Цою на конференция по сигурността във Варшава миналата седмица. „За съжаление, през последните месеци то е най-смъртоносното море по отношение на броя на загиналите моряци. Това означава, че трябва да увеличим инвестициите си във възпиране и отбрана.“

Миналия месец директорът по морска безопасност в Международната морска организация към ООН Дамиен Шевалие предупреди за дългосрочните последици за корабоплаването от атаките, свързани с конфликтите в Украйна и Близкия изток.

„С нарастващия брой жертви в Черно море, Червено море и Ормузкия проток професията на моряка действително се превърна в опасна. Моряците не са обучени да се справят със заплахи, произтичащи от по-широки проблеми със сигурността или от геополитическата обстановка“, заяви той.

„Това, което прави настоящия момент наистина безпрецедентен, не е само броят на инцидентите, а и моделът зад тях. Корабоплаването се превърна в целенасочен инструмент за геополитически натиск“, добави Шевалие.

Следете новините ни в :