Историята на Паленке е много интересна, както и Археологическият музей на града.

Отново имаме възможност да видим през очите на Stas от Offroad-Bulgaria уникални места, изключителни архитектурни паметници, както и небезизвестния Календар на маите...

 

 

 

Археологическият музей на Паленке
В музея всичко е истинско! Изключение правят само една плоча с йероглифи и макетът на гробницата на Пакал, който е в мащаб 1:1.

Веднага след входа виждаме каменна фреска с първия син на Пакал, построил Групата на кръста. Той е изобразен заедно с важен пленник:

 

 

Първият символ горе вляво означава „Голяма вода“ – индианското име на Паленке. Вторият под него означава 177000 дни. Вторият отдясно на него е 15 катун. Третият символ отгоре надолу вляво е 9 тун = 9 години, а вдясно от него уинал = месец. Четвъртият отгоре е 9 дни. Малко объркано звучи, но като цяло Джойс прочете: „В Паленеке през 695 година е пленен един човек B’olon Yooj от сина на Пакал – Kan B’alam". Нашият екскурзовод се похвали, че четенето на писмеността на маите му е хоби и където и да ходехме, той постоянно се заглеждаше по книжки, касаещи тази материя.

Следващата плоча е копие и йероглифите върху нея не могат да бъдат прочетени, тъй като са намерени поотделно и не е известна оригиналната им подредба. Без нея разчитането им е невъзможно.

 

 

Зелената маска от снимката е оригинал и е намерена в гробницата на Червената кралица. В музея има и много други оригинални маски.

 

 

Изчакахме да стане точно 12:30 часа, за да отворят макета на гробницата на Пакал.

 

 

В действителност от върха на пирамидата се слиза по 68 стъпала, които започват от втората стая и стигат до камерата със саркофага на Пакал.

 

 

 

На излизане от репликата на гробницата разглеждаме още оригинални маски.

Интересен макет на двореца! Ако не го види, човек няма как да разбере как е изглеждал в действителност, тъй като повечето стени бяха развалини.

 

 

С това посещението ни в археологическата зона Паленке приключи. Направихме кратка кафе-пауза и в 13:20 часа тръгнахме към Кампече. Някъде около час по-късно пресякохме най-голямата река в Мексико – Усумасинта, която разделя щата Чиапас и Табаско.

 

 

Малко история
Тъй като по време на разглеждането на археологическата зона не успяхме да се съберем цялата група заедно, Джойс остави разказа за историята на Паленке за 5-часовото пътуване към Кампече. Сега ще опитам да преразкажа това, което чухме всички от влюбения в професията си гид по време на пътуването. За достоверността на фактите и годините не мога да гарантирам, но ще предам това, което чух като разказ от един, според мен, видимо компетентен професионалист.

1)Както вече стана дума, град Паленке е създаден около 100 години преди новата ера. Как и защо се е случило това?

През I в. пр.н.е. е имало два много важни града на маите – Тикал (в днешна Гватемала) и Калакмул (в днешния щат Кампече). Иначе полуостров Юкатан не е бил населен (в предкласическия период). В земята на маите се е добивало какао, кожи, пера, дърво, лекарства, животинска и растителна отрова и др. Двата големи града са имали нужда от търговия и тогава индианците от Тикал строят търговско селище – Паленке.

 

 

В Чиапас има около 600 реки и използването им за търговска комуникация е било повече от задължително. Маите не са имали нужда от пътища, тъй като реките са предлагали бърз и евтин транспорт.

2)
Вторият период от развитието на Паленке е съществен с това, че през 580 г. градът вече е бил независимо кралство. През тази година Калакмул обявява война на Паленке, която печели. Всички мъже благородници са избити! Целта е да няма кой да управлява независимото кралство. Тогава една жена (Yohl Ik'nal) се нагърбва и става владетел. Наричат я Sagrado Corason de Mais (от испански: Свещенното Сърце на Двореца). Тя е бабата на Пакал и взима властта в един град, намиращ се в изключително тежко състояние. Упадъкът засяга всички сфери на живота. За да се справи с проблемите, кралицата започва да насърчава бракове между девойките на своите благородници с мъже от други племена на маите. По този начин Паленке се възражда.

