Как изглежда едно английско имение на около 300 години разказва във форума OFFRoad-Bulgaria потребителят му с ник  Asteri. Препечатваме текста и снимките, разкриващи историята, архитектурата на някогашна Англия и интересни представители на фауната през тези места, както и невероятния ефект от работата на "градинарите" . 

 

Към това място потеглихме без предварителни очаквания, дето се казва - с празна кошница, но накрая набрахме толкова впечатления, че препълнихме кошницата. Мястото се оказа невероятно красиво, а и го хванахме в точния сезон, когато всичко беше нацъфтяло.

Не го бяхме чували като забележителност, просто търсехме място за дълга разходка, а и да се порадваме на градината. И понеже това е било едно от най-големите имения в окръга, нахлузихме туристическите обувки и включихме сателитната навигация в колата да ни показва посоката из тесните пътища на затънтената провинция.

В един момент плетът покрай пътя изчезна и се затъркаляхме меко по тази обрамчена с дървета алея.
По принцип английските имения не са само една богаташка къща и прилежащите ù земи, от които да се издържа. Към имението принадлежат още ферми и паланки (а понякога и цяло село.) Това точно имение обхваща малко над 7 кв. километра, част от които имаме намерение да прекосим пеша.

 

В края на алеята става ясно че сме пристигнали. Ето това англичаните наричат скромно "селска къща". Строена е преди повече от 300 години (крайно време е да й хвърлят една нова боя ). Собствениците не са били благородници, а обикновени земевладелци, издържащи се от рентата, получавана от земите си. Е, не съвсем "обикновени".  Сред хората от фамилията, живееща в имението е имало съдия, кралски съветник и адмирал.

Този тип богати земевладелци, които не са имали нужда да работят, едно време са носели титлите "баронет", "рицар", "ескуайър" или "джентълмен". Първите две титли са давали и правото притежателят им да бъде наричан "сър". Вторите две са били толкова маловажни, че постепенно са престанали да бъдат титли.
Понастоящем все още се срещат интелектуалци-особняци, които се правят на интересни, като се подписват с титлата Ескуайър, за да покажат че не са съвсем от "обикновените хора", въпреки че това наименование вече не значи нищо.

Дърветата покрай портата са подстригани отдолу равничко, на черта, което забелязвам че се прави там, където под тях по поляната ще пасат овце. Овце обаче не забелязваме.

 

Поради липсата на наследници, имението вече е прехвърлено на една частна организация, грижеща се за културното наследство в страната - Националният тръст. Тръстът, основан 1895 г., е най-голямата членска организация в страната и за цялото това време е успял да стане един от най-големите земевладелци, както и една от най-големите благотворителни организации. За него работят 61 000 доброволци. Годишният доход на тръста е 406 милиона лири, като половината от идват от членския внос и от доходи от магазинчетата за сувенири. 

Конюшните вече са излязли от оригиналната си употреба и са превърнати в магазинче за сувенири и кафене. И понеже сувенирчетата са с цените на безценни антики, сдобиваме се само с безплатната брошурка за имението и излизаме да търсим маршрута за разходки. 

Всъщност, първо търсим WC-то, което е някъде извън кафенето, на двора, както си е традицията за една "селска къща" Учудващо, входът за WC-то е и най-орнаменталната порта в цялото имение:

Вътре е закичено със свежи цветя, които щраквам с умиление:

 

Оригиналната част на сградата се оказва маломерна (това е крилото вдясно). През следващите векове е достроявана, като всяка добавка си е в собствен архитектурен стил. 

Поемаме по тази пътека

Минаваме под сянката на няколко огромни дъба, единият бил на 500 години, но кой...

...и покрай някакви ярко цъфтящи треви

Докато цъквам този кадър, ни подминават двойка възрастни туристи. Дамата надниква какво снимам и пита "Това са заешки камбанки, нали?" . Кимаме дълбокомислено в съгласие. За пръв път чувам за заешки камбанки, но англичаните много обичат да бъбрят неангажиращо, така че се включваме в бъбренето. "Да, много са очарователни"... "Я, колко много има из полето" ... "Какъв чудесен топъл ден " ... Не е много информативно, но споделената радост стопля душата.

