Най-високите планини на Балканския полуостров (Косово)

Днешната разходка ще ни отведе на още приказно красиви места. Asterix от Offroad-Bulgaria и неговите приятели този път ще ни разкажат за едно пътешествие до Косово и по-точно до първенеца на страната им - връх Джеравица.

Ето и неговият разказ:

Косово – предразсъдъци или реалност, или една страна и една планина на една ръка разстояние.

Много приказки са се изговорили за тази страна и много предразсъдъци съм чул от хора, които никога не са ходили там. Затова потеглих, без да мисля за опасности и размирици, и съм благодарен, че стана така, защото това се превърна в едно незабравимо пътуване на едно прекрасно според мен място, на което срещнахме само гостоприемство, дружелюбност и хубави хора!

В петък, на 16 юли, след работа натоварихме колата с раниците и малко храна и потеглихме. Посоката – Косово, но за днес трябваше да стигнем до Куманово, където ще спим при мой приятел, и на следващия ден всички към планината Проклетия и нейния най-висок връх – Deravica – 2656 м.

В Куманово бяхме към 23.00 ч. То от София е много близо, но като се започнаха едни проверки на границата, пък „Я дай и рамата да видим“... То вярно, че ù беше скучно на служителката, пък и сърдита беше, ама си имаше занимание да люпи семки и не знам защо се занимаваше с нас.

В Куманово бяхме свидетели на истинско македонско гостоприемство. Седнахме на една маса и като се почна едно ядене. Много добре беше сготвила майката на моя приятел Деян. Всичко беше чудесно и полято със Скопско пиво. След софрата спахме към 2.30 ч. и в ранни зори поехме към косовската граница и дългоочакваната планина – Проклетия, която си е бая проклета, но и изключително красива!

Границата с Косово минахме без проблеми. Културни, спретнати служители и добра организация. Купихме си застраховка - 30 евро за 15 дни, защото Косово не е член на споразумението „Зелена карта“ и минахме.

Скоро след границата пътят се отклонява и пресича през Шар планина в посока град Призрен. Прекрасен асфалт, никакви дупки и красиви планински гледки. Е, има завои бая, но това не пречи. Колкото и странно да звучи, в Косово не влязох в нито една дупка. Прекрасен асфалт или, ако не, поне добър.

Прави ми впечатление, че косоварите, въпреки че са си чисти албанци, карат много спокойно и са отстъпчиви на пътя. Несравнимо е с бясното каране в Албания. Град Призрен го разглеждаме в движение и продължаваме към Dakovica, като по пътя купувам една диня за след планината на много изгодна цена – 20 цента за килограм.

От Dakovica се продължава за град Дечани и оттам се завива към Дечанския манастир, който ще оставим за утре. От манастира са още 10 км по черен път, който не е много хубав, но става за кола. Стига се до село Koznjar, където оставяме колата в двора на ресторанта там, като естествено попитахме и те дори отказаха пари. Това е място, което не бих нарекъл село. Тук имаше само ресторанта с рибарник и още 2 постройки. Тук, след оправяне на багажа, мотане и хапване, нарамихме раниците и хайде нагоре.

Първоначално се върви по същия черен път и един трактор, който караше пясък, ни качи на Стоп върху пясъка и ни спести 20-30 минути ходене. Преживяване си беше. Не се бях возил в трактор с пясък досега.

По данни от поляци, които са идвали тук, ни предстояха към 6.30 ч. ходене. Всъщност се оказаха 9 ч., без много да се мотаме, но както и да е.

Срещаме полицаи с Тойота Ленд Круйзър да патрулират из черните пътища на гората да няма размирици. Всички бяха спретнати и говореха английски. Само вратовръзки им липсваха. Пожелаха ни приятно изкачване и се разделихме.

Първоначално пътят минава през гората, а след като тя свърши, се разкрива страхотна гледка и има няколко бараки на косовски овчари, които бяха много готини хора и говореха сръбски, та се разбирахме. Бяха баба, дядо, млада жена и малко дете.

Младите говореха само албански и с тях комуникацията беше със жестикулации.

От албански нищо не отбирам. Скромно живеят хората тук, но са заобиколени от такава красота и спокойствие. Казваме си чао до утре и продължаваме. Оттук следва 1 час ходене по наклонени пасбища сред крави и овце и после СТРЪМНО, ама мноооооого стръмно. Пейзажът тук напомня много на Алпите, но е някакси много по-диво и непокътнато от човека.

Местните ни казаха, че идват главно поляци и чехи. След много стръмното се оказа, че има не по-малко стръмно и двама от групата казаха, че са дотук. Беше късен следобед и нагоре продължихме аз и Краси. Още 30 минути стръмно изкачване и върха се показа за първи път в цялата си прелест, огрян от залязващото слънце. Следваше малко равно, после още малко изкачване и ето ни на върха на Deravica.

