В Римския статут като престъпления, за които следва да отпадне давността, са посочени геноцидът, военните престъпления, престъпленията против човечеството, включително апартейд и посегателството над правата, както и агресия. Документът обаче се отнася до престъпления, извършени след влизането му в сила. Според съдиите няма правна пречка НК да бъде допълнен с нови състави на престъпленията против човечеството, създадени по модела на Римския статут, но те не могат да имат обратно действие, съгласно чл. 5, ал. 3 от Конституцията.
Според Конституционният съд, оспорената норма влиза в противоречие както с формалния елемент на правовата държава - принципа на правна сигурност и легитимните очаквания, че държавата ще действа по дължимия към гражданите начин, така и с материалното й съдържание. Поради съществуващата между тях обвързаност, всяко несъобразяване на законодателя с изискванията, произтичащи от формалния компонент има за последица неосъществяването на материалния компонент на правовата държава.
Според съдиите оправдано е авторите на деяния по политически причини в периода на комунистическия режим да бъдат лишени от възможността да се ползват от изтеклата в недемократични условия давност. Не е имало пречка такъв подход да възприеме и българският законодател, стига обаче при прилагането му да съобрази всички изисквания на Конституцията – нещо, което в случая не е станало, се посочва в решението.
Съдиите обаче са категорични, че измененията в НК не водят до „възстановяване на накърнената справедливост“ и е „абсолютно неоправдано да не се зачита погасителната давност, която е текла след възстановяването на демокрацията в страната (според законодателя – след 10 ноември 1989 г.), включително и по времето, когато действа Конституцията от 1991 г.“
В една демократична държава, възприела новите принципи на разделението на властите, политическия плурализъм и пр., бездействието на институциите, между които и законодателната власт, не може да обуславя ограничение, при това дискриминационно, на правата, които би следвало да ползват всички извършители на престъпни посегателства.
Съдиите уточняват, че в посочения в Наказателния кодекс период на комунистическите престъпления са действани четири наказателни кодекса и не е ясно законодателят кои престъпления има предвид – тези според действалия до 13 февруари 1951 г. Наказателен закон на Царство България, на Наказателния закон на Народна република България, на действащия от 10 февруари 1956 г. до 1 май 1968 г. Наказателен кодекс на НРБ и от 1968 г. - на действащият Наказателен кодекс. Според тези закони „тежки престъпления по глава втора” са били различни - в Наказателния закон на Царство България, например, се включват престъпленията предателство и шпионство, а в глава втора на Наказателен закон от 1951 г. - престъпленията против избирателното право. "Този пропуск прави разпоредбата неприложима, което е несъвместимо с материалната справедливост и в крайна сметка - с принципа на правовата държава", посочват съдиите.
Според тях не е възможно също да бъде определен и субектът на престъпленията. Съгласно промените в НК това са членове на ръководни органи на Българската комунистическа партия (БКП), както и трети лица, на които са възложени ръководни длъжностни или партийни функции. Съдиите смятат, че формулировката "трети лица" не е достатъчно ясна, а това създава предпоставки за "непредсказуемост и противоречивост в съдебната практика, което противоречи на изискването за ефективност на защитата на правото и нарушава принципа на правовата държава".
Нещо повече - съдиите не изключват и преднамереност в двусмисления език в закона:
Съдът отчита, че понякога двусмисленият език може да е преднамерен избор на законодателя, за да се осигури определена гъвкавост, например в сферата на конкурентното право. Това обаче е недопустимо в сферата на наказателната репресия, където неяснотата може да означава неопределимост на някои от признаците, включени в състава престъплението, което противоречи на логиката на наказателната отговорност изобщо.



















Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
10
15.10 2016 в 09:12
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
9
15.10 2016 в 00:32
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
8
14.10 2016 в 23:39
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
7
14.10 2016 в 23:35
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
6
14.10 2016 в 23:24
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
5
14.10 2016 в 21:44
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
4
14.10 2016 в 21:16
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
3
14.10 2016 в 17:09
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
2
14.10 2016 в 17:02
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
1
14.10 2016 в 16:38
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
Гробна тишина от правителството за атаката с ''Орешник'' в Украйна. Дори Унгария реагира остро
Москва удари Киевска област с Орешник, най-малко 4 жертви на руските атаки
Гробна тишина от правителството за атаката с ''Орешник'' в Украйна. Дори Унгария реагира остро
Гробна тишина от правителството за атаката с ''Орешник'' в Украйна. Дори Унгария реагира остро
Москва удари Киевска област с Орешник, най-малко 4 жертви на руските атаки