Конституционният съд обяви като противоконституционни текстовете от Наказателния кодекс, според които отпада давността за престъпленията на комунистическия режим. Решението беше взето в четвъртък и оповестено ден по-късно. Решението е взето с 11 на 1 гласа, като особено мнение е дал съдия Филип Димитров.

Произнасянето на съда е по искането на главния прокурор Сотир Цацаров, който атакува текстовете от Наказателния кодекс, приети на 17 септември 2015 г., предложени от ГЕРБ и Реформаторския блок. С промените няма давност за наказателно преследване и наказването за престъпления, извършени в периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. Новата разпоредба на чл. 79, ал. 2 от НК гласи, че не се изключват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието по отношение на:

1.Престъпления против мира и човечеството;
2.(нова) Тежки престъпления по глава втора, раздел I, раздел II, раздел IV и раздел V; глава трета, раздел I, раздел II и раздел III; глава единадесета, раздел III от особената част на Наказателния кодекс, извършени в периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. от членове на ръководни органи на Българската комунистическа партия, както и от трети лица, на които са възложени ръководни длъжностни или партийни функции“.

Главният прокурор оспори текстовете като дискриминационни, нещо, което с Конституционния съд се съгласява изцяло. 

Преди да се произнесат, конституционните съдии правят коментар върху текстовете в НК, които, според тях, се водят от разбирането, че престъпленията в периода на комунистическия режим „разкриват някои белези, присъщи на престъпленията против човечеството“ и „имат характеристиката на геноцид“. Това е дало основание на законодателя да изключи давността за тези престъпления. Съдиите припомнят, че според Конституцията по давност са изключени престъпленията против мира и човечеството, а основният закон е приел демократичните принципи, които отричат всички форми на тоталитаризъм, включително комунистическия тоталитаризъм.

Тоталитарното управление, монополизирано по силата на основния закон от една партия, създава предпоставки някои престъпни посегателства да останат извън ефективното наказателно преследване, се посочва в решението. Поради това, стремежът да се потърси отговорност за тях е легитимен, смятат съдиите и уточняват, че от началото на прехода именно давностният срок за тези престъпления е „предоставял възможност на новата демократична власт да потърси отговорност на извършителите на тези деяния“. 

В решението се посочва: 

Абсолютно неоправдано е и без каквото и да било легитимно основание, да не се зачита погасителната давност, която е текла след възстановяването на демокрацията в страната (според законодателя – след 10-ти ноември 1989 г.), включително и по времето, когато действа Конституцията от 1991 година. В никакъв случай бездействието на институциите на една демократична държава, включително и на законодателната власт, не може да обуславя дискриминационно ограничение в наказателноправния режим на лицата.

Съдиите се позовават на два основни международни документа – Конвенцията на ООН от 1968 г. за неприлагане на срока на давност по отношение на военните престъпления и престъпленията против човечеството и Римският статут, в който се изброяват подробно състави на престъпленията против човечеството, и търсят отговора на въпроса кои са престъпленията против човечеството, които влизат в обхвата на българската конституция.

Още по темата

22/12/2015

Темида

Цацаров иска връщане на давността за престъпленията на комунизма

30/09/2015

Политика

Престъпленията на комунизма няма да се изучават в училище

17/09/2015

Политика

Отпадна давността за престъпленията на комунизма