Върха е най-висок в Косово и втори по височина за планината Проклетия. Поздравяваме се с Краси. И за двама ни това е последният Балкански Първенец, на който не сме се качвали, но определено не бих поставил тази прекрасна планина на последно място. Гледката е поразителна. Времето е ясно и всичко се вижда като на длан. На триангулачния знак на върха има оставени няколко гилзи от калашников, за да ни напомнят къде се намираме и какво е ставало тук не много отдавна.

Седим на върха и не ни се тръгва, но е време. Слънцето е вече ниско и срамежливо се скрива зад околните върхове. Залезът спира дъха. Слизаме при другите двама, които ни гледат с очакване. Вкупом слизаме още малко и опъваме палатката на около 2200 м н.в. В близост минава много бистър поток, от който водата може да се пие.

Тъкмо опъваме палатката и над главите ни се показва вечерното небе, отрупано с безброй звезди, които трудно се виждат в големия град. Луната също се е лепнала там сред звездите за контраст и огрява нощната планина. Хапваме Русенско варено и лягаме да спим след чудесния ден, защото утре предстои един не по-малко дълъг ден.

Вдигам групата към 6.00 ч., събираме лагера и по обратния път надолу. Спираме при нашите приятели. Те ни правят кафе и ни канят да седнем. Говорим си за живота там и в България. Хората казват, че имат 8 деца, които работят в Швейцария. Едното момче от групата реши да подпомогне малко хорицата и поиска да платим за кафето, но като се разлюти бабата, като скочи като младо яре - „Не искам пари!!! Вие сте ми гости. Ние пари имаме, колкото ни трябват, а и повече“.

В крайна сметка оставихме едно Русенско варено за проба, което не отказаха, сбогувахме си и тръгнахме надолу. Веднага направих сравнение на тези албанци тук и онези в Албания, за които си ходещо портмоне и гледат да те изтръскат и да те метнат нещо. Е, със сигурност и там има свестни хора, не може да няма.

По обратния път бързаме и в ранния следобед стигаме до колата, която седи и послушно ни чака. Идва собственикът на ресторанта да ни пита как сме си изкарали и дали сме имали някакви проблеми. За щастие нямахме. Благодарим и тръгваме надолу.

Спираме след малко до реката да цопнем динята да се изстуди и да се охладим в ледените води. Супер, такава свежест и от динята, и от ледената вода. Хайде, и тук отиде 1 час и времето бая напредна.

Дечанският манастир се охранява строго от италиански войници. Наоколо постоянно минаваха джипове на KFOR, който всяваха респект. Паркираме до единствените туристи освен нас. Истински пътешественици от Словения с джип Ленд Роувър, много добре оборудван и отрупан с много лепенки от Пакистан, Иран, Сирия, Йордания, Мароко. Ето това са истински пътешественици!

Манастирът е много спретнат и добре поддържан.

Хубаво местенце. Оттук посоката е към град Pec, където си купуваме от местната бира, за да я тестваме, и се отправяме към Прищина. Улучваме Деня на сватбите – общо 12 видяхме за цялото връщане и доста ни забавиха, защото пречеха на движението, ама какво да се прави.

Прави ми впечатление, че всяка трета кола в тази страна е с швейцарска регистрация. Има и много от скандинавските държави. Намерили са си някаква ниша по тези страни косоварите, няма спор. На път за Прищина виждам единствената кола в Косово с българска регистрация от Благоевград.

Прищина! Свикнали сме да чуваме това има наред с Чечня, Газа и т.н. И новините обикновено са били с една и съща тематика, но този път за мен Прищина е нещо различно – туристическа дестинация.

В града няма какво толкова да се види освен да се усетят и видят последствията от войната. Виждам билборд с войник с металодетектор и малко дете, което си играе до него, а посланието е „Нека войниците да изчистят местата, където децата играят, от мини“. Доста тягостно.

В центъра на града има надпис с големи каменни букви – 'NEW BORN'. Доколкото разбирам от Деян, косоварите са го сложили след независимостта си.

Разхождаме се из центъра, хапваме преди да тръгнем и оттук посоката е към Сърбия и после към Куманово, за да оставим Деян.

От Косово излизаме през КПП-то след град Гниляне. На граница никакви проблеми. В Куманово сме към 9.30 ч.

Оставаме при Деян 30 минути и потегляме към България. Късно вечерта сме в София. Имам да спя 3 часа и понеделник и работата ме зоват, но след чудесния уикенд не е толкова гадно :-)

Всичко като километри – 834 км. Това пътуване остана като едно от най-любимите ми през броденето из балканските планини.