Св. преподобни Наум Охридски († 910). Св. десет мъченици в Крит . Св. мъченик Геласий

Кратко животоописание на св. Наум Охридски  

Преп. Наум Охридски бил най-младият от учениците на светите братя Кирил и Методий, в гр. Девол, Македония, наставлявал в Христовата вяра, там се подвизавал и починал в 910 година. Мощите му са източник на изцерения. Преп. Наум Охридски умрял на 23 декември 910 година, когато се и празнува неговата памет. Но навярно поради това, че тогава е зимно време, а при това и Коледен пост, още от дълбока древност Охридската архиепископия, закрита като самостоятелна през 1767 година, установила 20 юни като ден за по-тържествено чествуване на неговата памет.  

По Пространен православен месецослов, изд. Тавор и Жития на светиите, Синодално издателство 1991 година  

Житие на светите десет Критски мъченици  

Десетте Критски мъченици са родени в разни градове на остров Крит: Теодул, Саторнин, Евпор, Геласий и Евникиан се родили в гр. Гортина; Зотик – в гр. Киос; Помпий и Агатопус – в гр. Епинея; Василид – в гр. Кидония; Еварест – в гр. Ираклия. По време на гонението на римският император Деций на остров Крит дошъл специален съдия-мъчител, по име също Деций, за да задържи, да мъчи и принуждава към идолопоклонство тамошните християни. В продължение на 30 дни тези свети мъченици били изтезавани по най-различен начин: били ги с тояги и камъни; рязали ги и ги влачили по земята; стъргали ги с железни куки така, че жилите им били късани и месата им капали на земята. След това били бити с оловни пръти, докато се разчупвали костите и ставите им. Били подигравани, заплювани, ругани, но те всичко понасяли с мъжествено търпение. През време на мъченията те като че ли с едни уста викали: "Ние сме християни и сме готови да умрем за своята християнска вяра!" Най-после съдията-мъчител ги осъдил на посичане с меч. За изпълнение на присъдата били изведени вън от града на лобното им място, наричано Алониум. Присъстващите наблюдавали интересна гледна: в порив на мъченическа ревнос те се напреварвали кой пръв да мине по реда на посичането. Тогава св. Теодул обявал, че пръв ще бъде онзи, който последен бъде посечен, ако види посичането на всички, без да се уплаши и без да трепне. Това предложение се понравило на всички и надпреварата престанала. Тогава запяли вкупом: "Благословен Господ, Който не ни предаде за плючка на техните зъби! Нашата душа като птичка се избави от примката на ловците!" (Пс. 123:6-7). След това те се помолили с последна молитва: "Прости Господи, на Твоите раби и приеми проливането на нашата кръв за нас, нашите сродници и приятели и за цялото ни отечество, за да се освободят всички от тъмнината на неведението – с чисти очи да видят благочестието и да познаят Тебе, истинската Светлина, вичний Царю!" Тогава всички били посечени. Техните познати ги погребали на същото място, а когато престанали гоненията, Цариградският патриарх Павел изповедник открил техните св. мощи и ги пренесъл в Цариград.

  © Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев). 

Следете новините ни в GoogleNews