Един единствен град не е пожелал да се сроди с Паленке и това е Калакмул! Споменът от войната е бил твърде ясен. Калакмул е искал от Паленке не сродяване, а плащане.

Бабата на Пакал умира през 596 г. Тогава на престола се качва дъщеря й – Sagrado Quetzal Sak K’uk’. Тя възприема политиката на майка си и продължава по същия начин да възражда кралството. През 603 г. тя ражда Кинич Ханааб Пакал (Слънчев щит) и едва 12-годишен той се качва на престола. Най-накрая Паленке има мъж за крал! Той се жени за Тела Араня (Паяжина), която ние наричаме Червената кралица. Тя му ражда 3 наследника:
I син: Кинич (крал) Кан (змия) Балам (ягуар), или Serpiente Jaguar, както го споменах по-рано.
II син: Кинич Кан Хой Читам, или Красиво прасе.
III син: Кинич Ахкал (слънце) Мо Нааб (костенурка), или Слънчева костенурка.

През царуването си Пакал завладява 11 други градове на маи. Паленке е в най-големия си възход именно по време на неговото царуване и жителите са достигнали до 250 000. Живял е 80 години до 683 г. и с право си е заслужил прозвището Пакал Велики.

Когато умира, неговият първороден син става крал и построява комплекс от храмове „Групата на кръста“. Той управлява достойно, докато през 702 г. Калакмул не нападат отново Паленке и избиват всички благородници – този път и мъже, и жени! Тази голяма война се оказва фатална за Паленке. След нея в Паленке се наблюдава ефектът на доминото:
Първо, мъртвите предизвикват епидемии и още повече смърт.
Второ, победителите заграбват всичко ценно и всички ресурси на града.
Трето, победителят взима пленници, които стават роби в Калакмул.

Оцелелите остават изключително бедни. Всички те влизат в града, за да вземат каквото е останало за прехрана. Избухва нещо като революция.

В тази тежка обстановка вторият син на Пакал – Красивото прасе, който е избягал преди врага да избие всички благородници, взима властта в свои ръце. Градът е в развалини.

Брат му, Кралят Ягуар, умира на 67 г., без да има жена и деца. Оказало се, че е бил гей. Това се случва някакси нормално по онова време. За да стане крал, принцът задължително трябвало да не е бил с жена преди това. Всякакви подобни нужди е можело да се удовлетворяват само с други мъже. След качването на престола, му се позволява да си вземе жена. Да, но Ягуар явно не е харесвал жените от времето, когато е бил все още принц. Така си е останал до смъртта.

През 711 г. нова война връхлита Паленке. Кралството е слабо и за кралицата на Тонина Кауил, която била вещица, не представлявало никаква трудност да превземе града и да плени краля. Тя го държи в плен 10 години и накрая през 721 г. го освобождава.

През 722 г. той се връща в Паленке на 78-годишна възраст и намира там последния владетел от династията на Пакал, но това не бил брат му (третия син на Пакал), защото той се бил оженил още докато бил принц. На престола заварил сина си – Пакал II. Той дава короната на сина си и умира през 722 г.

Пакал II управлява Паленке от 722 до 736 г. Краят на неговото управление е нова война, в която го убиват. След него друга династия поема Паленке, а през 800 г. градът е мистериозно изоставен!

Оцелелите благородници са се изселили в централната част на страната при толтеките. Бедните индианци са отишли в планините на Чиапас – затова и в наши дни в Чиапас има маи. Не се знае колко са били и къде точно са се заселили, така че всеки мая от Чиапас може да е потомък на изселници от Паленке.

