
Съдиите припомнят, че определено наказание не може да бъде по-тежко от това, което е било предвидено за съответното престъпление в момента на осъществяването му. В този смисъл например „възродителният процес“ не може да бъде тълкуван като „геноцид“. И се посочва:
Това означава, че престъпленията, извършени по време на познатите в обществото като „възродителен процес” и „голямата екскурзия” и престъпленията, извършени в „лагерите за политически неблагонадежни лица”, не могат да попаднат в обхвата, например, на престъплението „геноцид”, така както то е уредено в НК.
Конституционните съдии заключават, че престъпленията в годините на комунистическия режим са били инкриминирани и по времето на извършването им, но те не са били с характер против човечеството.
"Според националното наказателно законодателство те и днес не са престъпления против човечеството, и следователно, за тях би трябвало да са приложими предвидените в НК давностни срокове. Това разбиране е в пълно съответствие и с Конвенцията за неприлагане на давност по отношение на военните престъпления и престъпленията срещу човечеството. Тя визира конкретни престъпни деяния, които не включват деянията с признаците, очертани в чл. 79, ал. 2, т.2 НК", се посочва в решението.
Конституционните съдии са категорични, че „като престъпни посегателства, засягащи правата на личността“, престъпленията в периода на комунизма не попадат в обхвата на съставите на престъпления против човечеството – и по силата на посочените конвенции, така и по националното наказателно право. Именно защото не са определени като престъпления против човечеството за тях не може да има отпадане на давността „без да влезе в противоречие в крайна сметка с принципа на правовата държава, прокламиран в чл. 4 от Конституцията“.
В решението се посочва, че стремежът на жертвите на режима за търсене на отговорност и справедливост „е житейски разбираем и оправдан“. Въпреки това, ако на тези евентуални извършители не бъдат предоставени права както на всеки обвиняем в един справедлив процес, върховенството на правото е под въпрос и демократичните устои на обществото са застрашени. Съдиите посочват, че ако произнасянето на присъдата не е справедливо поради предубеденост и пропаганда, това би нарушило демократичните устои.
Съдиите заключават, че „Правосъдието на прехода не е крайна цел, то е много повече средство за постигане на целта – върховенството на правото“.
Именно върховенството на правото е това, което създава усещането за морал и справедливост, а наказателните закони трябва да бъдат съобразени с възприетите от обществото морални принципи, но „не като символичен акт на една закъсняла, поради което – и непостижима справедливост“.













































Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
10
15.10 2016 в 09:12
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
9
15.10 2016 в 00:32
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
8
14.10 2016 в 23:39
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
7
14.10 2016 в 23:35
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
6
14.10 2016 в 23:24
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
5
14.10 2016 в 21:44
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
4
14.10 2016 в 21:16
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
3
14.10 2016 в 17:09
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
2
14.10 2016 в 17:02
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
1
14.10 2016 в 16:38
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
Ядрена заплаха и край с оръжията за Украйна: Радев повтори кремълските опорки пред Euronews
Руски бомби удариха Харков: Петима загинали и над 50 ранени
Руски бомби удариха Харков: Петима загинали и над 50 ранени
Почина музикантът Ицо Петрофф
Установки с изкуствен интелект вече свалят реактивни дронове над Киев