Днес Църквата почита св. Симеон, като покровител на селскостопанския труд. Затова първия ден на новата трудова година народът е белязал с необикновен, тайнствен и смисъл.

По стар обичай на първи септември тържествено се освещавали семената за посев, заедно с китка босилек - Божието цвете, което има апотропейна сила да пази живата и неживата природа от беди, болести, порои и градушки.

След празничната църковна служба хората отивали да садят нивите си. Обличали се в празнични дрехи. Украсявали с цветя колите и животните, като на рогата на воловете слагали малки кравайчета. Специално за орачите жените приготвяли бяла погача, баница и варена кокошка. 

Преди да започнат заораването, мъжете ритуално захранвали добитъка с обреден хляб. Разчупвали го на четири парчета-първото хвърляли на изток към слънцето, второто давали на воловете, третото заравяли в земята, а четвъртото изяждали сами. Костите на обредната кокошка заравяли в първата бразда. Тези ритуали се изпълнявали, за да бъдат предотвратени бури и градушки, злодеянията на мамници, бродници и самовили, за да е берекетлия годината.

Симеон се родил през 357 г. в семейство на бедни и благочестиви християни. Когато бил на 13 години, Бог поискал от него да се отдаде на подвижнически живот. Чудото станало по време на един празник, когато непознат и мъдър старец го посветил в словото на Иисус.

На 18 години Симеон постъпил в манастир. Отдал се на постоянен труд, пост и молитва и с търпение понасял изпитанията, които Господ му изпращал.

Един ден той отишъл в планината и се привързал с верига за огромен камък. Там прекарал дълго време в усамотение. За да не бъде изкушаван от земни желания и страсти, светецът изградил каменни стълбове, един от друг по-високи, където живеел в пълна отдаденост на Бога.

За праведния живот на Симеон научили в цялата околия. Много бедни, слаби и безпомощни хора сте стичали при него. Слушали проповедите му, докосвали дрехите му и получавали благословията на светия отец.

Отшелническият му живот продължил много години. Земния свят той напуснал на 103 години. Погребали го с почести в гр. Антиохия през 460 г.

На този ден имен ден празнуват Симеон, Симеонка, Семо, Симан, Симо, Симчо, Симеончо, Симона, Симка, Моне, Мони, Мона, Моника, Монка.