Разглеждаме като на кинолента линията на времето:

800 г. – Джунглата превзема Паленке. 1700 постройки на около 15 кв. км постепенно изчезват.

900 г. – Паленке става анонимен.

1000 г. – Минали са 200 г. Паленке продължава да лежи в джунглата в пълна анонимност.

1325 г. – В Мексико се заражда нова култура – тази на ацтеките. Те нямат нищо общо с Паленке, който лежи вече повече от 5 века в пълна неизвестност.

1502 г. – Христофор Колумб прави четвъртото си и последно плаване. С него пътуват Бартоломей де лас Касас и Ернандо Колумб. Точно тогава е коронясан Moctezuma II. По това време инките в Перу са във война – владетелят умира и незаконният му син убива законния наследник и взима властта. През тази година Америко Веспучи акостира в Южна Америка и пише, че тези земи не са острови и не са Индия! Това е съвършено нов континент! Нарекъл го е Америка. Паленке продължава да тъне в пълна неизвестност.

1800 г. – Индианците маи от гр. Санто Доминго (испанското селище, което днес наричаме Паленке), режат дървета за дъвки, продукт, който също произлиза от Америка. Тогава те, съвсем случайно, попадат на руини в джунглата. Това е първото намерено селище на маите в Америка.

1800-1945 г. – Различни европейци посещават Паленке.

1945 г. – Правителството на Мексико защитава 3 места: Теотиуакан, Чичен Итца и Паленке. Отново през тази година Алберт Розен Лилие от Дания открива Храмът на йероглифите. Това е първата открита за туристи пирамида на целия Американски континент.

1952 г. – Същият археолог открива гробницата на Пакал в Храма на йероглифите.

1985 г. – Арнолдо Гонзалес (от Мексико) почиства Групата на кръста.

1992 г. – Фани Лопес Хименес (от Чиапас) работи по проект за почистване на пирамидите отдясно на гробницата на Пакал.

1994 г. – На 30 май Фани Хименес влиза в гробницата на Червената кралица.

1999 г. – Археолозите намират в Паленке трон с гравирана на него дата 799 г. – последната за Паленке и последният аретефакт, оставен от обитателите му.

2002 г. – Епиграфистите намират в Групата на кръста синтаксиса на езика на маите. Това слага началото на успешното разчитане на писмените паметници, намерени до момента.

2010 г. – На 25 ноември една група приятели от България дойде да разгледа и да се запознае с историята на Паленке.

Тези, които имаха търпението да прочетат всичко това, са придобили представа за емоционалния и автентичен заряд, който носи това място. Твърде многото неясноти и неоткрити все още археологически паметници на маите в Паленке ме карат да ги нарека загадъчна култура, чиито тайни тепърва ще стават достояние на света. Има и много безвъзвратно загубени източници, за които ще говорим по-нататък. Остава ни да посетим още антични градове, които имат своето очарование и история и това ще стане през следващите дни от нашето пътуване.

Следващата ни спирка е гр. Кампече, където само ще преспим и ще продължим по програмата.

 

КАМПЕЧЕ. КАЛЕНДАРИТЕ НА МАИТЕ

След като приключихме с разглеждането на така интересната археологическа зона Паленке, се качихме на автобуса и тръгнахме към Мерида, като по пътя по план имахме нощувка в гр. Кампече, столица на щата Кампече.

Аз лично прекарах пътуването с автобуса в опити за спане. Явно през това време съм пропуснал нещо доста интересно и важно, определящо до голяма степен мистиката на цивилизацията на маите.

Стъпвайки на полуостров Юкатан, испанските конкистадори започват да превземат териториите на маите със сила и безмилостни военни действия. Наред с тях францисканците налагат католическата религия и който не я приема бива обявяван от инквизицията за еретик.

