Експедиция Шесаплана 2012 - Топ 5 на Алпите (Част 3)

Последна промяна на 22 декември 2012 в 11:30 10029 0

Шесаплана. Снимка:РАДО
Шесаплана. Снимка:РАДО

Изкачихме един връх заедно с РАДО,

продължаваме с него и към Италия.

Предстои ни Стелвио и още уникални места...

 

 

На следващия ден, възбудени от успешното изкачване на върха, поемаме към Италия.

На един дъх изминаваме пътя до езерото Резия.

 

 

 

Навлизахме постепенно в планината и пътя започна да става все по-стръмен,а заобикалящите ни върхове все по-високи.

 

 

Най-накрая съм изправен пред предизвикателството-фибите на Стелвио. Витарката се държи мъжки, напредва към високото и не се дава. Настигам италианец с Фиат и това развали цялата магия. Диктуваше темпото, като определено ме бавеше. Не можах да изпитам напълно тръпката от изкачването на Стелвио.

 

 

На прохода направихме по някоя друга снимка и естествено обиколихме сергиите. Долових миризма на кисело зеле и се запътих към скарите. Наред с добре изпечените вурстчета, на няколко скари имаше поставено варено зеле, което се печеше и се предлагаше като гарнитура. Не знам доколко е вкусно, приготвено по този начин, но на мен определено миризмата не ми хареса. Виж връвчиците-да си оближеш пръстите. Хапнахме, купихме си по някой друг сувенир и отново на път. Този път спускане.

 

Нямаше кой да ми пречи.

 

 

 

Транзит през Бормио и нагоре към Гавиа.

 

 

 

Спускането е доста впечатляващо. Пътят е тесен, без никакви странични предпазни съоръжения. Склонът е стръмен, на места опасен. Технично трасе, което те държи максимално концентриран. На няколко места имаше "инфарктни" разминавания с насрещни МПС-та . Удоволствието беше голямо.

 

Отново се разделям с планината.  Очаква ме дълъг път до Аоста. Пристигаме и се настаняваме в къмпинг Европа. Утре ни очаква Монблан и френските Алпи.

 

 

Аоста - Вал ди Зер - Суса - Бардонечиа, около 250 км.
Пътешествието продължава като автотуризъм. Наслаждаваме се на гледките, а аз и на карането по високопланинските пътища. Усещането и преживяванията са незабравими. Редуват се спускания, изкачвания, остри завои. Преминаваме както през гористи райони, така и през голи и каменисти алпийски склонове. За "закуска" сме си приготвили една разходка до подножието на Монблан.

 

 

 

 

След срещата с Монблан, пътешествието продължи по предварително набелязания маршрут. Преминахме във Франция през прохода Бернардо

 

 

Започна спускането към равнината.  Назад останаха стръмните склонове на австрийските Алпи. Във Френската си част планината е по- "мека", върховете са заоблени, долините са по-просторни.

 

 

 

Влизаме в ски курорта Вал ди Зер. Архитектурата е главозамайваща. Всичко е направено с вкус и баланс. Няма нищо преекспонирано.

 

 

 

Следващото предизвикателство е прохода Изеран. Със своите 2769 м. той е вторият след Бонет в моя списък. Назад остана третият от списъка Стелвио /2758 м./

 

 

Изкачването мина успешно, удовлетворението е пълно. Отпочинахме си малко и отново на път. Следваше едно незабравимо спускане.

 

Минахме покрай "каменния град". Всички къщи бяха от камъни, включително и покривите-от каменни плочи. Красива гледка за очите.

 

 

Отново в Италия. Кратка почивка за обяд, по няколко снимки и отново на път. Времето беше прекрасно. Предстоеше още едно преживяване.

 

 

В граничната зона между Италия и Франция все още си личат останките от отбранителни съоръжения, които придават допълнителен колорит .

След пристигането в къмпинга Боки набързо разтоварих багажа, направих ревизия по Витарката и с огромно вълнение поех към прохода Сомайлер. Пътешествието беше първоначално така планувано, че да мога да участвам на ежегодното мероприятие на офроудърите от Европа-Стела Алпия, което се провежда всяка втора неделя на месец юли. Обективни причини попречиха да присъствам на това събитие, затова реших, макар и късно, но да се кача до прохода. Пътят първоначално започва с асфалтова настилка, напукана на доста места. Постепенно асфалтът изчезна и пътната настилка става макадам, изключително прашна. След изчезване на растителността се открива гледката към прохода. Прахолята намалява, но започват серпентините . Последно зареждане с вода, от топящите се снегове по върха и отново нагоре. На места пътя е доста тесен и завоят без маневра е немислим. Още си личат следите от гумите на джиповете, присъствали на Стела Алпия. Това доста ми помогна, защото пътят беше отъпкан. Остава последната и най-стръмна част на прехода. Пътят минава през сипеи от камъни. Последни няколко завои и съм на най-високата част на прохода.

 

Още с напускане на къмпинга и започна изчакването. Времето бе слънчево, идеално за пътешествие. Предстоеше преминаването през последните три от проходите-Бонет, Агнел и Рестефонд. В края на деня и втората цел на експедицията щеше да е изпълнена.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Старият чекалиран път все още не е забранен за движение. Отворени са и доста пътища по самата граница, минаващи по билото на планината . През деня има много туристи и най-подходящото време за каране е сутрин рано и вечер след 18 часа. Общата дължина на черните пътища в този район е над 100 км. По тях и по други пътища, минаващи все по високото, може да се стигне чак до морето. Не съжалявам,че се отказах от трите най-високи прохода в Алпите. Атмосферата на Тенда е незабравима. Възможността да се любуваш на гледки, да се потопиш в историята или пък да си покараш на воля, не се случва всеки ден.

Последна спирка Венеция
За този град е писано много, затова ще изложа моята гледна точка. Настанихме се в къмпинг Реалто, срещу сумата от 48 евро за четири човека, две палатки и Витарката. Топла вода, пералня, пицария, магазин, интернет. За по-малко от пет минути с автобус сме във Венеция. Ето как я видях аз:

 

 

 

 

 

 

С това пътешествието приключи. Останаха ни два дни за прибиране на родна земя. Не чак толкова приятно завръщане, като се има предвид задръстванията и чаканията по путарините. Независимо от всичко, лично за мен това пътуване е успешно. За десетина дни изминах около 6000 км. Докоснах се до магията на Алпите и високопланинските пътища. Качих се на Шесаплана и на Сомайлаер. За тази година е това. Догодина - в Доломитите и Адриатика.

 

*   *   *

Това е краят на пътеписа на  РАДО за неговата експедиция и уникалните места, през които е минал .

Целият пътепис и снимките в реален размер- след регистрация в OffRoad – Bulgaria.com

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови