Св. Василий Изповедник, Св. Марина, Кира и Домника, Св. Протерий, патриарх Александрийски, Св. Кирана Солунска

Последна промяна на 28 февруари 2013 в 00:01 2654 0

Православие
Православие

Преподобния наш отец Василий Изповедник

Свети Василий живял през царуването на иконобореца Лъв Исаврянин. Като оставил света с неговите съблазни, той постъпил в манастир и добродетелно водил монашеско житие.

Когато настанало гонение за светите икони, свети Василий мъжествено се съпротивлявал на иконоборците. За това той бил задържан и бил предаден на много мъчения; но въпреки това той отхвърлил еретическото учение на иконоборците и заедно със свети Прокопий отстоявал истината до проливане на кръв. Стъргали цялото му тяло, подобно на преподобния Прокопий; после го затворили в тъмница, където се мъчил дълго време - до смъртта на нечестивия цар.

След смъртта на мъчителя преподобният Василий бил пуснат заедно със свети Прокопий и с другите изповедници и живял, както и преди, в постнически трудове, като обърнал мнозина към православната вяра и като ги наставил в добродетелното житие. След няколко години богоугоден живот той се сподобил с блажена кончина и с молитва, благодарност и неизказана радост отишъл при Господа, Когото възлюбил от ранно детство*.

* Свети Василий починал около 750 година.

Преподобните жени Марина и Кира

Преподобните Марина и Кира произхождали от град Берия (в Сирия, бел.ред.) от знатни и известни в града родители. Но те пренебрегнали знатността на произхода си и като достигнали пълнолетие, се отдалечили от града, сами си заградили един неголям участък земя и като зазидали входа към убежището с камъни и глина, оставили само един неголям отвор за подаване на необходимата им храна и за беседи с посетителите и започнали да се подвизават в заграденото място на открито.

Като прославяли Бога в душите си, преподобните през цялото време пребивавали в мълчание и го прекъсвали през всеки петдесет дни само за по един ден. На телата си под широките си монашески одежди светиците носели тежки железни вериги и с необикновено търпение понасяли глада и произлизащите от него страдания. В течение на три години подред те приемали храна само един път на четиридесет дни.

Като тръгнали веднъж на поклонение на живоносния гроб Господен, те не приели никаква храна дотогава, докато не извършили поклонението, а като се връщали обратно, преминали цялото разстояние, без да хапнат нищо. Същият подвиг извършили и тогава, когато предприели пътуване до храма "Света мъченица Текла".

Като се прославили с такъв подвижнически живот, тези свети жени накрая преминали във вечния живот, който така желаели*.

* Починали около 450 година

Свети свещеномъченик Протерий, патриарх Александрийски

След смъртта на свети Кирил* на патриаршеския престол на Александрия се възкачил еретикът Диоскор**. Този беззаконник разпространил ереста си из целия Египет.

* Свети Кирил Александрийски живял в V век; на Третия Вселенски събор той ревностно се подвизавал против еретика Несторий, който хулел Пресвета Дева Богородица. Починал на 9 юни 444 г. след тридесетгодишно управление на Църквата. Паметта на свети Кирил е на 18 януари и 9 юни. Бел.ред.

** Диоскор бил главният привърженик на ереста на константинополския архимандрит Евтихий; последният твърдял, че Христос, макар че е роден от две естества, не пребъдва в две естества, тъй като при въплъщението на Бога-Слово възприетата от Него човешка природа била загубила цялата си самостоятелност и била погълната от Божеството. В историята на Църквата ереста на Евтихий е известна под името монофизитство. Бел.ред.

По това време там живеел един благочестив презвитер, твърд в истинската вяра, на име Протерий. Той бил известен със светостта на живота си и бил преизпълнен с боговдъхновен разум и мъдрост. Протерий видял, че мнозина се отклонили към ереста на патриарха, който лъжливо утвърждавал, че в Христа има една природа, и смело се борел с еретиците. Патриарх Диоскор силно се разгневил срещу него; като желаел да склони и този защитник на православието към единомислие със себе си, той коварно го ласкаел и дори го почел със сан протопрезвитер, но опитите му не се увенчали с успех. Свети Протерий, утвърден във вярата от светейшия Александрийски патриарх Кирил, бил непоколебим.

На Четвъртия Вселенски събор, проведен в Халкидон при цар Маркиан*, Диоскор бил изобличен в своята ерес, бил лишен от патриаршески сан, отлъчен от Църквата и изгонен в Пафлагонска област**, в град Гангрена, където след известно време и умрял. Вместо низвергнатия Диоскор на патриаршеския престол в Александрия бил избран от православните архиереи, клирици и благочестиви християни светият Протерий, който наистина бил достоен за този сан.

* Халкидонският събор (451 г.), изразявайки православната истина по въпроса за съединяването на двете естества в Христа, съставил определение, според което Христос се изповядва като съвършен Бог и съвършен човек, единосъщен на Отца по божество и единосъщен нам по човечество, пребиваващ и след въплъщението в две природи неслитно и неразделно, така че всяка природа си остава цяла и с всички присъщи на нея свойства при съединяването на двете природи в една личност - личността на Иисуса Христа. Бел.ред.

** Пафлагония - сурова планинска област в северната част на Мала Азия. Бел.ред.

Но болшинството от александрийския народ, напоен с отровата на ереста, възбуждана при това от неколцина клирици еретици, било против поставянето на Протерий за патриарх. И когато свети Протерий встъпил в длъжност и започнал да изповядва правата вяра, утвърдена от светите отци на Халкидонския събор, сред народа възникнала разпра и избухнал метеж. Неколцина от клириците, начело с презвитер Тимотей, с прозвището Елур, и дякон Петър Монг - привърженици на Диоскор и на неговата ерес, заедно с други, се отрекли от православните, не пожелали да имат общение със свети Протерий и предизвикали разкол сред народа. Затова в александрийската църква настъпил голям раздор: едни признавали навопоставения патриарх и се държали за православието, а други искали завръщането на Диоскор и проклинали догматите, установени на Халкидонския събор. Двете страни водели силна борба една с друга. Привържениците на Диоскор говорели против свети Протерий, наричали го прелюбодеец, понеже той, докато Диоскор бил още жив, приел неговата невеста - александрийската църква; наричали Протерий и еретик, недостоен за сана патриарх. Много беди претърпял свети Протерий от еретиците; боейки се да не би те да го убият, поискал въоръжена охрана; винаги се намирал в страх, очаквайки народни вълнения, понеже привържениците на Диоскор вече нападали градските началници и войската, разположена в града. В това време консулът от Тивиада дошъл в Александрия, за да умири вълнението. Метежниците започнали да хвърлят камъни по пристигналите заедно с консула воини. Те, като видели народното въстание, се насочили към храма Серапидис и се затворили в него. Метежниците обкръжили храма и като го превзели, изгорили всички намиращи се в него воини. Когато вестта за това достигнала до благочестивия цар Маркиан, той силно се разгневил, изпратил голяма военна сила и умирил вълнението, като заповядал зърното и житото, които докарвали в Александрия на кораби от градовете на Египет, от това време да карат не в Александрия, а в Пилусия, и оттам - в Цариград. Освен това Маркиан отнел на александрийците народните (обществените) бани и други придобивки, ограничил свободата на жителите, закрил провеждащите се при тях народни представления. Гражданите, скърбейки за това, и най-вече чувствайки недостига на хляб, се смирили и помолили светейшия патриарх Протерий да отиде при царя и да се застъпи за тях. Свети Протерий отишъл и ходатайствал пред царя за града си, и царят, като се смилил, изпълнил всички просби на светия мъж. На гражданите им била върната предишната свобода и отново започнали да карат зърното направо в Александрия. След това патриархът известно време мирно управлявал паството си и предал на анатема непожелалия да се покае Тимотей Елур.

След кончината на благочестивия Маркиан еретиците отново надигнали глави и започнали да подстрекават обикновения народ и престанали чак когато постигнали своето. Хитрият и лукав Тимотей Елур, който се занимавал и с магьосничество, измамил египетските монаси, живеещи по манастирите или подвизаващи се в пустинята, по следния хитър начин.

В една мрачна и безлунна нощ, като се облякъл в тъмна дреха, той започнал да обхожда килиите на монасите и се обръщал към всеки по име. Когато монасите го питали кой е и какво му трябва, той отговарял:

- Аз съм един от ангелите; изпратен съм от Бога, за да ви съобщя да нямате общение с Протерий и да не приемате постановленията на Халкидонския събор. За епископ на Александрия трябва да поставите Тимотей Елур.

Така хитрият измамник, с помощта на демон, ги измамил. А монасите, като не разбрали вражеските козни, приели лъжата за истина и като си разказвали един другиму за ангелското видение, се съгласили и се събрали всички заедно. Като се посъветвали, те се отправили към Александрия - все едно отивали на бой; всички били заслепени от ярост против светия архиерей Протерий и искали да го изгонят от църквата. В това време в Александрия Тимотей събрал около себе си много метежници; едни той съблазнил, а други тайно подкупил с пари. Като издебнал удобен момент, когато консулът Дионисий не бил в града (той се забавил в Горен Египет), Тимотей с многобройните си съмишленици, с наетата от него въоръжена войска и с пристигналите монаси се отправил към храма. Сред метежниците имало двама низвергнати и отлъчени епископи и няколко клирици, също отлъчени. Те ръкоположили Тимотей за епископ и го нарекли Александрийски патриарх. Той сторил това въпреки всички църковни правила, като презрял царските закони, надявайки се само на метежния народ и на прелъстените монаси.

Светейшият патриарх Протерий, като видял този метеж и като нямал помощ отникъде поради отсъствието на консула, намислил да избяга. През нощта тайно напуснал града. Когато заспал, му се явил пророк Исаия в сънно видение и рекъл:

- Върни се в града, там ще те чакам!

Размишлявайки за видението, Протерий разбрал, че му предстои мъченическа кончина. Той се върнал и влязъл в църковната кръщелня. Междувременно метежниците, желаейки да го убият, го търсели навсякъде. Като узнали, че се намира в кръщелнята, те го затворили там. После неколцина от тях влезли и го убили, а заедно с него убили и шестте души, които го придружавали, като при това намушкали цялото тяло на светеца с острите наконечници на железните пръти, които мъчителите носили със себе си. Те пролели невинната кръв в същото време, когато бил заклан за нас нашата Пасха - Христос; убийството било извършено на Велика събота. Но убийците не се наситили с кръвта и стигнали още по-далеч в жестокостта си. Като завързали нозете на Христовия мъченик с въже, те влачили светото му тяло насред града, при което му нанасяли удари с различни оръдия, разкъсвайки го на части. Някои в пристъп на най-голяма ярост даже впивали зъби в тялото му, все едно, че били кучета или диви зверове. Като разпалили голям огън, те изгорили тялото на Христовия страдалец, а праха му разпръснали във въздуха*. При това, по нареждане на лъжливия си патриарх Тимотей, те изгорили дори и архиерейския престол, на който сядал свети Протерий, понеже уж бил осквернен от светия мъж; така скверните и нечестивите обявили Божия угодник за безбожен.

* Свети Протерий загинал мъченически в 457 г., по време на царуването на Лъв Велики. Бел.ред.

Св. мъченица Кирана Солунска

Св. Кирана (Керана) била родена през първата половина на ХVIII в. в солунското село Ависона, в семейството на благочестиви християни. Стройна и красива девойка, тя била харесана от един еничарин, който бил субашия (чиновник, събиращ десятък) в селото й. След като Кирана го отблъснала, той я отвлякъл с банда еничари. Отвел я в Солун, където негови приятели лъжесвидетелствали, че девойката обещала да му стане жена и да приеме тяхната вяра.

Кирана се проявила като смела и непоклатима християнка - тя не пожелала нито да се омъжи за насилника, нито да приеме исляма. Заради това била окована във вериги и хвърлена в затвора. Комендантът на крепостта Али бей разрешил на еничарите да влизат при Кирана и да я измъчват както си искат.

"Един я биеше с дърво - четем в житието й, - друг - с нож, трети - с ритници, четвърти - с юмруци, докато я оставиха като мъртва... А в нощите ключарят на затвора я окачваше за мишците и грабвайки каквото дърво намери, биеше я безмилостно...".

Така в продължение на една седмица Кирана била жестоко измъчвана. На седмия ден (28 февруари 1751 г.) издъхнала. И тогава станало чудо -

"... блесна голяма светлина в затвора, слезе отгоре от покрива като светкавица, която обкръжи тялото на мъченицата, разля се по целия затвор и го освети, като да беше влязло вътре цяло слънце. Беше тогава четвъртият или петият час на нощта (т. е. 10-11 часа през нощта)."

На сутринта турците разрешили на християните да вземат тялото на мъченицата. Погребали я вън от града, в тамошните християнски гробища. Дрехите й били разделени между вярващите като свещени. По-късно неизвестен книжовник съставил житието й на гръцки език.

Църквата тачи паметта на светата мъченица Кирана и я възпоменава на 28 февруари.

 

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови