Азбестът е опасен, НГДЕК не трябва да се връща в тази сграда

Изследване в Института по минералогия и кристалография на проба, взета от стена в сградата на Националната гимназия за древни езици и култури (НГДЕК) на ул. "Баба" в кв. "Модерно предградие" в София. Сградата е току-що ремонтирана с над 2.1 милиона лева по проект с европейско финансиране. Резултатите разпалиха полемиката около връщането на гимназията на ул. "Баба". Родители и учители са разделени в мненията си - едни смятат, че учениците трябва да се върнат в ремонтираната сграда в покрайнините на София, други - че престижното училище, което е и лицей на Софийския университет, трябва да остане в сградата на 13 основно училище, намираща се в района на Женския пазар, където бе преместено заради ремонта. Заповед за връщането на Класическата там има и на министъра на културата Петър Стоянович.

След излизането на резултатите от лабораторното изследване везните като че ли се наклониха в посока оставане на Класическата на Женския пазар. Противници на това обаче твърдят, че откритият азбест съвсем не е толкова опасен. OFFNews получи мнения на читатели и родители, защитаващи тази теза и на редакционната си поща. Затова потърсихме становището на специалистите - авторът на експертната оценка от Института по минералогия и кристалография "Акад. Иван Костов" и негов зам.-директор проф. д-р Огнян Петров. Изпратихме му въпроси, отговорите на които са дадени от проф. Петров и специалиста Яна Цветанова.

В протокола за извършване на праховия рентгенофазов анализ на пробата е записано, че "еднозначно е установено наличието на лизардит (азбестов минерал)". Бихте ли разяснили дали наличието му създава опасност за човешкия живот и здраве? Ако отговорът е "да", бихте ли уточнили какво е въздействието му върху човешкия организъм?

Според Световната здравна организация (СЗО) между 20 000 и 30 000 случая на свързани с азбест заболявания се регистрират всяка година само в Европейския съюз и над 300 000 граждани се очаква да умрат от мезотелиома до 2030 г. в ЕС. В този контекст Европейският съюз отдава голямо значение на информирането и обучаването на гражданите и на обмена на най-добри практики между държавите членки за диагностициране на заболявания, свързани с азбест, като например рак на белия дроб и плеврална мезотелиома. Тези заболявания се причиняват от вдишване на пренасяни по въздуха азбестови влакна, достатъчно тънки, за да достигнат алвеолите, и достатъчно дълги, за да надвишават размера на макрофагите. Вредно е не само вдишването на пренасяни по въздуха влакна, но и приемането на вода, съдържаща подобни влакна с произход от азбестови тръби. Най-вредните последици от вдишването на влакна от азбест настъпват десетилетия след излагането на въздействието им.

Неспециалисти твърдят, че след ремонта на сградата обитаването й е станало още по-опасно заради така нареченото от тях "събуждане" на азбеста. Споделяте ли това мнение? Има ли обстоятелства, при които азбестът е по-малко или повече опасен?

На този въпрос отговорът е кратък – въпросът е несъстоятелен в първата си част ("събуждането" на азбеста ????) а на втората част (по-малко или повече опасен) вече е отговорено по-горе.

В телефонния ни разговор споменахте, че ремонтът не е бил извършен "по правилата". Какво имате предвид?

Информацията ми е свързана с протокол на държавна инспекция за неизправности по ремонта. Протоколът ми беше показан от г-жа Силвия Илиева – майка на ученик в тази гимназия, която предостави пробата за изследване (във вид на къс от преградна стена), взета от сградата на Националната гимназия за древни езици и култури (НГДЕК)

Вие, като специалист, бихте ли препоръчали извършването на учебна дейност в сградата, от която е взета предоставената от г-жа Илиева проба?

Не съм специалист по строително-ремонтни дейности, но не е трудно да се твърди, че, първо, установените от съответната инспекция 12-13 нередности след завършване на ремонта еднозначно отговарят на въпроса, че учебна дейност в сградата не трябва да се провежда и, второ, по-дългосрочните рискове за здравето на учениците и учителите са свързани с азбесто-циментовите преградни стени, които е трябвало да бъдат от отстранени и заменени с например гипс-картонени конструкции. Рискът в случая се крие в дълговременно разпрашаване на азбеста (финовлакнест минерал) във вид на на фини иглички, които се вдишват и крият опасност за белодробни проблеми.