''Да не забравяме българите в Бесарабия - те са горди и щастливи, че са част от нас''

Група момчета от България заминаха с хуманитарна помощ и книги за украинското село Бановка, където живеят бесарабски българи. Доброволките са закарали са цървули за танцовия състав, книги, свързани с историята на България, знамена, лекарства. Един от инициаторите е 33-годишният Александър Димов от Стара Загора, който живее в Лондон.

- Какво Ви свързва с Украйна?

- От десет години съм съпричастен към украинската кауза. Оттогава досега съм ходил три пъти там. Няколко пъти съм провеждал мои кампании за набиране на средства. Правя различни тениски с цел събиране на пари. Последните, които са „Free Azov Heroes“, са за защитниците на Азовстал, които все още са в плен. От тези тениски последните две години събрахме между 15 хил. и 20 хил. лева, което за мен е голям успех. Защото сам го организирах, с помощта на Кристиян Тенев, който ги разпространява в България. Включвам се в различни каузи и за украинци, и за българите в Украйна, което е едно и също, защото всички те страдат еднакво от руската агресия.

Относно сегашната инициатива - посетихме бесарабските българи в село Бановка, Болградски район, Одеска област. Тези хора, според мен, са забравени от нашата държава и няма никаква помощ за тях. Решихме с наши приятели да организираме хуманитарна и културна помощ. В кампанията се включиха момчетата от София, Киев, Свобода, Национален фен клуб на Берое, отделни частни лица и съмишленици, които също са в украинската кауза. Свързахме се с ансамбъла в село Бановка и с кмета на селото. Питахме от какво имат нужда. Казаха, че им трябват цървули за народни танци, книги за читалището и лекарства. Нямат лекарства, тъй като нямат и лекар в селото. Това може би се дължи на войната, защото медицинските специалисти са заети в болниците, с ранените военни. Книгите, които дарихме, получихме от издателствата „Българска история“ и „Еделвайс“, от Михаил Кунчев, Виктор Стоянов от фондация „Македония“, Никола Григоров от „Сите българи заедно“. В каузата се включи и община Стара Загора, които дариха 10 подаръчни торби. Фен клубът на Берое се включи с дарение на тетрадки и други артикули, които не са от първа необходимост, но ще помогнат за едно бъдещо приятелство между Бановка и Стара Загора. Общината има идеи да реализираме и други инициативи.

- Какво би казал на българите, които подкрепят Украйна, за да ги мотивираш?

- Бих им казал, че най-важното е да не спират. Защото украинската борба е и наша лична борба. Ние страдаме от общ враг, обща болест. И нашето общество, и тяхното е разядено от русофилия, която е наслагвана с години. А и няма как да си затварят очите пред зверствата, които се случват в Украйна. Всеки един трезвомислещ човек трябва задължително да си отвори очите, да види, и да осъзнае как цели градове изчезват в Украйна. Така че, не спирайте, хора, помагайте, то е и за нас.

- Да се върнем на военнопленниците. За теб лично защо е важна темата за момчетата, които са в руски плен?

- Имам личен контакт с някои от тях. През 2014 година, когато за първи път бях в Украйна, в Лвов, се запознах с азовци. Тогава новосформирана, даже не бригада, а отряд на полицията. Това бяха момчета, които видяха какво се случва в нападнатите градове и не можеха да стоят безучастно. Двама от тези, с които се запознах тогава, загинаха през 2015 и 2016 година. Взел съм присърце азовската кауза, защото за мен това е най-мотивираната единица в украинската армия. Тези момчета са пример за национализъм, за родолюбие, за това как трябва да се защитава родината. Техният геройски подвиг в Азовстал няма как да остане без подкрепа. Момчетата заслужават да бъдат свободни и да продължат борбата.

- Какви са впечатленията Ви от хората там? Забраняват ли им да говорят на български?