 

Пътеката навлиза сред гора, която според брошурката обхваща 2 кв. километра, но ние ще минем само през ъгълчето. Целият парк е моделиран преди 200 години от втория най-важен ландшафтен архитект в страната, което си личи. Пътеката е от някаква почва в керемиден цвят и се откроява артистично на фона на околното ярко зелено.

 

 

В езерото плуват лилии, а вятърът дипли повърхността на вълнички. 

 

 

Това парче дънер с мъх и цветя не само разкрасява пейзажа, но и дава подслон на буболечки.

Тук-там е цъфнал орлов нокът. 

Пътеката е обрамчена с ивици трева, която не знам дали расте естествено в сянката на дърветата, особено в такава права линия.

На места пътеката вместо утъпкана, се превръща в затревена ивица.

Една от фермите на имението.

Започва да ръми, а в далечината се дочува и гръмотевица, така че търсим къде да се скрием. Вече сме по някаква зелена алея покрай полето, но за късмет има едно голямо дърво, където изчакваме да ни подмине облакът.

Пътеуказателят показва накъде е "обществената пътека", която е единственото място, позволено да се тъпче от туристи. Това обаче не е просто пътека, а цял булевард.  Вероятно очакват наплив, но поне засега ние сме единствените пешеходци, още е сутрин. 

Иззад дърветата наднича църква, заради която леко се отклоняваме от пътеката. 

 

 

Небето притъмнява, получава се приятна комбинация цветове , обаче ние тепърва имаме да разглеждаме градина и въобще не сме доволни накъде върви времето.

 

 

Долчинката между полетата с жито е с пресечен терен и трудна за обработване, но това не значи че няма да се ползва - превърната е в пасище.

Прескачаме малък поток.

Следващото поле е обрамчено в синьо.

Това сигурно ще се окаже съвсем обикновен вид дърво, но с тези стърчащи клонки/листа,  ми изглежда много екзотично.

Впечатляваме се и от този обширен посев детелина, саден с неясна нам цел, но така се е белнал...

 

 

Трасето на разходката минава през нечии двор. Къщата е интересна, със стъпаловидна европейска фасада и високи комини. Има специфичната форма на училище от 19 век, компактна, малка, но с "разчупена" фасада.

Почти сме приключили обиколката и слънцето се показва тъкмо навреме. Дърветата и тук са подстригани равно.

Вече е обяд, а едва сега срещаме други туристи - мързеливци. Я ние какви сме ранобудни.

 

 

 

Подминаваме църквата на имението и се отправяме към основната част на парка.

 

 

Още едно вековно дърво хвърля голяма и тежка сянка.

 

 

Откриваме тайна порта към "оградената градина", но все пак следваме стрелките към официалния вход.

 

Тревата - изгладена и колосана ...

Тъкмо стигаме портата и започва да ръми...

 

 

Вътре започват да се редят едни красоти. Самата градина е разделена на части със стени, което е стара традиция, предполагам, за да пази от вятър и да не се отвяват шапките на разхождащите се дами

 

 

Основен елемент в типичната английска градина са този тип цветна ивица, с цветята разположени стъпаловидно, отпред по-ниски, отзад по-високи. Ползват се най-вече т.н. тревисти растения, които след като прецъфтят губят цялата си надземна част (остава само корена и не се виждат над повърхността през зимата).

 

 

Някои цветя събуждат любопитство.

 

Някакви червени помпони.

Дрипав мак, и то лилав. 

 

Оранжериите, в които ще надникнем след малко. 

 

 

 

 

 

Зад поредната стена се показва колекция едрогабаритни кактусовидни растения...

 

 

Интересен опит за "жива" пейка, облегалката е върба, но нещо им е увехнала тревата на седалката.

Затова пък върбовият тунел е забавен не само за децата.

Виж още за:
Англия архитектура градини Едно английско имение имение Национален тръст парк пътепис разходка туризъм флора цветя