Религиозен глава на Юкатан от 1549 г. е Диего де Ланда. С голям ентусиазъм той се включил в първите редици на нашествениците. Интересувал се от всичко, което вижда в новооткритите земи и с голям интерес изучавал живота на местните. Негови са и първите сведения за писмеността на маите. Колкото повече навлизал в бита и духовния живот на индианците, толкова повече фанатизмът му се подклаждал докато един ден, 12 юни 1562 г., в гр. Мани той извършил едно от най-тежките престъпления спрямо цивилизацията на маите – заповядал да бъдат събрани и изгорени на клада всички писмени документи – кодекси и ръкописи, рисунки и статуи на маите, събрани в Юкатан. Чудовищното му деяние хвърлило в отчаяние индианците. Много от тях бягали в горите от безчинствата, а други слагали край сами на живота си.

След зловещото деяние, в Мани идва испански епископ, който се разпорежда виновникът Диего де Ланда да бъде незабавно изпратен на съд в Испания. По пътя към Испания той пише един от малкото източници на информация за живота на маите в Америка – „Изложение за събитията в Юкатан“. Написаното е с цел оправдание, но впоследствие почти всичко известно за тази цивилизация е взето от труда на този францисканец. За деянието си в Мани той пише:

„Намерихме голям брой книги у тях и тъй като те не съдържаха нищо друго освен суеверия и дяволски лъжи, ги изгорихме всичките, което те (маите) посрещнаха с много мъка и което им причини много болка.“

И все пак не всичко било изгорено. Един християнски монах, виждайки и разбирайки какво се случва, с риск за живота си скрил три книги. Тези три документа се намират в наши дни в музеи в Дрезен, Париж и Мадрид. Това е всичко останало в писмен вид от предколумбова Америка.

За разлика от пътя от Сан Кристобал до Паленке, този до Кампече беше прав и равен. Нямаше я затормозяващата голяма денивелация, но пък се бяхме поизморили от жегата и обилните емоции по-рано същия ден, посещавайки прекрасното място Паленке. В Кампече влязохме по тъмно. Хотел Plaza Campeche изглеждаше много приятно, а на рецепцията ни посрещнаха с красиви безалкохолни коктейли.

 

 

 

Стаите бяха отлични и отново имах безплатен WIFI интернет.

 

 

 

Ужким се уговаряхме да излизаме заедно за вечеря и ... така се случи, че когато аз минах през рецепцията, вече всички се бяха изнесли от хотела. Тръгнах сам по улиците.

 

 

Минах покрай крепостната стена на старата част на града, която видяхме от автобуса на влизане към центъра. След това минах през централния площад Zocalo. Тук се ораганизираха някакви всенародни веселби.

 

 

 

Безспорно най-красивата постройка в центъра на Кампече е катедралата – особено вечер с ефектното си осветление!

 

 

 

Някъде около тази синя сграда до централния площад се засякох с Пепа и Вальо, които бяха решили, че ще обиколят магазините. А то пък едни магазини...

 

 

Всъщност намерихме нещо като пазарче за сувенири на открито. Вальо и Пепа след успешен пазарлък... Ама какво щастие, а!

 

 

Преди да се приберем към хотела минахме покрай една интересно осветена сграда в цветовете на мексиканското знаме, след това през площада, където имаше традиционни танци. Впоследствие разбрах, че тези представления са част от празненствата по случай Рождество Христово. Около месец предварително започват веселията.

 

 

 

Стигаме до невзрачната на външен вид сграда на нашия хотел.

 

 

След няколко питиета и 2 часа смях се прибрахме да поспим.

Сутринта на 26.11.2010, преди да тръгнем от Кампече към Мерида, поискахме от Джойс да ни покаже набързо града, в който спахме. От 8:20 за около час обиколихме основните места, като не сме слизали от автобуса.

Този град е построен на мястото на селище от последния, посткласическия, период на маите, което Франсиско де Монтехо идва и покорява. През 1542 г. той и хората му основават съвременния град.

Само два града в Мексико са имали крепостни стени – единият от тях е Кампече.

Маите са наричали това място А-Ким-Печ (А = земя, Ким = слънце, Печ = кърлеж). От там по звукова асоциация испанците са кръстили града Кампече.

През втората половина на XVI в. английски, френски, холандски и португалски пирати постоянно атакуват града. Най-известният от тях бил Лоренсиньо. Заради пиратите са направени укрепления: 8 бастиона и 3 форта извън стените на града (в планината) – стратегически разположени по краищата за защита. Градът е имал само две порти за влизане – откъм морето (Мексиканския залив) и откъм сушата.

Квартал Сан Роман и църквата – типичен за средната класа с къщи още от XVII век. Улиците са идеално чисти, а градинките подредени и красиви.

 

 

 

Квартал на креолите – деца на испанци, родени в Кампече.

 

 

 

Червената църква „Сан Франсиско“ в квартала на бедните жители.

 

 

Тръгваме за Ушмал (Uxmal). По пътя, както и преди, екскурзоводът измисли как да ни привлече вниманието, така че да не усетим времето. От една страна ние научаваме повече за Мекиско и жителите му, от друга - пътят с автобусчето ни се струва кратък. Този път ни разказа за календара на маите. Не много подробно, но достатъчно, за да разберем определени ключови факти.

 

КАЛЕНДАРИТЕ НА МАИТЕ

 

Най-общо календарът на маите не е като християнския. Единствената прилика, според мен, е броят на дните в годината – нещо, което те са знаели много преди нас. Благодарение на математическите и астрономическите си познания те са изчислили с много малка грешка дните, за които Земята обикаля около Слънцето. Всички наблюдения върху движението на небесните тела са били записвани и предавани от поколение на поколение. Този календар се нарича Хааб (Haab’).

1) Математика на маите
Използвали са двадесетична бройна система, а не като нас с числа до 10. Съгласно принципите на бройните системи би трябвало да имат 20 символа, но ... те имат само 3! Първият символ е точка и съответства на единица. Вторият е чертичка и отговаря на 5, а третия е символ на око и замества двадесет. Има и четвърти символ, появил се по-късно, който е въведен за означаване на нула, но според Джойс там нещата са сложни и няма да задълбаваме толкова. Ясно е, че нулата е била необходима при записване на датите в Haab календара.

Защо именно 1, 5 и 20? Маите са кръщавали дните с имената на пръстите. Палецът е бил първия ден, а 5-ия ден са наричали направо „ръка“ и са означавали с чертичка. 10 представлява 2*5, което са двете ръце на човека, а 20 (символът за око) се интерпретира като човек, който има 20 пръста общо на ръцете и краката.

2) Астрономия
Маите от древни времена са наблюдавали звездите и са записвали всичко на хартия. Благодарение на наблюденията си, те са прецизирали календара си за хиляди години напред. Обиколката на Земята около Слънцето определя дължината на годината.

Месецът на маите се е състоял от 20 дни (съгласно бройната им система). Само че ако в годината има 20 месеца, то дните стават 400, а те в действителност са 365 – факт, който те много добре са знаели. Поради това в годината са имали 18 месеца х 20 дни = 360 дни. И пак се губят 5 дни. Това за маите са лоши дни – последните 5 от всяка година. Това е единствената седмица в календара на маите и през тези неблагоприятни за нищо дни, те се отдавали на молитви към боговете. И така – годината има 18 месеца (уинал) и една лоша седмица (уайеб). Сметката излиза – всичко 365 дни. Всяка дата се записва с номера на деня от 0 до 19 и номера на месеца от 0 до 17.

Продължаваме да изясняваме периодите от време.

Сега накратко – основна единица е = 1 ден (кин).
Един месец (уинал) = 20 дни (кин).
1 година (тун) = 360 дни (кин). (Тук лошите дни не се броят).
1 катун = 19,73 години (тун) = 7200 дни – това е приблизително 20 тун.
1 бактун = 20 катун = 394,52 години (тун ) = 144 000 дни.
1 голям период (пиктун – аналог на нашето хилядолетие) = 13 бактун = 5124 години (тун).

Големият период (или ера) понякога се твърди, че се състои от 20 бактун. Няма 100% яснота по въпроса, както и дали продължава 5124, 5125 или 5126 години. Не е ясно също и точното му наименование, въпреки, че някои го наричат пиктун.

Най-най-големият период според маите е алаутун (alautun), който е приблизително равен на 63 млн. години – в света няма по-голяма мярка за време от тази.

Всички аналози с нашите измервания за време са приблизителни и закръглени и поради това може да има лека неточност в сметките. Например 19,73 години са 1 катун, но ние за лекота приемаме, че катун-а е равен на 20 години. Това идва от факта, че маите са измервали времето основно в дни, а по-големите периоди не са били толкова популярни сред обикновените индианци.

Маите са започнали да броят времето от преди 25620 г., когато звездите са били в специална линейна подредба, т.е. преди 5 х 5124 г. или преди 5 слънца. Новата ера за тях е започнала на 11 август 3114 г. пр.н.е. според нашия, Грегорианския календар. В момента ние живеем в 5-тото слънце (или пиктун, или както и да го наричат), а краят на петото и началото на 6-тото ще бъде на 21.12.2012 г. Една доста популярна напоследък дата. Всъщност маите никога не са предсказвали края на света. Това за тях е нещо като края на хилядолетието за нас. Така че – спокойно, нищо необичайно няма да стане през 2012, което да може да ни притесни.

Ето как ще изглежда 21.12.2012 г. според Haab календара: 13.0.0.0.0. Тъй като нула е първия бактун, то това се чете така: 14-и бактун, 1-ви катун, 1-ви тун, 1-ви уинал, 1-ви кин. Тази дата е първия ден от 6-ия пиктун. Последното тълкуване пак е предположение при хипотеза, че ерата се състои от 13 бактуна.

Ето как биха изглеждали датите около деня на началото и деня на края на ерата, в която живеем в момента според древните маи:
12.19.19.17.19 ---> 3 Kawak 7 Kumku ---> 10 Август 3114 г. пр.н.е.
13.0.0.0.0 ---> 4 Ahau 8 Kumku ---> 11 Август 3114 г. пр.н.е. ---> начало на ерата
0.0.0.0.1 ---> 5 Imix 9 Kumku ---> 12 Август 3114 г. пр.н.е.
12.19.19.17.19 ---> 3 Kawak 2 Kankin ---> 20 декември 2012 г.
13.0.0.0.0 ---> 4 Ahau 3 Kankin ---> 21 декември 2012 г. ---> край на ерата
0.0.0.0.1 ---> 5 Imix 4 Kankin ---> 22 декември 2012 г.

TZOLKIN – 260-дневния календар
Този вид календар е най-използваният от народа мая – за определяне на времето за селскостопанските дейности, за религиозните церемонии и семейни дела. Рожденият ден според Tzolkin календара е определял съдбата на човека от племето мая.

Той се състои от числата от 1 до 13 и 20 имена на дни, които са представени с техните уникални йероглифи. На 14-ия ден броенето на дните започва от 1, а на 21-ия ден на свой ред започва отново името на дните от първия. Двата цикъла на броене продължават така в уникална комбинация до 260-ия ден (260 е най-малкото общо кратно на 13 и 20), след което цикълът започва отново.

Интересното е, че на всеки 52 години се получава съвпадение между Haab и Tzolkin календарите и това е периода, в който звездите се подреждат в точно определен ред. Точно тогава се организират и игрите Пелота с жертвоприношение на капитана на загубилия отбор, но за това – по-нататък.

Накратко това е основното от двата календара на маите и достатъчно, за да разберем основния принцип на летоброенето при тях. И не на последно място – да се успокоим, че краят на Света не е предсказван от маите.

 

*    *    *

 

Следва продължение