Съдиите припомнят, че определено наказание не може да бъде по-тежко от това, което е било предвидено за съответното престъпление в момента на осъществяването му. В този смисъл например „възродителният процес“ не може да бъде тълкуван като „геноцид“. И се посочва:

Това означава, че престъпленията, извършени по време на познатите в обществото като „възродителен процес” и „голямата екскурзия” и престъпленията, извършени в „лагерите за политически неблагонадежни лица”, не могат да попаднат в обхвата, например, на престъплението „геноцид”, така както то е уредено в НК.

Конституционните съдии заключават, че престъпленията в годините на комунистическия режим са били инкриминирани и по времето на извършването им, но те не са били с характер против човечеството.

"Според националното наказателно законодателство те и днес не са престъпления против човечеството, и следователно, за тях би трябвало да са приложими предвидените в НК давностни срокове. Това разбиране е в пълно съответствие и с Конвенцията за неприлагане на давност по отношение на военните престъпления и престъпленията срещу човечеството. Тя визира конкретни престъпни деяния, които не включват деянията с признаците, очертани в чл. 79, ал. 2, т.2 НК", се посочва в решението.

Конституционните съдии са категорични, че „като престъпни посегателства, засягащи правата на личността“, престъпленията в периода на комунизма не попадат в обхвата на съставите на престъпления против човечеството – и по силата на посочените конвенции, така и по националното наказателно право. Именно защото не са определени като престъпления против човечеството за тях не може да има отпадане на давността „без да влезе в противоречие в крайна сметка с принципа на правовата държава, прокламиран в чл. 4 от Конституцията“.

В решението се посочва, че стремежът на жертвите на режима за търсене на отговорност и справедливост „е житейски разбираем и оправдан“. Въпреки това, ако на тези евентуални извършители не бъдат предоставени права както на всеки обвиняем в един справедлив процес, върховенството на правото е под въпрос и демократичните устои на обществото са застрашени. Съдиите посочват, че ако произнасянето на присъдата не е справедливо поради предубеденост и пропаганда, това би нарушило демократичните устои.

Съдиите заключават, че „Правосъдието на прехода не е крайна цел, то е много повече средство за постигане на целта – върховенството на правото“.

Именно върховенството на правото е това, което създава усещането за морал и справедливост, а наказателните закони трябва да бъдат съобразени с възприетите от обществото морални принципи, но „не като символичен акт на една закъсняла, поради което – и непостижима справедливост“.

Още по темата

22/12/2015

Темида

Цацаров иска връщане на давността за престъпленията на комунизма

30/09/2015

Политика

Престъпленията на комунизма няма да се изучават в училище

17/09/2015

Политика

Отпадна давността за престъпленията на комунизма