- В разговорите си с кмета на селото, с преподавателки по български език от училището, където учат 136 деца, с уредничката на читалището, говорихме как стои въпросът със забраната на езика и всичко останало, което твърдят стожерите на руската пропаганда в България. Попитах ги били ли са тормозени, забранявано ли им е да говорят на родния си език. Те започнаха да се смеят. Казаха, че това са абсолютни глупости, че никой от страна на украинските власти не им е казвал, че не трябва да говорят на български. Още повече да са били бити, палени и убивани. Не знам как може да има още хора, които вярват на това нещо. Кметът се смя от сърце. Той разказа, че преди войната в неговия кабинет са се били двама души, проруски и проукраински. А той самият е израснал в СССР, учил е в Русия. Не е тайна, че много от бесарабските българи са били с топли чувства към Русия, но войната ги е накарала да осъзнаят колко е зловредна руската намеса. Как Путин, с тези „освободителни ракети“, избива и проруски хора, защото ракетата не пита за възгледите. Тази пропаганда трябва да отива вече в канала. Никой от нашите хора в Украйна не е тормозен.

- Как Ви посрещнаха?

- Такова посрещане през живота си не съм виждал. Организацията беше като за държавна делегация. Посрещнаха ни Жана Пундева, председател на читалището, кметът на селото, човекът, който отговаря за къщата на ген. Иван Колев в село Бановка. (Това е част от мотивацията ни да посетим именно това село, защото в него е роден великият български генерал Иван Колев.) Посрещнаха ни с хляб и сол по стар обичай. Заведоха ни в къщата, направиха ни тур, имаше встъпителна реч. Пред паметника на Иван Колев пак имаше реч от момиче от ансамбъла, което говореше прекрасен български. Искам да подчертая, че там говорят архаичен, стар, но перфектен български. Имаше музика. Изслушахме химните на Украйна и на България. Имаше реч за генерала, от къде е родом, с какви успехи е прославил България, историята на селото и неговата дейност там. След това се преоблякоха в носии и обуха цървулите, които им занесохме. Направиха страхотен спектакъл от час и половина-два с народни песни и танци. После направиха маса като за абитуриентски бал. След това ни показаха училището, всички класни стаи. Обясниха ни по колко часа на седмица децата учат български език. Показаха ни укритията, където се спускат по време на въздушни тревоги. Страхотно посрещане и посещение беше.

- Според Вас какво трябва да направи българската държава за 150 000-те хиляди бесарабски българи?

- Най-важното в това военно време е хората да бъдат подпомагани с продоволствия, с мотивационни културни посещения. Да ги привличаме в България. Да се улесни процедурата за получаване на българско гражданство, защото тези хора се чувстват българи, а нашата държава ги спъва години наред. А хората в Бесарабия са толкова горди и щастливи да се наричат българи, че просто е грехота държавата да им създава пречки. Трябва да се засилят културните връзки с тях, защото в България много малко хора знаят въобще за съществуването им. С момчетата, с които реализирахме това посещение, имаме идея да направим организирани екскурзии в Бесарабия, да се популяризира региона. Това вероятно ще стане след войната, защото сега е опасно. Тук са родени велики българи като Александр Малинов, Александър Тодоров-Балан, ген. Иван Колев, редица други професори, генерали, културни дейци и др. Ние трябва да знаем тези истории. Това е полезно и за нас, за популяризирането българската кауза.

- Какви бъдещи проекти планирате лично и заедно с момчетата от София, Киев, Свобода?

- Планираме да направим второ и трето идване, не само до Бановка, но и в региона, в Болград, Арциз, Чушмелий и други села, които са пълни с българи. Да донесем още книги и други неща. С ансамбъла на село Бановка се разбрахме да дойдат в Стара Загора и да изнесат общ танцов спектакъл с български и украински фолклор. Между нашия и техния фолклор има много общо. Трябва да запознаем хората в България, да видят, че украинското е много близко до нашето и че е прекрасно. Да не се поддават на русофилската пропаганда, че всичко украинско е лошо, фашистко и т.н. Трябва да покажем, че украинците са добри, нормални хора, като нас. Иначе моите инициативи с тениските си продължават по същия начин. Планирам пускането на нови модели. И събраните пари отново ще даря на Азов, Карпатска сич, за мене е важно да се подкрепят именно те, защото те са най-мотивираните в украинската армия. Особено Азов.

В Бесарабия има много паметници на българи. Посетихме паметника на Христо Ботев в Измаил, сега отиваме в Болград, в гимназията, там също има паметник на Ботев. Аз не бях идвал тук, в Бесарабия. Бил съм в Киев и в Лвов. Но няма такива емоции като тук.

Следете новините ни в GoogleNews